Определение № 1083 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 606/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1327/20.01.2025 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител гл. инспектор С. К., против определение № 3313 от 20.12.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3468/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 266919 от 06.11.2024 г. по гр. д. № 10554/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса във връзка с направен отказ от иска. В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Въззивният съд е констатирал, че производството по гр. д. № 10554/2020 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба на КОНПИ против В. И. Ц., с която са предявени искове по чл. 153 ЗПКОНПИ. На 09.11.2023 г. по делото е постъпила молба от КОНПИ, с която е направен отказ от предявения иск. При нейното съобразяване, с определение от 07.12.2023 г. Софийски градски съд е прекратил производството по делото, на основание чл. 233 ГПК. С последващо определение от 06.11.2024 г. Софийски градски съд е осъдил по реда на чл. 77 ГПК КОНПИ да заплати в бюджета на съдебната власт дължимата държавна такса в размер на 54 195,17 лева. С обжалваното в настоящото производство определение на Софийски апелативен съд е потвърдено, като правилно определение № 266919 от 06.11.2024 г. по гр. д. № 10554/2020 г. на Софийски градски съд, с което КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса във връзка с направен отказ от иска. Изложени са подробни съображения, че КОНПИ дължи държавна такса при прекратяване на делото на това основание. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В приложеното към частната касационна жалба изложение жалбоподателят е формулирал следните правни въпроси: 1. „Следва ли разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ да се тълкува във връзка с чл. 159 ЗОНПИ и субсидиарното приложение на чл. 84, т. 1 ГПК, вр. с чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК, а именно, че систематичното тълкуване на нормите дават правилото, че при отхвърляне на искове, по които страна е КОНПИ, в качеството на субституент на държавата, респ. е налице оттегляне на искове, то разпоредбите на чл. 157, ал. 2, вр. с чл. 159 ЗОНПИ, вр. с чл. 84, т. 1 ГПК, освобождават КОНПИ от внасяне на държавна такса?“; 2. „Дължи ли се държавна такса, в хипотезата, когато искът в предявен от държавен орган в защита на държавни интереси, възложено му със специален закон и в последствие е направен отказ, респ. оттегляне на иска, по причини стоящи вън от волята на носителя на правото на иск?“ и 3. „Дължи ли се държавна такса от субституента на притезанието при публично държавно вземане, когато държавен орган сезира съда като представител на държавата в изпълнение на възложената със закон компетентност? Правото за образуване на производства по реда на ЗОНПИ, представлява ли защита на интереси от по-висш ранг – публични държавни вземания по смисъла на ДОПК – чл. 162, ал. 2, т. 5?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросите се отнасят до задължението на КОНПИ да заплати дължимата по делото държавна такса, с оглед направения отказ от иска по чл. 233 ГПК. Същите са обусловили правните изводи на съда, но по тях не се разкрива поддържанато от КОНПИ специално основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Създадена е трайно установена и последователна съдебна практика на ВКС, според която Комисията не дължи държавна такса в производства по гражданска конфискация е било обосновано в старата съдебна практика при действието на първия ЗОПДИППД (отм.) с отсъствието в този закон на специални разпоредби за държавните такси. Във връзка с това разрешение е възприето становището, че Комисията като процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 ГПК. В следващия по време ЗОПДНПИ (отм., 23.01.2018 г.) и в сега действащия ЗОНПИ обаче, изрично законодателят е разписал норми за дължимост на държавните такси в производството, които се присъждат в зависимост от изхода на спора, макар да не се събират първоначално при завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. При действието на тези разпоредби е формирана актуалната към настоящия момент съдена практика, според която КОНПИ дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. Комисията е публично държавно учреждение, но вземането – предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно. Приема се още, че в производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. В този смисъл е приетото в практиката на ВКС, обективирана в определение № 6028 от 20.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4863/2024 г. на III г. о., определение № 4274 от 26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2782/2024 г. на III г. о., определение № 2226 от 08.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1386/2024 г. на III г. о., определение № 2366 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г. на III г. о., определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV г. о., определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г. о., решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV г. о. и други. В случая въззивният съд не се е отклонил от даденото по-горе правно разрешение, като е формирал извод, че КОНПИ дължи заплащане на държавна такса по делото в зависимост от резултата, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. В разглежданата хипотеза КОНПИ се е отказала изцяло от предявеният иск на основание чл. 233 ГПК, с което напрактика е заявила, че искът е неоснователен и моли делото да бъде прекратено и съответно изцяло намира приложение разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, действаща към датата на предявяване на иска и КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт. Наличието на съдебна практика на ВКС, с която обжалваното определение е съобразено изключва приложно поле на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение