Определение № 50136 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3276/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Реал кеш“ АД, чрез адв. А. С., срещу решение № 428 от 02. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 525/2021 г. на ОС – Перник, потвърждаващо решение № 260048 от 11. 03. 2021 г. по гр. д. № 830/2021 г. на РС – Радомир, с което: а/. е отхвърлен предявеният от „Реал Кеш“ АД против Д. Н. Г. и Г. Д. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС – за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 152/11. 12. 1998 г., том I, рег. № 555, дело № 239/1998 г., евентуално на основание придобивна давност, на имот № 113003, с площ от 2, 486 дка, по КВС на [населено място], м.“Б. б.“, и на имот № 003028, с площ от 1,879 дка по КВС на [населено място], м. „Б. б.“, попадащи изцяло в неурегулиран имот № 2, с площ от 5150 кв.м., и неурегулиран имот № 3, с площ от 4950 кв.м., находящи се в землището на [населено място], м. „Б. б.“ и в землището на [населено място], м. „Б. б.“, предмет на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 152/11. 12. 1998 г., том I, рег. № 555, дело № 239/1998 г., индивидуализирани с граници и съседи в диспозитива на първоинстанционното решение; б/. е отхвърлен предявеният от „Реал Кеш“ АД против К. Е. М., Е. К. М., З. Д. Б., М. К. М., Р. М. А., С. М. М., М. В. Х., Б. П. М., Б. М. Б. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 152/11. 12. 1998 г., том I, рег. № 555, дело № 239/1998 г., евентуално на основание придобивна давност, на имот № 113002 по КВС на [населено място], м. „Б. б.“, с площ от 1, 501 дка, и на имот № 003030 по КВС на [населено място], м. „Б. б.“, с площ от 3, 500 дка, попадащи (вторият частично) в неурегулиран имот № 2, с площ от 5150 кв.м., и неурегулиран имот № 3, с площ от 4950 кв.м., находящи се в землището на [населено място], м. „Б. б.“, и в землището на [населено място], м. „Б. б.“, предмет на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 152/11. 12. 1998 г., том I, рег. № 555, дело № 239/1998 г., индивидуализирани с граници и съседи в диспозитива на първоинстанционното решение. Иска се допускане касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и уважаване на предявените искове.

Подадени са писмени отговори на касационната жалба от ответниците Д. Н. Г. и Г. Д. Г., чрез пълномощника им адв. С. Б., и от ответниците К. Е. М., Е. К. М., З. Д. Б., М. К. М., Р. М. А., С. М. М., М. В. Х., Б. П. М., Б. М. Б., чрез пълномощника им адв. В. С., с които се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното:

Предявените от „Реал кеш“ АД искове по чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК са основани на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 152/11. 12. 1998 г., том I, рег. № 555, дело № 239/1998 г., с „Ексим тур“ АД, което е придобило имотите от Община – К. на основание договори за покупко-продажба от 09. 04. 1997 г. и 6. 10. 1997 г., а Община – К. е придобила собствеността на основание реституция по ЗСПЗЗ. Като евентуално придобивно основание е заявено придобивна давност, с твърдения за упражнявано владение върху имота от 1998 г. до предявяване на иска, към което е присъединено и владението на праводателя „Ексим тур“ АД.

Ответниците Д. Н. Г. и Г. Д. Г. са оспорили предявения срещу тях иск по чл. 108 ЗС с твърдения, че владеят имот № 113003 по КВС на [населено място], м.“Б. б.“, и имот № 003028 по КВС на [населено място] на основание договор за покупко-продажба, сключен с наследници на К. К. К., с н.а. № 70/2007 г., а прехвърлителите – на основание наследяване на К. К. К. и реституция по ЗСПЗЗ. Като евентуално придобивно основание са посочили и придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, с твърдения, че са били добросъвестни владелци на имота, като владението е основано на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 70/2007 г. Оспорили са заявените от ищеца придобивни основания, като относно деривативното са посочили, че ищцовото дружество е купило от несобственик, тъй като постановеното в полза на Община-К. решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ е незаконосъобразно, постановено въпреки липсата на каквито и да било данни възстановените имоти да са били общинска собственост към образуване на ТКЗС. Оспорили са и евентуално оригинерно основание с твърдения, че дружеството не е упражнявало фактическа власт върху описаните два имота.

Ответниците К. Е. М., Е. К. М., З. Д. Б., М. К. М., Р. М. А., С. М. М., М. В. Х., Б. П. М., Б. М. Б. са оспорили предявения срещу тях, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост. Въвели са твърдения, че те са собственици на спорните имоти, като са ги придобили на основание наследяване на Б. М. К. и реституция по ЗСПЗЗ. Твърдят, че постановеното в полза на Община-К. решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ е незаконосъобразно, тъй като възстановените имоти не са били общинска собственост към образуване на ТКЗС, поради което ищецът е купил от несобственик. Оспорват и заявеното от ищеца, при условията на евентуалност, оригинерно придобивно основание, с твърдения, че дружеството никога не е владяло притежаваните от тях имоти.

За да отхвърли предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че „Реал Кеш“ АД не е придобило собствеността върху спорните имоти и на двете придобивни основания, заявени при условията на евентуалност. Договорът за покупко-продажба, сключен между „Реал кеш“ АД и „Ексим тур“ АД, с н.а. № 152/1998 г., не е породил вещноправно действие, тъй като продавачът „Ексим тур“ АД не е притежавал прехвърлените имоти. Последното също е придобило прехвърлените имоти от несобственик, тъй като към сключване на договорите за покупко-продажба от 9. 04. 1997 г. и 6. 10. 1997 г. Община-К. не е била собственик на продадените имоти. Постановеното в полза на общината решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху прехвърлените имоти е незаконосъобразно и не е породило конститутивно действие, тъй като възстановените със същото имоти не са били собственост на Община – К. към образуване на ТКЗС. Имотите са били заявени за възстановяване на основание съставен протокол от 01. 03. 1992 г. В протокола е отразена констатация на комисията, според която същата се е събрала „с цел да излезе на място и определи по спомени местонахождението и размера на общинската земя на територията на [община]“. Прието е, че този протокол не е сред доказателствата по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, нито съставлява „друго писмено доказателство“ по смисъла на цитираната норма. По делото няма и данни имотът да е бил придобит от общината на някакво основание.

За неоснователно е прието и заявеното евентуално придобивно основание – давност. Ищцовото дружество не е придобило собствеността върху процесните имоти нито като добросъвестен, нито като недобросъвестен владелец, тъй като от събраните доказателства не се установява по категоричен и несъмнен начин, че е осъществявало фактическа власт върху процесните имоти от сключването на договора за покупко-продажба на 11. 12. 1998 г. до предявяване на иска, нито е доказано прехвърлителят „Ексим турс“ АД да е владяло имотите от 1997 г. до продажбата им на ищеца на 11. 12. 1998 г. Събраните доказателства са недостатъчни,1 за да обосноват извод за упражнявано непрекъснато, явно, несъмнително и спокойно владение.

По същите съображения е отхвърлен и искът по чл. 108 ЗС. Във връзка с този иск е съобразено постановеното решение по гр. д. № 232/2003 г. на РС – Радомир, влязло в сила на 10. 06. 2008 г., с което е уважен предявеният от Д. К. К. и С. К. В. против Община – К., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост, като е прието за установено, че към 09. 04. 1997 г. и към 06. 10. 1997 г. (сключване на договорите за покупко-продажба между общината и праводателя на ищеца „Ексим турс“ АД) Община-К. не е била собственик на прехвърлените имоти. Решението е в влязло в сила, поради което е формирало сила на пресъдено нещо между ищците Д. К. и С. В. и ответника Община-К.. Въззивният съд е приел, че решението разпростира действието си и по отношение на Реал Кеш“ АД, тъй като последното е частен материален правоприемник на правото на собственост от „Ексим тур“ АД.

С решението по гр. д. № 232/2003 г. на РС – Радомир, влязло в сила на 10. 06. 2008 г., е отхвърлен и предявен от Д. К. К. и С. К. В., наследници на К. К. К., против „Реал Кеш“ АД иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху имот № 113003, с площ от 2, 486 дка, и имот № 003028, с площ от 1,879 дка, по КВС на [населено място] и [населено място], м. „Б. б.“, основан на наследяване на К. К. К. и реституция по ЗСПЗЗ. Прието е, че реституционното решение по ЗСПЗЗ е нищожно, тъй като към постановяването му имотите са били възстановени на Община – К.. Решението разпростира силата си на пресъдено нещо и по отношение на ответниците по иска по чл. 108 ЗС Д. Н. Г. и Г. Д. Г., тъй като същите са купили описаните имоти от Д. К. К. и С. К. В. по време на висящността на процеса. Същото обаче формира сила на пресъдено нещо само по заявеното от ищците придобивно основание. А и, след като ищецът „Реал кеш“ АД не е доказал да е собственик на процесните имоти на заявените придобивни основания, то няма необходимост да се обсъжда дали ответниците са собственици на имотите на посочените от тях основания.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка и във връзка с доводите на страните, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, този извод да се мотивира.

2. „Придобиването на собственост по давност, юридическите факти, обуславящи прекъсване на давността и процесуалноправни въпроси, касаещи обсъждане на доказателствата, въз основа на които съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил правните си заключения.“

3. „Дали обсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи и с оглед събраните по делото доказателства правилно ли е приложен материалният закон“.

Твърди се, че първият въпрос е решен в противоречие с решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, 1 г.о. и с ППВС № 7/1965 г., а другите два въпроса – в противоречие с решение № 649 от 01. 07. 1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВКС, 1 г.о., и решение № 1769 от 03. 06. 1996 г. по гр. д. № 2657/1995 г. на ВКС, 4 г.о.

Третият, първият и частта от втория въпрос, касаеща обсъждане на доказателствата, не покриват критериите на общо основание за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и указанията по тълкуването и прилагането на посочената разпоредба, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. По съществото си въпросите, особено третият, представляват преформулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение, съставляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Даването на отговори на същите изисква извършването на преценка за правилността на обжалвания съдебен акт – дали фактическите изводи на съда са обосновани, дали при постановяване на решението не е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждането на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и неправилна преценка на обсъдените, както и на доводите и възраженията на страните, дали е допуснато нарушение на материалния закон, основателни ли са въведените от страните в спорния предмет доводи и възражения. Основанията за достъп до касационен контрол по чл. 280 ГПК се различават от касационните основания по чл. 281, т.3 ГПК, касаещи правилността на въззивното решение, извършването на каквато преценка във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.

Независимо от изложеното, следва да се посочи, че не са налице и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на виззъвното решение. Действията на съда не противоречат на посочената от касатора практика на ВКС. Въззивният съд е споделил изводите от фактическа и правна страна на първоинстанционния съд, който е обсъдил обстойно всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност – писмени, гласни, заключения на основна и допълнителна съдебнотехнически експертизи. Основателността на оплакването в касационната жалба за несъответствие на фактическите изводи с доказателствата по делото не може да се обсъжда в производство по чл. 288 ГПК, тъй като това оплакване представлява касационно основание за неправилност на решението по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК. Както бе посочено по-горе, в мотивите към точка 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение ( чл. 281, т. 3 ГПК ). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба ( чл. 290, ал. 1 ГПК ).

Вторият въпрос: „придобиването на собственост по давност, юридическите факти, обуславящи прекъсване на давността“ е зададен неразбираемо и не може да се прецени разгледан ли е от въззивния съд в мотивите към решението, нито дали е от обуславящо значение за изхода на спора.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и проверка на правилността му.

При този изход на делото жалбоподателят „Реал Кеш“ АД следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Д. Н. Г. и Г. Д. Г. сумата 800 лв. и на Е. К. В. сумата 800 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатски възнаграждения за подаване на отговори на касационната жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,