Определение № 60449 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3264/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2188/17.05.2021 г., подадена от В. Н. Й. срещу решение № 95 от 24.03.2021 г. по гр. д. № 341/2020 г. на Окръжен съд – Перник, с което е отменено решение № 438 от 6.11.2019 г. по гр. д. № 115/2018 г. на Районен съд - Трън, с което по реда на чл. 250 ГПК е допълнено решение № 21 от 14.08.2019 г. по гр. д. № 115/2018 г. по същото дело в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 346 ГПК от Ц. Е. А. срещу В. Н. Й., С. А. Н., С. С. Й., М. С. Г., А. Н. Б. и Ч. А. Н. искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане на общата сума от 22 667.23 лв., и вместо това е постановено друго, с което са осъдени С. С. Й., М. С. Г., С. А. Н., А. Н. Б., Ч. А. Н. и В. Н. Й. да заплатят на Ц. Е. А. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и по реда на чл. 346 ГПК суми в размер, съответно, на: 3 777.87 лв., 3 777.87 лв., 2 518.58 лв., 2 518.58 лв., 2 518.58 лв. и 7 555.75 лв.; потвърдено е решение № 438 от 6.11.2019 г. по гр. д. № 115/2018 г. в останалите му обжалвани части, както и решение № 21 от 14.08.2019 г. по гр. д. № 115/2018 г. Въззивният съд е съобразил, че с влязло в сила решение е допусната съдебна делба на подробно описаните в решението 20 бр. земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], общ. Б., и 2 бр. земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], между и при делбени квоти както следва: С. А. Н. - 1/16 ид. ч., В. Н. Й. - 4/16 ид. ч., С. С. Й. - 2/16 ид. ч., М. С. Г. - 2/16 ид. ч., В. С. П. - 1/16 ид. ч., А. Н. Б. - 1/16 ид. ч., Ч. А. Н. - 1/16 ид. ч. и Ц. А. Е. - 4/16 ид. ч. Визирал е, че определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба са четири: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл. 349 ГПК, теглене на жребий по чл. 352 ГПК, разпределение по чл. 353 ГПК и извършване на публична продан по чл. 348 ГПК. Приел е за неоснователни възлагателните претенции на В. Й. и Ц. А., поради липсата на предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за уважаването им - имотите са земеделски, т.е. не са жилищни, а старата жилищна сграда в имот № * по картата на землището - нива от 5.088 дка, м. „А.“, не е предмет на делбата, доколкото не е посочена и описана изрично в исковата молба или по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК, респективно в съдебния акт за допускане на делбата. Освен това не се установява тази сграда да е жилище. Съдът е посочил, че публичната продан по реда на чл. 348 ГПК в случая не може да намери приложение, тъй като имотите са повече от броя на съделителите и всеки съделител съгласно чл. 69 ЗН следва да получи дял в натура, било чрез разпределяне на дяловете по чл. 353 ГПК, било чрез теглене на жребий по чл. 352 ГПК. Приел е, че е налице неудобство за извършването на делбата чрез теглене на жребий поради разликата в притежаваните от съделителите идеални части, от една страна, и разликата в стойността на отделните имоти, допуснати до делба, от друга, при което при този способ е възможно съделителите с по-голям дял в съсобствеността да получат дял на по-малка стойност и обратно. Приел е за безспорно между страните, както и за установено от приетото заключение от съдебно-техническата експертиза, че допуснатите до делба имоти могат да се обособят в седем самостоятелни дяла, като дяловете да отговарят стойностно на квотите на съделителите и всеки съделител да получи в свой дял реално обособени земеделски земи, отговарящи на изискванията на чл. 72 ЗН. От обособените седем дяла два се равняват на по 12/48 ид. ч., на стойност от по 11 503. 18 лв. и 11 513. 18 лв.; други три дяла се равняват на по 4/48 ид. ч., на стойност от по 3 837. 2 лв.; други два се равняват на по 6/48 ид. ч., на стойност от по 5 756.59 лв., които са съобразени с това, че в хода на делбеното производство съделителката В. П. е починала и дяловете на наследниците й С. А. Н., Ч. А. Н., и А. Н. Б. (вече конституирани като страни по делото) се редуцират. Ето защо Окръжен съд – Перник е приел, че делбата следва да бъде извършена чрез способа по чл. 353 ГПК, като за да се спази принципът по чл. 69 ЗН за реален дял, съдът следва да разпредели допуснатите до делба имоти между съделители с различни квоти, възлагайки по-големите имоти на съделителя с по-голяма квота, а по-малките - на съделител с по-малка квота, без да е необходимо за прилагането на този способ съгласието на всички съделители. Поради съвпадане с изводите на първоинстанционния съд, е потвърдил решението в частта на извършването на делбата, съгласно което имотите са разпределени, като обособени в седем дяла (колкото са на брой съделителите), и са присъдени суми за уравнение на дяловете. Относно исковете по чл. 346 ГПК въззивният съд е посочил, че в първото редовно съдебно заседание след допускане на делбата Ц. А. е предявила срещу останалите съделители претенции по сметки в общ размер на 134 789 лв. (подробно конкретизирани по пера, време на извършване и стойност в представените по делото молби), представляващи стойност на извършени подобрения в делбените 22 бр. земеделски имоти. За доказване на направените разноски и че те са извършени от Ц. А., в първоинстанционното производство са събрани гласни и писмени доказателства (множество касови бележки, фактури и разписки за закупени стоки и материали, както и договори) и е изслушана тричленна съдебно-техническа експертиза. От показанията на свидетелите се установява, че от възстановяване на собствеността през 2000 г. само Ц. А. обработва въпросните земи. През 2000 г. нивите били в охрастено състояние, но в тях били вложени много труд (личен на Ц. А. и такъв на наети от нея работници), както и средства, като без усилието и средствата на тази съделителка нивите сега нямало да имат никаква стойност. Тричленната съдебно-техническа експертиза, извършена на база събраните по делото доказателства и след оглед на място, дава заключение, че без редовни грижи земеделската земя деградира, губи потребителната си стойност, бъдещата икономическа изгода от използването й и цената си, защото няма свойствата да се самовъзпроизвежда. Като следствие от целенасочената стопанска дейност по-голямата част от процесните земи са вече в категорията на земеделските земи с добра практика и подлежат на подпомагане. Изводът е, че в резултат на приложените агромелиоративни и агротехнически мероприятия е постигнато трайно подобрение на агропроизводствените качества на почвата. От процесните имоти са декларирани само тези, които са в добро агротехническо състояние, т. е. плодородните. В приложение 1.1. от експертизата са дадени подробно по пера и дейности извършените подобрения за всеки от процесните имоти, включително личен труд, семена, материали и различни агромелиоративни и агротехнически мероприятия. Общата сума на вложените ресурси под формата на закупени материали, инвестиции и личен труд, изчислени на база калкулиране на всички разходи за агромелиоративните и агротехническите мероприятия, както и на разходите за семена, торове и други материали, възлиза на 134 789 лв. В таблица 1 от експертизата е посочено, че общата стойност на всичките 22 бр. имоти е 4 840 лв., а с направените подобрения стойността е нараснала на 35 068 лв., като разликата в стойността е 30 223 лв. Въз основа съвкупната преценка на всички визирани по-горе доказателства въззивният съд е приел, че Ц. А. е извършила лично и за своя сметка сочените от нея дейности и направила разходи по процесните имоти, като в резултат последните са увеличили стойността си. Приел е, че става дума за подобрения, които съществуват и понастоящем, а не за направени разноски, свързани с обичайното ползване на имота. Изложил е, че тези му изводи не се променят от установеното, че Ц. А. е регистриран земеделски производител и като такъв в лично качество и чрез фирмата си „Агростоик“ ЕООД е обработвала земеделски земи, включително и процесните делбени имоти, като за това е получавала субсидии за периода 2009 г. – 2014 г. Окръжен съд – Перник е посочил, че това е така, защото получената субсидия е следствие от приложените агромелиоративни и агротехнически мероприятия, с които е постигнато трайно подобрение на агропроизводствените качества на почвата (според тричленната СТЕ). Освен това субсидията за подпомагане на земеделски производител се основава на специални