Определение № 172 от 01.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 787/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Я. Н. С.-постоянен синдик на [фирма]/в несъстоятелност/ със седалище [населено място] срещу решението на Варненския апелативен съд № 84/21.04.2011 год., постановено по в.т.дело № 51/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд по гр.дело № 910/2010 год. апелативният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ за прогласяване нищожността на извършените след началната дата на неплатежоспособността плащания на обща стойност 70 302,08 лева от обявеното в несъстоятелност дружество на [фирма] със седалище [населено място] за извършени услуги по договор за приемане, отвеждане и почистване на отпадните води. С определение № 568/26.07.2012 год., постановено по т.дело № 787/2011 год. на ВКС, ТК-І т.о. решението на Варненския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения съществен за изхода на спора материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за уважаване на иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и необходимостта от въвеждане на допълнителни критерии като елементи на фактическия състав – противоправност в поведението на длъжника и увреждане на кредиторите на несъстоятелността. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото констатира следното: С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск за установяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма]/в несъстоятелност/ за плащания на парични задължения по търговски сделки, извършени от дружеството след началната дата на неплатежоспособност. Искът е основан на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ в редакцията, действуваща преди приемането на ЗИДТЗ, обн. в ДВ, бр.20/28.02.2013 год. Със ЗИДТЗ-§ 8 от ПЗР, са въведени изменения в разпоредбата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ. В § 14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че измененията се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността, а в ал.2 – че в едномесечен срок от влизане на закона в сила предявените искове по досегашните разпоредби на чл.646, ал.2, т.1/и т.3/ТЗ, по които производствата са висящи, могат да бъдат оттеглени без съгласието на ответниците, независимо от фазата, в която се намира производството. На 22.05.2013 год. К. съд на Република България е образувал конституционно дело № 12/2013 год. по искане на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционност на разпоредбите на § 14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ, обн. в ДВ, бр.20/28.02.2013 год. – в частта „и искови производства за попълване масата на несъстоятелността”, и § 14, ал.2/и § 15/ПЗР на ЗИДТЗ. Искането е допуснато до разглеждане по същество с определение от 11.06.2013 год. по посоченото дело. При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.6 ГПК за спиране на производството по делото до произнасяне на Конституционния съд по искането за обявяване противоконституционност на приложимите към спорното правоотношение разпоредби на § 14 ПЗР на ЗИДТЗ, обн. в ДВ, бр.20/28.02.2013 год. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение