Определение № 542 от 07.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 21 от 27.02.2020г., постановено по в.гр.д.№ 357/2019г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.108 ЗС, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 812 от 15.11.2019г. по гр.д. № 3465/2018г. на Ямболския районен съд в частта, с която по предявения от Н. П. К. срещу касаторката иск с правна квалификация чл.108, вр. с чл.111 и чл.56 ЗС е признато за установено, че ищецът е носител на правото на ползване върху недвижим имот – апартамент № 18, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. и ответницата е осъдена да му предаде владението на имота. По делото е установено от фактическа страна, че с договор за покупко–продажба, обективиран в нот.акт № 11/1999г., ищецът в първоинстанционното производство Н. П. К. е продал на внука си Н. П. К., чрез законния му представител П. Н. К., процесния апартамент като си е запазил правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. С решение № 325 от 27.05.2015г. по гр.д.№ 395/2015г. бракът между Д. М. Д. и П. Н. К. е прекратен на основание чл.50 СК и е утвърдено постигнатото между тях споразумение, според което ползването на семейното жилище /процесният апартамент/ е предоставено на съпругата, заедно с децата. С нотариална покана от м.април 2015г. ищецът е поискал ответницата да му предостави ключ от жилището с предупреждение, че ако не го освободи доброволно, ще предприеме законови мерки за връщането му. В отговор на поканата от 11.05.2015г. ответницата е заявила, че никой от семейството ѝ не оспорва правото му на ползване върху жилището и той може да се нанесе отново в него, но че не възнамерява да го освобождава. Това не е сторено и понастоящем. При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че всички предпоставки за уважаването на ревандикационния иск се налице. Във връзка с доводите на ответницата за частична недействителност на сделката между ищеца и неговия внук /тогава малолетен/ относно правото на пожизнено ползване са изложени съображения, че в случая се касае за запазване на правото на ползване от собственика на имота, а не за учредяване на такова право от ненавършило пълнолетие лице върху собствения му имот, тъй като приобретателят по сделката не е бил титуляр на правото на собственост, включващо и ползването на имота, с което да се е разпоредил, а е придобил само голата собственост, без правото на ползване, поради което разрешение на съда по чл.73, ал.2 СК /отм./ не е било необходимо. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли в производство по чл.108 ЗС, във вр. с чл.111 ЗС, във вр.чл.56 ЗС собственикът на имота да бъде конституиран като страна в процеса; 2.Запазването на право на ползване, заявено в нотариална сделка – покупко-продажба, идентично ли е с учредяването на право на ползване и съставлява ли по смисъла на закона обременяване с тежест закупеното имущество и 3. Запазването на право на ползване в нотариална сделка с купувач малолетно или непълнолетно лице обременява ли с тежест закупеното имущество и следва ли сделката да бъде сключена при спазване на разпоредбата на чл.73, ал.2 СК /отм./, като липсата на разрешение от районния съд прави ли недействителна заявена клауза в тази насока от законния представител на малолетно или непълнолетно лице. Ответникът по жалбата Н. П. К. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая никакви доводи във връзка с тези предпоставки не са изложени от касатора и те не са налице, тъй като приложимата в случая правна уредба не е неясна и непълна, а по въпросите за надлежните страни по ревандикационния иск и в кои хипотези е налице учредяване, респ. запазване на права, както и по приложението на чл. чл.73, ал.2 СК от 1985г. /отм./ е налице съдебна практика, която не се налага да бъде променяна, и с която въззивното решение е съобразено. Липсват и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторката се позовава на тях. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,