Определение № 1667 от 19.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2163/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника, Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, срещу решение № 318 от 28.07.2023 г. по гр.д. № 296/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Жалбоподателят сочи, че обжалва решението, в частта, с която след потвърждаване на първоинстанционното решение № 84/19.12.2022 г. по гр. д. № 60/2021 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, е осъден да заплати на Р. Г. К. горницата над сумата 35 000 лв. до сумата 85 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените от нея телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 04.12.2020 г., което е причинено от водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законните лихви върху главницата, считано от 23.04.2021 г. до окончателното изплащане. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД, и е постановил съдебния си акт в нарушение на тълкуването, дадено с ППВС № 4/1968г. Оспорва определеното от въззивния съд обезщетение като изключително завишено в сравнение с присъжданите обезщетения за такъв вид телесни увреждания. Сочи, че не се установяват по делото твърдените психични травми за ищеца, както и че присъждането на обезщетение не може да служи като средство за забогатяване. По тези доводи моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен за горницата над 35 000 лв. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП?

2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено – икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение на размера на обезщетението?

Поддържа очевидна неправилност на съдебния акт в обжалваната му част и моли да бъде допуснат до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, Р. Г. К., оспорва касационната жалба като недопустима в едната й част и неоснователна в другата. Излага, че предмет на обжалване пред АС – Пловдив е исковата претенция за сумата над 50 000 лв. до 85 000 лв., поради което решението на ОС – Смолян е влязло в сила за сумата 50 000 лв. и касационната жалба в частта й за горницата над сумата 35 000 лв. до сумата 50 000 лв. е недопустима. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е недопустима в частта й, с която се иска отмяна на решение № 318 от 28.07.2023 г. по гр.д. № 296/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в част, с която след потвърждаване на първоинстанционното решение № 84/19.12.2022 г. по гр. д. № 60/2021 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на Р. Г. К. горницата над сумата 35 000 лв. до сумата 50 000 лв., като подадена срещу несъществуващ съдебен акт. Видно от преписката по делото с обжалваното въззивно решение № 318 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 296/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, съдът се е произнесъл по въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу първоинстанционното решение № 84/19.12.2022 г. по гр. д. № 60/2021 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, в частта, с която ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на Р. Г. К. горницата над сумата 50 000 лв. до сумата 85 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, и е потвърдил решението в тази му обжалвана част. Липсва произнасяне с обжалваното решение в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за горницата над сумата 35 000 лв. до сумата 50 000 лв., като въззивният съд е приел, че не е сезиран с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в тази му част, поради което и депозираната касационна жалба срещу липсваща част на въззивното решение следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част срещу въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на Р. Г. К. горницата над сумата 50 000 лв. до сумата 85 000 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху главницата, касационната жалба е допустима и редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с решението, в гореочертаната му обжалвана част, е приел, че с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, пренесеният пред въззивната инстанция спорен въпрос е относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди. Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент, е счел, че и в хипотезата на упражнено по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ пряко право е приложим въведеният с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Позовал се е на даденото тълкуване с ППВС № 4/68г. и приел, че определянето на справедливо обезщетение означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, като преценката се основава на редица конкретни обстоятелства: характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение, личните изживявания на пострадалия.

За да се произнесе относно интензитета и степента на претърпените от ищеца болки и страдания, е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства, заключения по комплексна съдебномедицинска експертиза и съдебнопсихиатрична експертиза.

При извършена преценка по чл. 172 ГПК съдът е приел, че ще кредитира показанията на свидетелката К. К. - дъщеря на ищеца, като непосредствени и съответни на събраните по делото множество писмени доказателства и заключения по двете приети експертизи. Счел е, че от последните се установява, че след инцидента ищеца е била със силно влошено физическо и психично състояние за продължителен период от време, изключително влошено през болничния престой; била настанена в ОАИЛ, като лекарите уведомили близките на пострадалата, че има хематом в мозъка и не се знае как ще се развие, да се приготвят за всичко; нямала спомен за произшествието; била изцяло неподвижна; по тялото имала синини, по лицето - сини петна, скулата й била подута, а главата - обвита с бинтове; поддържала висока температура, за която лекарите обяснявали, че е от поставения катетър; била изписана за домашно лечение на седмия ден; сложили й шийна яка, заради разместените прешлени; в болницата в [населено място] не разбрали, че Р. К. има счупен десен крак на две места, защото не й направили рентген въпреки болките в крака, а ищецът се оплаквала от болки в цялото тяло, като не знаела какво точно я боли; когато я изписали, не била в добро здравословно състояние, не можела да се движи, да ставала от леглото, имала висока температура; завели я на преглед при неврохирург в клиника „Иван Рилски“ в [населено място], където установили, че е заболяла от Ковид-19 и има две фрактури на десния крак-счупен глезен и костта под коляното; операция не й направили, защото била под карантина заради Ковид-19 и поддържала висока температура; след изтичане на карантината, била прегледана в клиника „Торакс“, където потвърдили, че има две фрактури на десния крак, но казали, че не може да се направи нищо, поради закъснението във времето; консултирали се и с доцент ортопед, който също потвърдил, че е късно за операция; сложили шина на крака за срок от 45 дни; лечението продължило около 3/4 месеца, в който период не можела сама да се движи, затова се наложило да и помагат за всички битови дейности; след махането на шината на крака, той продължавал да я боли, затова направили нова консултация, при която им казали, че кракът трябва да се счупи отново, но заради хематома в черепа, решили кракът да остане в това състояние; извършени са нови прегледи при неврохихург и ортопед, които им казали, че хематомът е изчезнал, но е останала кръв по мозъчната кора, която не може да се премахне оперативно и в бъдеще може да предизвика епилепсия, ако засегне някои нервни центрове, поради което приемала лекарства в продължение на 6 месеца, за да се предотврати, доколкото е възможно, това заболяване; получавала световъртежи вследствие от удара в главата, за които лекарите казали, че ще останат до края на живота й, защото били настъпили необратими увреждания на ушния канал, на вестибуларния апарат; след ПТП започнала много да забравя и до настоящия момент няма подобрение; изпитва страх на улицата, много се притеснява, когато трябва да пресича пътното платно; от операцията на главата и останали белези, които се стреми да покрие с коса, но изпитва дискомфорт; продължава да изпитва болки в крака, в кръста и в главата; върнала се на работа едва 6 месеца след инцидента; правена е рехабилитация на крака един-два пъти в болницата в [населено място], след което лекарите били на мнение, че нищо повече не могат да направят за подобрение на нейното състояние.

Съдът е възприел като непосредствени и убедителни и дадените показания от свидетеля Иван Т. /колега на ищеца/, които установяват, че след ПТП К. била коренно променена в негативен аспект - притеснявала се и забравяла.

Въззивният съд е кредитирал като компетентно дадено заключението от приетата комплексна съдебномедицинска експертиза, и приел, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получила: мозъчното сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на сомнолентност /сънливост и ГКС 10-12т/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; органични увреди на мозъка: контузия на мозъка и кръвоизлив в мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Посочил е, че вещите лица са приели, че не могат със сигурност да изведат причинно - следствена връзка между установеното непълно приплъзване на 4-ти шиен прешлен и претърпяното от Р. К. ПТП, доколкото е възможно, на това ниво на гръбначния стълб /С4-С5 прешлени/ да съществува дегенеративен процес на минималното приплъзване на прешлените един спрямо друг, но и че оплакванията от затруднени движения в шийната област е напълно възможно да се дължат не на въпросното приплъзване, а на преразтягането на шийната мускулатура при описания начин на травма на главата, получени при ПТП. Кредитирал е извода на експертите, че счупването на дясната малкопищялна кост в областта на вътрешния глезен и средната част на тялото е довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник - средна телесна повреда, като счупването е на две места на една и съща кост и се възстановява целият десен крак, чрез една и съща процедура, която може да бъде малко по-продължителна, докато заздравее костта и на двете счупени места. Отчел е и изводите на експертите, че разкъсно-контузната рана на главата и множеството охлузвания и кръвонасядания по краката са причинили болки и страдания, без разстройство на здравето; че непосредствено след ПТП, Р. К. е търпяла от умерени на моменти до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес са затихнали до пълното им изчезване след неговото приключване; че оздравителният процес при ищеца е траел 5-6 месеца, при благоприятен ход на развитие и без усложнения; че към момента на извършения от тях преглед К. е напълно възстановена, но и подробните разяснения досежно медикобиологичния характер и последиците от констатирания мозъчен кръвоизлив непосредствено след черепно-мозъчната травма - същият е по тип „травматична субарахноидна хеморагия“, или наличие на малко кръв в мозъчните гънки, темпорално вдясно, дължащо се на контузията на мозъчното вещество, около 1-2 милилитра, не се е наложило оперативна интервенция, като консервативното лечение е било адекватно и успешно; 15 дни след ПТП тази кръв напълно е изчезнала, била е резорбирана от околното мозъчно вещество напълно; няма данни Р. К. да е развила посттравмена епилепсия или други неврологични заболявания, но следите от кръвонасядане в мозъка биха могли да доведат до по-късни усложнения - напр. постравмена болест на мозъка, епилепсия и др.

Въззивният съд е възприел и заключението на вещото лице - психолог по приетата съдебнопсихологична експертиза, че ищецът търпи сериозна промяна след преживяното ПТП; физическата травма, получена при пътно-транспортния инцидент, последвалото лечение и периодът на възстановяване са се отразили негативно върху психологичното състояние на К., тъй като са довели до трайни промени в ежедневието й; налице са негативни промени в мисленето и настроението, включващи притеснения и трудност при поддържането на близки отношения; страда от пропуски в паметта, вследствие на което променя обичайния си ритъм на живот, което от своя страна води до натрупване на ежедневен стрес; констатират се: повишена тревожност, напрегнатост, чувство за застрашеност, нарушения на съня, съпроводени с емоционална лабилност и подтиснато настроение; установените нарушения в протичането на психичните функции, обуславят необходимост от професионална психиатрична помощ; загубата на памет е от решаващо значение, за да се направи прогноза.

Въззивният съд при съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от ищеца, установени от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, е приел, че се касае за множество комплексни средни телесни повреди и леки такива, за продължителен възстановителен период - шест месеца, както и че през времетраенето на целия оздравителен процес К. е изпитвала болки и страдания; че за период около месец и половина е била в неподвижно състояние, зависима от чужда помощ; била е в трудоспособната възраст към момента на инцидента - на 56 години; отчел е прогнозите за пълно възстановяване, както и че като последица от инцидента, не е възстановила качеството си на живот, и възможните прогнозни последици от уврежданията, и посочил, че сумата от 85 000 лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от Р. К. страдания.

Допълнил е в отговор на възраженията по жалбата на въззивника, че е вярно, че съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска експертиза, към момента на прегледа /около година и половина след ПТП/ ищецът е възстановена, но не може да не се отчете и заключението на вещите лица, че са възможни усложнения вследствие установените кръвонасядания в мозъка, както и констатацията на вещото лице - психолог за нарушения в протичането на психичните функции и паметови смущения. Посочил е, че не е установена категорично причинната връзка между ПТП и увреждането - непълно приплъзване на 4-ти шиен прешлен, но вещите лица са констатирали, че оплакванията от затруднени движения в шийната област може да се дължат не на въпросното приплъзване, а на преразтягането на шийната мускулатура при описания начин на травма на главата, получени при ПТП, както и че няма данни ищецът да е страдала от предходни заболявания.

Въззивният съд е изтъкнал, че не на последно място, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, взема предвид стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, отражение на които са нивата на застрахователно покритие, като предвидената в чл. 492, т. 1 КЗ минимална застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. По тези мотиви е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил конкретните икономически условия към момента на инцидента.

По тези доводи е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която искът по чл. 432, ал. 1 ГПК е уважен за горницата над 50 000 лв. до 85 000 лв. – обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 23.04.2021 г. до окончателното изплащане.

Настоящият състав на съда намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси са обуславящи, доколкото са от значение за извода на въззивния съд за справедлив размер на дължимото от застрахователя обезщетение, но по отношение на тях не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По въпросите е налице задължителна съдебна практика по ППВС 4/1968г., както и непротиворечива такава по постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения като например: решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г., ТК, ІІ ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2979/2013 г., ТК, ІІ ТО, решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.

Съобразно даденото с ППВС 4/1968г. задължително тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесни увреди са броят, видът и характерът на уврежданията, начинът на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Съобразно утвърдилата се съдебна практика по постановени по реда на чл. 290 ГПК решения допълнително следва да бъдат съобразени както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура.

Настоящият състав на съда приема, че въззивният съд не се е отклонил от гореустановената практика на ВКС, нито същата се нуждае от осъвременяване или промяна, поради което касация не следва да бъде допускана по тези правни въпроси на заявените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

При определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд, противно на твърденията на касатора, е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Въззивният съд е изложил мотиви, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с възрастта и вида увреждане на пострадалата, с периода на лечението й и пълното й възстановяване, както и прогнозите за бъдещи възможни усложнения вследствие установените кръвонасядания в мозъка, както и констатацията на вещото лице - психолог за нарушения в протичането на психичните функции и паметови смущения. Взел е предвид и момента на настъпване на ПТП и е отчел социално-икономическото състояние в страната и установените нормативно застрахователни лимити. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението в обжалваната от него част.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Претендира присъждането на разноски за осъществено представителство от адвокат при условията на чл. 38 ЗА, като съдът приема, че на адвоката следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на сумата 2 500 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение