Определение № 1492 от 28.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1047/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕЛМОНД 2022“ ЕООД срещу разпореждане № 1057/27.11.2025г. по гр.д. № 338/2025г. на Окръжен съд – Сливен, с което е върната като недопустима подадената от жалбоподателя касационна жалба с вх.№6916/12.11.2025г. срещу решение от 09.10.2025г. по гр.д. № 338/2025г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение № 315/23.04.2025г. по гр. дело № 4659/2023г. на Районен съд Сливен. С него са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД, искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумата от 14 870,92 лева, представляваща главница по фактура № 0000000045 от 11.12.2020 г., ведно със законната лихва, и сумата от 4363,86 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.12.2020 г. до 14.09.2023 г. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че с иска му се претендира установяване на вземане по търговска сделка, но със съдебните решения е прието, че липсва сключена такава, поради което искът му е отхвърлен. С оглед горното според него не са налице отношения, свързани със сключването, действието, изпълнението и прекратяването на търговска сделка и не е налице ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Предвид изложеното претендира отмяна на обжалвания акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, съобрази, че с определение от 10.03.2026г. по к.д. № 5/2026г. по описа на Конституционния съд на Република България е допуснато до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на чл. 280, ал. 3 ГПК (обн. в ДВ, бр. 59 от 2007г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2026г.). Предвид нормата на чл.229, ал.1, т.6 ГПК съдът спира производството по делото, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. С частната жалба се иска отмяна на разпореждане на съда, с което е върната касационната жалба на ищеца, с мотив, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което последната норма се явява приложим по делото закон и е налице очертаната в чл.229, ал.1, т.6 ГПК пречка по хода на делото, поради което производството по същото следва да бъде спряно. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение