Определение № 120 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 757/2012 г.

Производството е по чл.250 ГПК, във връзка с чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК. С определение №290/25.02.2013 г. по настоящото дело съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №262/19.11.2010 г. по гр.д.№427/2010 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№7225/17.12.2010 г., подадена от адвокати Н. Н. и Д. П. – процесуални представители на [фирма]. С молба, вх.№3100/25.3.2013 г. касационният жалбоподател [фирма] – София, чрез процесуалния си представител – адв. П., е поискал допълване на горепосоченото определение, като се твърди, че съдът не се е произнесъл по искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, формулирано на стр.4 в изложението алтернативно, а именно, че съдът ако счете, че въпросът дали работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, е материалноправен въпрос, който не е решаван противоречиво от съдилищата, то тогава да приеме, че е такъв по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение по този въпрос за касационно обжалване. Ответникът в настоящото производство И. Б. В., посредством процесуалния си представител – адв Д. Г., е депозирала отговор на молбата по чл.250 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл.250 ГПК и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд се произнесъл по искането на молителят в настоящото производство за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта от последното, атакувана от него. От друга страна, следва да се посочи, че дори и да не е било налице произнасяне по твърдяния от молителя въпрос, то искането не би било основателно, тъй като във въззивното решение липсват изводи на Пернишкия окръжен съд по поставения въпрос. Поради това молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл.250, във връзка с чл.280, ал.1, вр. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,