Определение № 277 от 30.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 219/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. ЕООД Р. против определение № 532/20.11.2009 г. по в.ч.т.д № 542/2009 г. на Варненски АС, с което се потвърждава разпореждане № 8* г. по гр.д. № 343/2006 г. на Разградски ОС, с което е върната подадената въззивна жалба, поради неостранена в срок нередовност. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по приложението на чл.48 ГПК-отм. съдебния акт е в противоречие с практиката на ВКС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че ищци и въззивници са Е. Ив. И. Р. и К. Й ЕООД, представлявано от Й. И., с общ адрес. След като адресът на управление на Е. и на дружеството съвпада с домашния адрес на двете лица-съпрузи, връчването на съобщение чрез съпруга на управителката му, е редовно. Твърдяното противоречие не е налице. Р № 313/22.05.2009 г. по гр.д. № 1886/2008 г. на ІІ г.о. се отнася за призоваване по телефона. В Р № 562/20.10.2008 г. по т.д. № 293/2008 г. на І т.о. водеща е нормата на чл.51,ал.4 във вр. с чл.48 ГПК-отм. и изрично е прието, че търговецът е длъжен реално да използува офиса, в който се намира управлението му, като осигури възможност за връзка чрез свой представител или чрез секретар, телефон, факс или поставено работно време. Р № 68/8.04.99 г. по гр.д. № 185/98 г. на 5 чл.с-в възпроизвежда част от нормата на чл.48 ГПК-отм. за отбелязване името и длъжността на получателя. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.