Определение № 201 от 31.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4988/2014 г.

С определение №354/20.11.2014г., постановено по настоящето дело, производството по делото е спряно до приключване на тълкувателно дело №4/2014г. на ОСГК на ВКС. Производството по тълкувателното дело е приключило с постановяване на тълкувателно решение, обявено на 14.03.2016г., поради което производството по настоящето дело следва да бъде възобновено и с оглед даденото от ОСГК разрешение на въпроса за възможността съдът да се произнесе за уважаването на иска по чл.108 ЗС с установителен диспозитив дори да отхвърли иска в осъдителната му част, следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Производството по делото е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 25.03.2014г. по в.гр.д.№223/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу М. П. М. иск за предаване владението на машина за производство на снакс „Мистър Поп“ и 8 чувала суров материал за производство на снакс – всеки с тегло 15кг, както и иска за заплащане на сумата от 8000лв., претендирана като обезщетение за лишаване от ползването на тези движими вещи за периода от 29.03.2012г. до 15.03.2013г. на основание чл.59 ЗЗД. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли при доказана активна материално-правна легитимация по установителния иск, който е част от иска по чл.108 ЗС, съдът да се произнесе за уважаването на тази част, като приеме за установено в диспозитива, че ищецът е собственик, дори да отхвърли иска в осъдителната част. Въпросът е поставен с оглед обстоятелството, че в обжалваното решение е прието за безспорно между страните, че дружеството е придобило собствеността върху процесните движими вещи въз основа на договор за покупко-продажба от 04.10.2011г., оформен във фактура №3458/04.10.2011г., но предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е отхвърлен, тъй като е прието, че не е установено към момента на предявяване на иска процесните вещи да се намират във владение на ответника. В т.2А на ТР №4/2014 от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 СК, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. С оглед на така даденото от ОСГК разрешение следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. К. поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли ищецът по иск по чл.108 ЗС да доказва, че ответникът продължава да упражнява държане върху процесната вещ във всеки един момент в хода на процеса, при положение, че е установил първоначалното отнемане и липса на връщане, съответно това предпоставка ли е за уважаването на иска, като твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /решение №9/206.20913г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№301/2012г./, включително по отношение на начина на разпределяне на доказателствената тежест /решение №152/13.09.2011г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№950/2009г./. В обжалваното решение е прието, че преди 20.03.2012г. процесните вещи са се намирали във владение на ответника М. П. М., като от показанията на разпитаните свидетели не може да се направи категоричен извод, че на тази дата машините и суровините са предадени на дружеството, но може да се приеме за установено, че машината е била оставена пред офиса на дружеството. Прието е, че дружеството, чиято е доказателствената тежест, не е установило към момента на предявяване на иска вещите да са били във владение на ответника, поради което не може да се приеме за установена втората предпоставка за уважаване на предявения по реда на чл.108 ЗС иск. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №152/13.09.2011г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№950/2009г. по въпрос, свързан с разпределението на доказателствената тежест между страните в производството по чл.108 ЗС, е прието, че за да се уважи ревандикацията на определена вещ или имот, в производството по чл.108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът го владее и че това владение е без основание. Прието е, че доказателствената тежест за тези предпоставки се разпределя между насрещните страни в процеса като ищецът следва да докаже правото си на собственост и факта на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането на вещта. Прието е също така, че ответникът следва да докаже възраженията си. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №9/24.06.2013г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№301/2012г. е прието, че доколкото процесуалният закон допуска принудително изпълнение на осъдителното решение по иск за ревандикация не само срещу осъдения ответник, но и срещу трето лице, което е придобило владението върху имота след предявяване на иска по чл.108 ЗС, обстоятелството дали ответникът по този иск в хода на процеса е престанал да владее спорния имот, защото е предал владението или то му е било отнето от друго лице, не е основание за отхвърлянето на предявения против него ревандикационен иск. Начинът, по който въззивният съд е разрешил въпроса за разпределението на доказателствената тежест за установяване на обстоятелството към кой момент ответникът по предявен по реда на чл.108 ЗС иск е установил фактическа власт върху вещта, упражнявал ли е такава власт към момента на предявяване на иска и към момента на приключване на съдебното дирене и при липса на доказателства вещта да е била предадена на ищеца, обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по втория поставен въпрос. С оглед особеностите на настоящия случай въпросите следва да бъдат уточнени и обединени в следния смисъл: Следва ли при доказана активна материално-правна легитимация на ищеца по предявен по реда на чл.108 ЗС иск съдът да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, ако по делото е установено, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху вещта към момента на предявяване на иска, но в хода на процеса са настъпили факти, които сочат, че към момента на приключване на устните състезания фактическата власт върху вещта не се упражнява от ответника; следва ли предявеният по реда на чл.108 ЗС иск да бъде уважен в подобна хипотеза, ако тези факти са последица от извършени от ответника действия, които обаче не сочат на предаване на владението върху вещта на претендиращия я ищец /необходимо ли е вещта да се предаде на ищеца за да се освободи ответникът от отговорност или е достатъчно да се установи, че към момента на приключване на устните състезания вещта не се намира в неговата фактическа власт/ и как следва да се разпредели доказателствената тежест. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение