Определение № 113 от 29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4759/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. П. от [населено място] срещу решение №847 от 12.05.2015г. по в.гр.дело № 69/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №4189 от 07.11.2014г по гр.д. 1392/2013г на ПРС, Отхвърлен е бил иск на касатора с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди .На свой ред и като е възприел мотивите на първоинстанционния съд въззивният съд изтъква ,че поведението на ответниците П. и К. П., поискали от компетентни органи проверка и действия за задължително на настаняване и лечение на ищеца в психиатрично заведение (чл. 157 от ЗЗдравето) не е било противоправно и не се установява злоупотреба с право ,тъй като целта им е обстоятелствата да бъдат проверени ,не е имало и обидни квалификации в изявленията им.Същият извод е споделен от въззивната инстанция и по отношение на други установени техни жалби до МВР, както и че няма установена причинна връзка между употребения в една от тях израз „обществено опасен тип” и описаните в исковата молба негативни последици – рязко влошаване на здравето и силна психическа трамва .Към тези съображения въззивният съд е добавил,че не кредитира пристрастни показания на свидетелка ,от друга страна по делото не е ангажирана съдебно- медицинска експертиза, която да установи има ли влошено здравословно състояние и на какво се дължи то. В изложението по допускане на касационно обжалване посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуалния въпрос за служебното задължение на въззивния съд да направи проверка на доклада и във връзка с направено оплакване на страната да отстрани порочните съдопроизводствените действия, като допусне събиране на нови доказателства съгласно чл. 266 ал.3 ГПК ,с оглед неустановяване на фактите и прилагане на правото. Сочи се противоречие с реш. № 123/2015г по гр.д № 137/2014г ІІ г.о и ТР № 1 / 2013г по т.д № 1 / 2013г ОСГТК. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпрос допустимо ли е съдът да аргументира извод ,че не е налице злоупотреба с право ,при положение че след като е бил освободен от държавна такса по делото ,ответниците сезират Прокуратурата на РБ и до коя на брой жалба е упражняване на конституционно право и от коя нататък е злоупотреба с право ,след като всички са неоснователни. От ответниците е постъпил отговор ,с който се оспорва основанието за допускане на касационната жалба до разглеждане .Въпросите не са от значение за изхода на делото ,не кореспондират с правните действия на съда.По въпроса за противоправността при конкретните обстоятелства е съобразена установена практика на ВКС Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният от защитата процесуалноправен въпрос за пределите на служебна проверка като израз на принципа за служебното начало, няма връзка с решаващите за изхода на делото съображения на съда ,че липсва противоправност като елемент от фактическия състав на деликта. Въпросът не е решен и в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика по т.1 от ТР №1/09.12.2013г ОСГТК в случая на съда не е възложено служебно да следи за интереса на някоя от страните, нито се касае за неприлагане на императивна материалноправна норма, установена в обществен интерес. Във въззивната жалба на ищеца не е имало оплаквания за допуснати процесуални нарушения ,а за неправилно анализиране на доказателствата и неправилно прилагане на закона .В самата жалба нови доказателства не са посочени ,в хода на въззивното производство страната е заявила ,че няма доказателствени искания ( протокол от о.с.з на 30.03.2015г). Съгласно т.2 от ТР №1/09.12.2013г ОСГТК за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Съдът не е имал и задължение служебно да събира други доказателствата в подкрепа или опровержение на факти ,свързани с твърденията на ищеца за влошеното му здравословното му състояние Искът е отхвърлен, тъй като при посочените в исковата молба конкретни действия не се касае за злоупотреба с право .При решаващи изводи на съда за липсата на този подлежащ на установяване елемент на деликтния фактически състав, недоказването на конкретната вреда няма решаващото значение за изхода на делото. При посочване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, чрез въпросителна форма се въвеждат твърдения за факти, които не са били въведени като спорен предмет по делото и на които искът не е бил основан при предявяването му. Въпросът до коя на брой жалба е упражняване на конституционно право от страна на ответниците и от коя нататък е злоупотреба с право ,не е правен въпрос. Изтъкването на количествен признак не се свързва с източник на правото, нито със съдържанието на обжаваното решение и липсва обосновката, необходима по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в тази връзка. Практиката на ВКС е установена по въпроса кои са признаците на злоупотребата с право и тази практика е съобразена от въззивния съд. Дължат се разноски на двамата ответници в настоящето производство, установени от договора за права помощ-платени 600 лева за адвокатска защита,приложен е списък. Върховният касационен съд, ІІІ г.о.