Определение № 98 от 22.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1114/2019 г.

Производството по т.д.№ 1114/2019г. по описа на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на В. С. В., с.Турия, община Павел баня срещу решение № 39/18.01.2019г., постановено по т.д.№ 1333/2018г. от Старозагорския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 466/16.07.2018г. по гр.д.№ 487/2017г. на Районен съд – Казанлък и касаторът е осъден да заплати на „ОТП Факторинг” България” ЕАД сумата от 5536 евро главница и 354,99 евро договорни лихви за периода от 23.03.2012г. до 24.10.2012г. на основание договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2008г., сключен между В. С. В. и „Банка ДСК” ЕАД и договор за цесия от 03.07.2013г. между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг” България” ЕАД. Ответникът „ОТП Факторинг” България” ЕАД, гр. София оспорва жалбата като недопустима. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че подадената касационна жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20000 лв. за търговските дела. В случая делото е търговско, тъй като е образувано по иск за връщане на парична сума, предоставена по договор за банков кредит, представляващ абсолютна търговска сделка – чл.1, ал.1, т.7 ТЗ с цена под 20000 лв. Цедирането на вземането на банката на друг търговец не променя търговския характер на вземането. По изложените съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд