Определение № 1719 от 21.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 583/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД срещу решение №325/23.11.2023г. по в.т.д.№401/2023г. на Варненски апелативен съд, 2 състав, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №48/27.02.2023г. по гр.д. №463/2022г. на Шуменски окръжен съд, „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на всеки от ищците Г. С. Г. и В. Н. Г. на основание чл.432 ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря П. В. Г. в резултат на ПТП, осъществено на 25.04.2021г., в размер на 80 000 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 28.04.2021г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неточно е приложил въведения с чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост като е определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от родителите от 200 000 лева. Твърди, че решаващият съд не е оценил в достатъчна степен и не е придал необходимото значение на обстоятелството, че ищците не са били зависими от грижите на дъщеря си, както и на това, че пострадалата П. Г. не е живяла в общо домакинство със своите родители, а е създала свое семейство с мъж, с когото е живяла на семейни начала в [населено място]. Също така счита,че не са отчетени в достатъчна степен и конкретните обществено – икономически условия в страната. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за достъп на решението до касация. Сочи като обуславящ въпроса: Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, и какви са критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредено лице срещу застрахователя на делинквента / иск с правна квалификация чл.432 ал.1 от КЗ/? Поддържа, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.11 на ППВС №4/23.12.1968г. Ответниците по касация Г. С. Г. и В. Н. Г. оспорват жалбата, като твърдят липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК, както и че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от Г. С. Г. и В. Н. Г. вреди вследствие смъртта на тяхната дъщеря П. В. Г. в резултат на ПТП, осъществено на 25.04.2021г., възлиза на 200 000 лева. Като е отчел, че застрахователят е изплатил на всеки от родителите 120 000 лева, съдът е приел исковете за основателни за пълния предявен размер от 80 000 лева. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният материалноправен въпрос относно приложението на установения с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е относим към предмета на конкретното дело, но не се доказва наличието на релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Според указанията на т.II на ППВС №4/23.12.1968г. и постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №171/18.11.2016г. по т.д. № 2811/2015г. на ВКС, II т.о., решение №226/08.12.2016г. по т.д. № 2940/2015г. на ВКС, I т.о., решение №199/30.11.2016г. по т.д. № 2432/2015г. на ВКС, II т.о. и други, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Съгласно постоянната практика на ВКС при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. В случая при определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като е съобразил съществувалите отношения на взаимна обич, близост и доверие между ищците и починалата им дъщеря, полаганите от тях изключителни грижи при нейното отглеждане и възпитание, младата възраст на починалата при настъпване на ПТП - 26 години, възлаганите от родителите надежди за нейната бъдеща семейна и професионална реализация. Също е взел предвид и събраните доказателства, че смъртта на тяхната дъщеря е засегнала тежко двамата ищци, претърпените от тях страдания, промяната в техните характери и начин на живот. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е обосновал преценката си за размера на обезщетенията и с икономическата обстановка в страната към момента на деликта, позовавайки се като ориентир на официално оповестените статистически данни за средна работна заплата и на нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС или с практика на съдилищата. С оглед доводите на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК трябва да се посочи, че по делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват общите критерии за определяне на размера на обезщетенията, но разликата в присъжданите размери произтича от разликата във фактите и обстоятелствата по конкретния спор. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд в обжалваната му част. При този изход на спора касаторът „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация адвокатско възнаграждение в размер на 10 580 лева / по 5290 лева за всеки от тях/, заплащането на които в брой се установява от представените по делото два договора за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд