Определение № 279 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 679/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 54 от 22.07.2019г. по гр.д. № 180/2019г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 9 от 30.01.2019г. постановено по гр.д. № 1064/2018г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на предвения от М. Е. М. против Д. А. К. и Л. И. И. иск по чл. 440 ГПК за установяване, че последният не е собственик на поземлен имот с идентификатор **** с площ 370 кв.м. в [населено място], на [улица], заедно с построента в него триетажна жилищна сграда на площ 150 кв.м. Касационната жалба е подадена от ищцата М. Е. М., чрез пълномощника адв. Т.. Поддържа, че решението е неправилно. Моли за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, както и по материалноправния въпрос: публичната продан на чужда вещ, като деривативно основание за придобиване на собственост, прави ли купувача собственик, съответно, лишава ли действителния собственик от правото му. Този въпрос касаторът счита за разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касационната жалба Д. К., чрез пълномощника адв. Б., изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Л. И. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Искът е по чл. 440 ГПК и е предявен от ищцата - трето за изпълнението лице срещу взискателя Д. К. и длъжника Л. И. за отричане, че длъжникът е собственик на имота, върху който е насочено изпълнението. Ищцата твърди, че договорът, с който през 2002г. ответникът И. е придобил имота, е привиден, тъй като И. е действал като нейно подставено лице; в действителност купувач и собственик на имота е тя. Безспорно е, че с договор за покупко-продажба от 29.04. 2002 г. ответникът Л. И. е закупил процесния имот. През 2013г. - на 17.06.2013 г. и на 11.07.2013 г. в Служба по вписванията - Царево са вписани обезпечителни възбрани върху имота, с които са обезпечени бъдещи искове на Д. К. против Л. И. за връщане на дадени суми по договори за заем. През 2017г. - на 27.03.2017г., на 25.05.2017г. и на 23.06.2017г. са вписани изпълнителни възбрани върху имота по изп.д. №160/2017г., образувано въз основа на два изпълнителни листа от 22.02.2017г. и от 07.06.2017г. На 26.06 .2017 г. М. М. е предявила против Л. И. установителен иск за собственост на имота с твърдение, че сделката по нотариалния акт от 29.04.2002г. е привидна поради извършена персонална симулация, при което И. е действал като нейно подставено лице. За разкриване на симулацията е представено обратно писмо, без дата, подписано от И. и М., в което купувачът признава, че е действал като подставено лице на М. М., която е платила цената и е действителния собственик. Искът е уважен с постановено неприсъствено решение по гр.д. № 948/2017 г. на Бургаски окръжен съд. Настоящият иск по чл.440 ГПК е предявен на 09.07.2018г. При тези факти въззивният съд на първо място е приел, че доводите за недопустимост на иска са неоснователни. Влязлото в сила решение между ищцата и ответника И., длъжник по изпълнението, няма сила на присъдено нещо по отношение на неучаствалия в процеса взискател Д. К.. Искът не е недопустим и на основание приключило принудително изпълнение. Независимо, че е налице влязло в сила постановление за възлагане на имота в полза на взискателя, то принудителното изпълнение не е приключило, тъй като е подадена друга жалба от взискателя, касаеща изпълнителното производство. По съществото на спора Бургаски апелативен съд е приел, че искът на ищцата по чл. 440 ГПК е неоснователен. Тя се позовава на персонална симулативност на договора за покупко-продажба на имота, легитимиращ ответника - длъжник като собственик. Доказване на това твърдение не е проведено с надлежните доказателства - начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК. Съдържащото се в приложеното гр.д. № 948/2017г. на Бургаски окръжен съд „обратно писмо“, изходящо от ответника И., е оспорено в настоящото производство; то няма достоверна дата и не може да бъде противопоставено на ответника - взискател К.. Освен това, дори и И. да е бил подставено лице и да е закупил имота при условията на персонална симулация, това е без значение за изпълнителното производство и не може да се отрази на правата на взискателя да осъществи принудително изпълнение върху процесния имот. Исковата молба за разкриване на привидността е вписана след вписване на възбрана върху имота в полза на взискателя К., поради което симулацията му е непротивопоставима съгласно чл. 17, ал. 3 ЗЗД и чл. 453, т.2 ГПК. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК съдът счита, че такива липсват. Поставеният правен въпрос дали публичната продан като деривативно основание може да направи купувача собственик на вещ, която не е била притежание на длъжника, съответно дали лишава ли действителния собственик от правото му, не е разрешен в обжалвания акт и не е от значение за изхода на спора. Съдът изобщо не е излагал съображения дали ответникът Д. К. е придобил правото на собственост въз основа на проведената публична продан, която несъмнено е деривативен способ. Предмет на специалния установителен иск по чл. 440 ГПК е правото на собственост на длъжника върху вещта, обект на принудителното изпълнение. Именно в тази насока са и решаващите мотиви на съда. За да приеме, че длъжникът И. е собственик на имота съдът се е мотивирал с поредността на вписванията и непротивопоставимостта спрямо взискателя на искова молба, вписана след възбраната - чл.453, т.2 ГПК. Решението по установителния иск за собственост между ищцата и ответника И. не рефлектира върху правото на взискателя да се удовлетвори от имота, защото исковата молба е вписана след възбраната. Ето защо касационно обжалване по посочения въпрос не може да се допусне. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност. В приложените от касатора определения на състави на ВКС се съдържат разяснения относно понятието за “очевидна“ неправилност. Приема се, че очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен contra legem - при прилагане на закона в противоположен смисъл, extra legem - въз основа на несъществуваща или отменена норма, или при явна необоснованост поради грубо нарушаване правилата на формалната логика. Такива пороци при постановяване на обжалвания съдебен акт не се съзират. Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. При този изход в полза на ответника Д. А. К. следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, които са в размер на 3840 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.