предпоставки, предвидени в Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като декларирането на имоти, съсобствеността на които не е ликвидирана, и получаването на субсидии за тях не е пречка за уреждане на отношенията между съсобствениците по отношение на разходите за имотите по реда на чл. 346 ГПК. Според въззивното решение не е установено другите съделители да са давали изрично съгласието си за извършването на претендираните подобрения в процесните имоти, нито пък да са се противопоставяли, но тези подобрения са били извършени в интерес на всички съсобственици, поради което отношенията между съделителите по този повод следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие, в който случай се дължи заплащане на подобренията до размера на обогатяването, а именно по-малката стойност между увеличената стойност на притежаваната от другия съсобственик част от съсобствената вещ и действително изразходваните средства. Така съдът е заключил, че в случая се дължи увеличената стойност на имотите от 30 223 лв., а не действително извършените разходи в размер на 134 789 лв., като е присъдил в полза на Ц. А. сумите, дължими от всеки един съделител съобразно дела му. Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. Й. твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК; позовава се явна несправедливост на въззивното решение. Твърди, че въззивният съд не е изследвал дали някои от имотите са поделяеми, за да се изготвят различни варианти с дялове, отговарящи на квотите на съделителите, за да може да се приложи основният способ за извършване на делбата – чрез разделителен протокол и теглене на жребий. Ето защо се позовава на противоречие на решението със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 10, по въпроса дали въззивният съд е длъжен служебно да допусне експертиза за поделяемостта на допуснатите до делба имоти, ако такава не е била поискана от страните, с оглед прилагането на основния начин на ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост (съставянето на разделителен протокол и теглене на жребий). Жалбоподателката счита, че по делото е необходимо да се установят повече от един варианти, с оглед по-справедливото разпределяне на имотите и за да се избегне преднамереността при решаване на делото и поставянето на определен имот в дял на определен съделител. Визира противоречие на въззивното решение с решение № 242/4.11.2014 г. по гр. д. № 3345/2014 г. на ВКС, І г. о. и с Постановление № 7/1973 г., и Постановление № 4/1964 г. на Пленума на ВС. По отношение уважените претенции по сметки В. Й. се позовава на извършени процесуални нарушения от въззивния съд, включително необсъждане на факти и обстоятелства от съществено значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Счита решението и в тази част за несправедливо. Постъпил е отговор на касационната жалба от Ц. Е. А., в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран един-единствен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като по отношение на него е визирано противоречие с т. 10 от ТР № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Такова противоречие обаче не е налице, доколкото въпросната задължителна съдебна практика не е относима към този въпрос. Неотносимо е и решение № 242/4.11.2014 г. по гр. д. № 3345/2014 г. на ВКС, І г. о., където предмет на обжалване е съдебен акт за изнасяне на делбените имоти на публична продан, без да е потърсена възможност всеки от съделителите да получи реален дял. Не се установява твърдяното противоречие между обжалваното решение и приетото в Постановление № 7/28.11.1973 г. и Постановление № 4/30.10.1964 г. на Пленум на ВС. Не подлежат на обсъждане в настоящото производство всички доводи, попадащи в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК, сочещи на допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. При извършването на делбата е спазено основното изискване всеки от съделителите да получи реален дял, както и принципът за равенство между съделителите; законосъобразно имотите са разпределени по реда на чл. 353 ГПК. Ц. А. има право на 2 000 лв. разноски за адвокат, направени в производството пред ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,