Определение № 423 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1067/2019 г.
ВКСI търговско отделение13.11.2020 г.докладчик Кристияна Генковска
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д .№ 1067/2019г. на ВКС, I т.о., на осн. чл.631, ал.2 ГПК. СПИРА, на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, производството по т.д. № 1067/2019г. по описа на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, до приключване на конституционно дело № 9/2020г. на Конституционния съд на Република България. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
С определение № 359/ 02.08.2019г. ВКС, ТК, І отделение, е спрял производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С-647/18г. С определение на Съда на Европейския съюз, Шести състав, от 15.01.2020г. по преюдициално дело С-647/18г. е постановено, че отправеното преюдициално запитване е недопустимо. След като дело С-647/18г. на СЕС е приключило, то са отпаднали и процесуалните пречки за движение и разглеждане на подадената частна касационна жалба, по която е образувано настоящето производство. Спряното на осн. 631 ГПК частно касационно производство подлежи на възобновяване служебно от съда. С обжалваното определение въззивният състав от Софийски окръжен съд е потвърдил определение за отказ № 2/08.02.2019 г. на съдията по вписванията при РС – Пирдоп по молба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) за отбелязване по партидата на отделни недвижими имоти на вписания в ТРЮЛНЦ особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол” АД. Съдът е посочил, че правилата за вписване в нотариалните книги са уредени в чл.22а, чл.6, чл.8 и чл.9 ПВ и чл.264 ДОПК. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният състав е обосновал законосъобразността на отказа на съдията по вписванията за исканото отбелязване при констатираната липса на доказателства за изпълнение на изискванията на чл.264 ДОПК – писмена декларация от залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски и удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти. По отношение на тезата на частния жалбоподател, че §5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., дерогира изискванията на чл.264 ДОПК, решаващият съд е посочил, че разпоредбата не регламентира реда за извършване на вписване, а обявява с обратна сила за нищожни заличавания на обезпечения, учредени в полза на „Корпоративна търговска банка” АД (н.). При липса на изрична норма, въвеждаща изключение от общия ред, включително относно необходимите документи, за вписване на залог върху търговско предприятие, в което са включени недвижими имоти, се спазва процесуалния ред, установен в чл.22а, ал.1 ПВ. Констатирал е, че не е налице хипотезата на подновяване на залог върху търговско предприятие по чл.22а, ал.3 ПВ, тъй като липсват данни срокът на залога на търговско предприятие да е изтекъл или да изтича и да се иска неговото подновяване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е формулиран следният процесуалноправен въпрос: „Какъв е видът на вписването на обстоятелства с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед вида на вписването – какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във връзка с чл.22а ПВ? В този случай приложим ли е чл.264 ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в Имотен регистър по чл.22а ПВ?”. С определение от 20.10.2020г. по к.д.№ 9/2020г. Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на §5, ал.1-4, §6, ал.1-2, §7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН(обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.). Решението по конституционното дело е от значение за произнасянето по частната касационната жалба по настоящото дело. То е свързано с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, която е била обсъждана от въззивния съд. Ето защо и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по к.д.№ 9/2020г. на Конституционния съд. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
Цитирани разпоредби
18- чл. 5
- чл. 6
- чл. 8
- чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 631, ал. 2 ГПК
- чл. 264 ДОПК
- чл. 60, ал. 1 ЗБН
- чл. 16 ЗИД
- чл. 22, ал. 3 ПВ
- чл. 22, ал. 1 ПВ
- чл. 22 ПВ
- чл. 32, ал. 1 ПВ
- чл. 9 ПВ
- чл. 22
- чл. 60, ал. 1
- чл. 7