Определение № 908 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 463/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. И. С., чрез пълномощника й адвокат И. И., против решение от 19.07.2010 г., постановено по гр.д. № 12654 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 29.09.2009 г. по гр.д. № 21585/2003 г. на Софийски районен съд, 55-ти състав в частта, с за отхвърляне на иска на М. И. С. срещу Н. И. Щ. и С. М. Щ. по чл.31, ал.2 ЗС за разликата над уважения размер от 4702.80 лв. до предявения размер от 13000 лв. и за периода от 19.11.2002 г. до 8.05.2003 г. Ответниците по касационната жалба Н. И. Щ. и С. М. Щ. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е приел, че ищцата притежава * ид.ч. от имота, който ответниците са ползвали през процесния период, като са получили покана за плащане на обещетение на 19.11.2002 г. Във връзка със заявеното от ответниците възражение за погасителна давност е счетено, че същото е основателно за периода от 19.11.2002 г. до 8.05.2003 г., като е отчетено, че искът е предявен на 8.05.2008 г. Въз основа на изслушаното в първоинстанционното производство експертно заключение е прието, че средната наемна цена за периода, за който се дължи обезщетението е 28216.81 лв., съответно искът е основателен за 4702.80 лв. К. счита, че по въпроса длъжен ли е въззивният съд съобразно чл.205 ГПК /отм./ да допусне поискани пред първата инстанция доказателства, които са относими към изхода на делото в случай на непроизнасяне на съда по направеното доказателствено искане, атакуваното решение противоречи на ТР № 1 от 4.01.2001 г., О. на ВКС, според т.6 на което нови доказателства са и поисканите пред първата инстанция, но недопуснати от съда, макар да са били допустими и относими към изхода на делото, а така също допуснати, но несъбрани от него не по вина на поискалата ги страна. В случая въззивният съд е отхвърлил искането на изслушване на разширена експертиза, макар същото да е било направено пред първоинстанционния съд при оспорване на изслушанато експертно заключение, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите длъжен ли е въззивният съд съобразно чл.188, ал.1 и ал.3 ГПК /отм./ при постановяване на решението си да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, макар неговите крайни изводи да съвпадат с тези на районния съд по атакуваното решение и длъжен ли е съда в приложение на чл.157, ал.3 ГПК /отм./ да обсъди заключението на експертизата ведно с всички останали събрани доказателства и в случай, че даде вяра на заключението да даде обосновка за това, са неотносими към спора, тъй като са обосновани отново с възприемането от въззивния съд на оспореното експертно заключение, но по делото липсват доказателства, относими към въпроса, по който се е произнесла експертизата. Н. се явява и въпроса следва ли съда да разгледа възражение за изтекла погасителна давност, ако то не е предявено с очертаване на размер и период на погасената по давност искова претенция, тъй като възражението на ответниците е било, че цялата искова претенция е погасена по давност, а същата претенция е индивидуализирана от ищците при предявяването й. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение