Определение № 62 от 05.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 935/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Г. против решение № 1274 / 12.07.2012 год., постановено по гр.д.№ 1740 / 2012 год. от Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1237 / 28.02.2012 год. по гр.д.№ 9972 / 2010 год. на Пловдивски районен съд, V гр. състав. С последното е уважен предявеният от [фирма] против Й. Д. Г. иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, като е обявен за окончателен сключения помежду им предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот с площ от 918 кв.м., находящ се в землището на [населено място], обл.П., с идентификатор 47295.43.1426 по кадастралната карта на Марково, [община], обл. П., с предназначение - земеделска територия, за ниско застрояване / до 10 м./, стар идентификатор - 43 312. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. по определяне цената на иска / предвид непредприети служебно от съда действия по установяването й, в съответствие с чл. 162 ГПК / и призоваването на ответницата, както и при противоречие с материалния закон - чл. 37 ЗЗД, при преценка действителността на извършеното от ответницата упълномощаване на физическото лице, представляващо ищеца, за договаряне от нейно име и за нейна сметка с ответното дружество, което същото представлява в качеството на негов управител / договаряне сам със себе си - чл.38 ал.1 ЗЗД /. Обосновава допустимост на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответната страна - [фирма] - оспорва допустимостта на касационното обжалване, на основание чл.280 ал.2 ГПК ,с оглед цената на иска - под 5 000 лева, на основание чл. 69 ал.1 т.4 пр. второ вр. с т. 2 ГПК, изхождайки от данъчната оценка на имота – предмет на сключения предварителен договор - 1762, 60 лева. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, на основание чл.280 ал.2 ГПК, поради следното: Съгласно удостоверение за данъчна оценка № 062600 1041 / 03.05.2010 год. / при предявена на 28.06.2010 год. искова молба /, в сила до края на текущата година, съгласно чл.3 ЗМДТ, имотът - обект на сключения предварителен договор за покупко-продажба, е с данъчна оценка 1 762,60 лева. В удостоверението имотът е индинидуализиран с новия си идентификационен код / 43. 1426 /, в съответствие с представена по делото скица на А. по геодезия, картография и кадастър - Служба по геодезия, картография и кадастър – [населено място] към 21.12.2009 година. В същата е посочено предназначението му за ниско застрояване, до 10 м. .Представеното удостоверение за данъчна оценка не посочва изрично основанието на изготвената оценка - по чл.13 от Приложение № 2 към ЗМДТ / като земя във или извън строителните граници на населеното място, но не земеделска / или като земеделска земя - съгласно чл.19 – 21 от Приложение № 2 към ЗМДТ. В защитата си срещу иска касаторката е твърдяла симулативно договорена продажна цена, предвид значително по - висока пазарна цена на имота. Същите доводи навежда изрично в касационната жалба, но и изрично твърди невярна данъчна оценка, поради недеклариране на промяна в обстоятелства, обуславящи оценката - урегулирането му с подробен устройствен план. Доказателства за такова по делото няма. Действителната пазарна цена, с оглед реалните интереси към имоти в района на процесния, е ирелевантна за определяне цената на иска, съобразно чл.69 ал.1 т.4 пр. второ вр. с т.2 ГПК, изхождаща от налична данъчна оценка на имота, чиято адекватност, с оглед удостовереното по скица негово предназначение, не е оборена. Последната е под законодателно предвидения праг за допустимост на касационното обжалване и за граждански и за търговски дела. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.280 ал.2 ГПК