Определение № 1752 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. М. против решение № 229/01.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 408/2023 г. от 8-ми състав на САС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и е постановил решение в този смисъл. Съдът е приел от фактическа страна следното: С Постановление от 09.11.2006г. по следствено дело № I-025/2005г. на СВОП, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5, т.6, пр.2 и 3, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. На 30.11.2006г. е било образувано НОХД № 0329/2006г. по описа на Софийски военен съд /С./ по внесен обвинителен акт срещу петимата подсъдими, единият от които е ищецът в настоящото производство, за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5, т.6, пр.2 и 3, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по което е постановена присъда от 09.11.2007г., с която подсъдимите са признати за виновни по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5 и т.6, пр.3, във вр. с чл.20 от НК, като на ищеца е било наложено наказание от 18 години лишаване от свобода. Подсъдимите са били оправдани в извършване на престъплението по 4 квалифициращите признаци „при изпълнение на функциите им“ и по „особено мъчителен за убития начин“. След упражнен инстанционен съдебен контрол, с решение № 012 от 19.02.2008г., постановено по ВНОХД № 0187/2007г. на Военно-Апелативен съд, първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на С.. След връщане на делото е било образувано НОХД № 033/2008г. на С., по което е била постановена присъда № 033/2008г. от 02.10.2008г., с която подсъдимите са били признати за виновни по повдигнатите им обвинения, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.2, пр.3 и т.6, пр.3, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, подсъдимият ищец е осъден на 16 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата петимата подсъдими са били оправдани по повдигнатото обвинение, че са извършили престъплението като лица от състава на полицията при изпълнение на функцията им, както и че деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и на лице, намиращо се в безпомощно състояние. По жалби на подсъдимите, гражданският ответник и частните обвинители и граждански ищци, е образувано ВНОХД № 140/2008г. по описа на Военно-Апелативен съд, по което е постановено решение № 091 от 05.08.2009г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по НОХД № 033/2008 г. на С.. С решение № 538 от 20.01.2010г., постановено по Н.Д. № 598/2009г. на ВКС, е отменено решението по ВНОХД № 140/2009г. на Военно-Апелативен съд и делото е върното за ново разглеждане. С решение № 064 от 12.11.2010г., постановено по ВНОХД № 05/2010г. на Военно-Апелативен съд, присъдата по НОХД № 33/2008г. на С. е била изменена, като размерът на наложените наказания е бил намален, като на подсъдимия ищец е наложено 8 години лишаване от свобода, като в останалата част първоинстанционният съдебен акт е бил потвърден. С решение № 141 от 09.06.2011г. по н.д. № 54/2011г. на ВКС е отменено въззивното решение по ВНОХД № 5/2010г. на Военно-Апелативен съд и присъда по НОХД № 33/2008г. на С., в осъдителните им части и в частта относно произнасянето по дължимата държавна такса и разноските по делото, като подсъдимите са били признати за невиновни и оправдани по обвинението им по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5 и т.6, пр.2 и 3 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като са отхвърлени предявените срещу тях граждански искове и съдебните актове са оставени в сила в частта относно произнасянето по веществените доказателства. По искане на Главния прокурор, на основание чл.422, ал.1, т.4 от НПКе направено искане за възобновяване на н.д. № 54/2011г. на ВКС и отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на касационната инстанция. Било е образувано н.д. № 168/2015г. на ВКС. С решение № 436 от 11.03.2016г. е отменено по реда на възобновяването решение № 141 от 09.06.2011 г. по н.д. № 54/2011г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане. Образувано е н.д. № 1094/2015г. по описа на ВКС, като с решение № 436 от 11.03.2016г. е отменено решение № 064 от 12.11.2010г. по ВНОХД № 5/2010г. на В. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. С решение № 4 от 06.07.2018г., постановено по ВНОХД № 026/2016г., Военно-Апелативен съд е изменил присъдата по НОХД № 33/2008г., в частта, в която петимата подсъдими са били осъдени по чл.116, ал.1, т.2, пр.3 и т.6, пр.3 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като вместо това ги е признал за виновни, като извършители и лица от състава на полицията при изпълнение на службата си, самостоятелно да са причинили смърт по непредпазливост - престъпление по чл.122, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, и на основание чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.4 е било прекратено наказателното преследване, поради изтекла давност, като съдът ги е оправдал по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.116, ал.1, т.2, пр.3 и т.6, пр.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК – за умишлено убийство. По касационен протест, жалби на подсъдимите, на частните обвинители и граждански ищци и на гражданския ответник, е било образувано н.д. № 1140/2018г. по описа на ВКС, приключило с решение № 284 от 19.04.2019 г., с което е отменено изцяло решение № 4 от 06.07.2018г. по ВНОХД № 026/2016г. на Военно-Апелативен съд и е била изменена първоинстанционната присъда по НОХД № 033/2008г. на С., като подсъдимите са били оправдани по квалифициращия признак на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК- убийството да е извършено с особена жестокост, като наложеното наказание на ищеца е било намалено на 7 години лишаване от свобода. Първоинстанционната присъда в останалата й част е била потвърдена. Пред ВКС е било инициирано от Главния прокурор и от защитниците на осъдените производство по възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като е бил о образувано н.д. № 513/2019г. С решение № 128 от 16.12.2019г., е отменено по реда на възобновяването решение № 284/19.04.2019г., постановено по н.д. № 1140/2018г. по описа на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на касационната инстанция. В решението петчленният състав на ВКС е приел, че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи необходимост от отмяна на съдебния акт по н.д. №1140/2018г. на ВКС. С Решение № 29 от 05.03.2021г., постановено по н.д. № 1202/2019г. по описа на ВКС е отменено решение № 4 от 06.07.2018г., постановено по ВНОХД № 026/2016г. на Военно-Апелативен съд, в частта относно прекратяването на наказателното производство, поради изтекла давност за престъплението по чл.122, ал.1 от НК, в извършването на което подсъдимите са признати за виновни, както и в частта относно направените разноски по делото, като на основание чл.81 ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.4, във вр. с чл.2, ал.2 от НК съдът е приложил закона за давността и не е наказал подсъдимите за престъплението по чл.122, ал.1 от НК, като е потвърдил въззивното решение в останалата му част. От правна страна, съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя-ищец, че искането за възобновяване на наказателното производство било незаконосъобразно, тъй като било направено след като наказателното преследване вече е било погасено по давност. Прието е, че в настоящото производство гражданският съд не може да извършва проверка за законосъобразност на искането на Главния прокурор, като е посочено, че до момента на възобновяване на наказателното производство обвинението срещу ищеца и останалите подсъдими е било само за престъпление по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5 и т.6, пр.2 и 3 във вр.с чл.20, ал.2 от НК – умишлено убийство, за което престъпление безспорно давността към 22.12.2014г. не е била изтекла. Едва след възобновяване на наказателното преследване, с решение №4 от 06.07.2018г. Военно-Апелативен съд по в.н.о.х.д. № 026/2016г. е извършил преквалификация на престъплението като е приел, че подсъдимите са извършители на престъпление по реда на чл. 122, ал.1 от НК, във вр. с чл. 2, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което обаче е приел, че следва да се приложи закона за давността. Посочено е, че ищецът е бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5 и т.6, пр.2 и 3 във вр.с чл.20, ал.2 от НК – умишлено убийство, но за преквалифицираното престъпление – това по чл. 122, ал.1 от НК е бил признат за виновен. Съдът може и да постанови осъдителна присъда само по някои от квалифицираните състави, но да оправдае подсъдимия по друг квалифициран състав. Това обаче е въпрос на точно прилагане на материалния закона. Следователно, когато подсъдимият е признат за виновен, че е осъществил основния състав на съответното престъпление, т.е. че е осъществил неговото изпълнително деяние, дори и да е оправдан по квалифициращите признаци на същото престъпно деяние, обвинението не е незаконно. Тъй като става въпрос за едно изпълнително деяние. „Оправдаването“ по отношение на една от формите на вина не е равнозначно на оправдаване по обвинение за отделно престъпление. Съдът се е позовал на задължителните постановки, дадени в т.9 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, съгласно които когато подсъдимият бъде признат за виновен, но съдът не му наложи наказание поради изтекла давност, държавата не дължи обезщетение на подсъдимия. Поради изложеното, не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратура на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като не е налице оправдаване по обвинение, като т.11 от ТР №3/2005г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС е неприложима в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за една от двете форми на изпълнителното деяниеи в заключение е прието, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочи се правен въпрос, следва ли да се ангажира отговорността на П. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в случай, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда за същото престъпление, при същата фактическа обстановка, но при друга форма на вината. Сочи се от касатора противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С посоченото от касатора решение № 104/25.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 2782/2017 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС е прието, че прокуратурата отговаря и в хипотезата, при която има влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК, но по реда на възобновяване на наказателните дела е оправдано по повдигнатото обвинение, а деянието е преквалифицирано, декриминализирано и на дееца е наложено административно наказание. В случая, обективната отговорност се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен орган, на който е предоставена функцията по обвинение в наказателния процес. В това решение е прието, че когато по една част от обвиненията наказателното производство е прекратено, или лицето е оправдано, а за друга част - лицето е осъдено, обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за незаконно упражнената процесуална принуда по обвиненията, за които наказателната отговорност на гражданина не е ангажирана. Действия или бездействия на лицето, дали повод за обвинението, по което е постановена оправдателна присъда, но същевременно подлежащи на друга правна санкция /напр. поради това, че са квалифицирани като съставляващи административно нарушение/, не изключват отговорността на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 и т.4 ЗОДОВ, тъй като този правозащитен орган носи задължението да повдига обвинения за деяния, осъществяващи състав на престъпление, а не за други неправомерни действия на гражданина. В случая, съдът е отрекъл възможността П. да носи отговорност при сходна хипотеза, поради което е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне на това основание. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 5 лева, по сметката на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС