Определение № 265 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 659/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] гора, [община] срещу решение № 446 от 22.03.2012 г. по в. т. д. № 2817/2011г. на Варненски окръжен съд, с което, след частична отмяна на постановеното от Варненски районен съд решение № 2300 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12072/2009 г., е уважен предявеният от В. Й. У. от [населено място] дол срещу касатора частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 10 000 лв., дадена по развален договор за строителство от 23.06.2009 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Ответницата по касация – В. Й. У. от [населено място] дол – оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна, като поддържа, че не са налице и предпоставките за допускането й до разглеждане по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като цената на предявения частичен иск е точно 10 000 лв., т. е. размерът на иска е в рамките на законово установения лимит, за който касационният контрол е недопустим. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение