Определение № 387 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3323/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 16303/14.06.2024г., подадена от Д. Р. К., чрез процесуалния представител адвокат Г. Г. от САК, срещу решение № 496 от 25.04.2024г. по в.гр.д. № 1805/2023г. на Софийския апелативен съд, постановено по реда на чл. 294 ГПК, с което като е отменено първоинстанционното решение № 5328 от 08.09.2020г. по гр.д. №13965/2017г. на Софийския градски съд, е уважен предявеният от П. Г. Б., заместен в хода на първоинстанционното производство по реда на чл. 227 ГПК от дъщеря си Н. П. Б., действаща чрез нейната майка и законен представител Д. П. С., против касатора иск с правна квалификация чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН и е обявено за нищожно саморъчно завещание с дата 08.10.2008г., изготвено от Я. Ф. Б., починала на 20.01.2016г., с което е завещала на ответницата 1/6 ид.ч. от магазин в [населено място], [улица], състоящ се от магазинно помещение и стая до него, заемащ дясната част от жилищна сграда, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 260 кв.м., съставляващо УПИ [№], кв. 70 нов, стар 75, по плана на [населено място], централна градска част, ведно с избено помещение под магазина, от общ клозет и съответни общи части, съгласно чл. 38 ЗС и 1/12 ид.ч. от една магазия, ведно с избено помещение, етажа - салон, галерия и таван над нея, намираща се в [населено място], [улица], ведно с всички общи части, съгласно чл. 38 ЗС и дворното място, върху което е построена, цялото с площ 102 кв.м., съставляващо поземлен имот 1484, кв. 48 нов, 20 стар, поради липсата на достоверна дата.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1. При констатиране от ВКС на пропуск на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане за събиране на доказателства, налице ли е допуснато процесуално нарушение, ако въззивният съд не допусне събиране на относими доказателства, при изрично направено искане за това? Следва ли при връщане на делото за ново разглеждане, въззивният съд да изследва основанието, на което ВКС връща делото за ново разглеждане? Следва ли въззивния съд да събере нови доказателства, с оглед задължителните указания на ВКС в тази насока и при какви обстоятелства се събират, съответно биха могли да не се събират нови доказателства? Необходимо ли е след връщане на делото за ново разглеждане новия състав на въззивния съд да обърне внимание на всички възражения на страните, които не са били обсъдени в този аспект, в който делото е било върнато за ново разглеждане? Може ли въззивният съд да прави изводи в решението си по отношение на това дали е спазена нотариална процедура без по делото да е налично в цялост нотариалното дело, образувано за съхранение на процесното завещание? По въпросите се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 86/08.02.2024г. по гр. д. № 1300/2023г. на ВКС, решение № 253/6.04.2010г. по гр. д. № 4122/2008г. на ВКС, IV г. о., решение № 217/3.07.2012г. по гр. д. № 579/2011г. на ВКС, IV г. о., решение № 164/1.07.2013г. по гр. д. № 1238/2012г. на ВКС, III г. о., решение № 28/27.06.2017г. по т. д. № 3416/2015г. на ВКС, I г. о. и др.

2. Следва ли да се взема предвид частен документ, извън завещанието, но цитиран само с номер в текста на саморъчно завещание, и на този документ да се дава вяра или да поражда съмнение в датата на съставяне на саморъчното завещание? При наличие на частен документ без достоверна дата, и документ с достоверна дата, какъвто е протоколът за приемане на завещанието за съхранение, на кой документ следва съдът да даде вяра при преценка на действителността на завещанието от гл.т. дали е спазен реквизитът, а именно дата на съставянето му. По въпросите се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 4384 от 14.11.1980г. по гр. д. № 2083/80г., I г. о., решение № 85 от 17.02.2012г. по гр. д. № 352/2011г. на ВКС, I г. о.

3. В случай, че съд обяви завещание за нищожно и при данни по делото за наличие на предходен завещателем акт, следва ли въззивният съд да се произнесе изрично за отмяната? По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с решение № 245 от 31.10.2011г. по гр. д. № 1189/2010г. на ВКС, ІІ г.о.

4. Когато в производство по обявяване на нищожност на завещание не е предмет конкуренция между завещания и няма спор по отношение дееспособността на завещателя, какви са последиците при липса или съмнение в един от реквизитите по чл. 25 ЗН, какъвто е датата на завещанието? По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с решение № 207 от 21.01.2016г. по гр. д. № 1381/2015г. на ВКС, I г. о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. П. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Д. П. С., чрез процесуалния представител адвокат С. Д. от САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

П. Г. Б., починал на 11.11.2019г. в хода на производството и заместен от своя наследник по закон Н. П. Б., е предявил срещу Д. Р. К. иск за прогласяване нищожността на саморъчното завещание на Я. Ф. Б., починала на 20.01.2016г., с посочена дата на съставяне 08.10.2008г., поради нарушение на чл. 42, буква „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН с твърдения, че завещанието не е изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя, като подписът не е поставен след завещателните разпореждания, не съдържа означение на датата, на която е съставено.

В хода на производството пред първоинстанционния съд с молба вх.№71718/20.07.2020г. ищцата Н. П. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Д. П. С., е навела нов довод за нищожност на саморъчното завещание, носещо дата 08.10.2008г., основан на противоречието между посочената в завещанието дата, на която то е съставено (08.10.2008г.) и датата, на която е изготвена посочената в завещанието частна експертиза, осъществена от лекари от МЦ „Л.“, изведена с №67/2008г., в която като дата на изготвяне е посочен 15.10.2008г.

При първото разглеждане на делото от въззивния съд с решение №1379 от 21.12.2021г. по в.гр.д.№3999/2020г. решението на първоинстанционния съд, с което предявените искове са отхвърлени, е потвърдено като е прието, че така констатираното противоречие е наведено като възражение в късен момент от развитието на производството, като същото има за цел не да докаже в условията на пълно и главно доказване ищцовата теза, а да опровергае доказаността на тезата на ответника, имащ доказателствена тежест в процеса на установи автентичността на завещанието. Поради това е прието, че разискването му е извън рамките на доказването с оглед установените от ГПК процесуални преклузии за заявяване на възражения и очертаване предмета на спора. Прието е, че формалните изисквания на чл. 25 ЗН са спазени – доказано е, че завещателката саморъчно е изписала текста на завещанието, че го е подписала и датирала, а фактът, че в завещанието е посочен документ, чиято дата следва датата, поставена в завещанието, означава само, че завещанието следхожда момента на съставяне на експертното заключение или, че завещанието е антидатирано.

По реда на чл. 293, ал. 3 ГПК това въззивно решение е отменено от ВКС с решение №50061 от 27.06.2023г., постановено по гр.д.№2875/2022г. от състав на ІІ г.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд с указания на страните да бъде дадена възможност да изразят становищата си относно обстоятелството, че представен по делото документ (частно експертно заключение), чиято дата следва тази, вписана като дата на съставяне на завещанието, е посочен в текста на завещателния акт (включително изложеното от страните в становищата им пред ВКС при първото разглеждане на делото, които съдържат фактически твърдения и следва да бъдат въведени в процеса с възможност насрещната страна да се запознае с тях и да изрази становище) и с възможност за двете спорещи страни да ангажират доказателства.

След връщане на делото за ново разглеждане на ответника по иска са дадени указания, че следва да докаже, че завещателното разпореждане е направено на 08.10.2008г. и че същото материализира истинската и последна воля на завещателя, както и на какво се дължи противоречието с посоченото в завещанието частно експертно заключение само с номер, но извършено на 15.10.2008г., като изрази становището си писмено.

В становище с вх.№18789/15.08.2023г. Д. Р. К. е изложила конкретни факти, касаещи изготвянето на завещанието, предаването му за съхранение на нотариуса, както и причината, поради която частната съдебнопсихиатрична експертна консултация е посочена като номер в завещанието, но изготвена и представена след неговото съставяне. Представила е писмени доказателства и е поискала нотариусът, на когото е било предадено за съхранение завещанието и от когото е узнала за посочените в становището факти, да бъде разпитан като свидетел по делото.

В писмен отговор с вх.№21198/26.09.2023г. Н. П. Б. чрез законния си представител Д. П. С., е оспорила както датата на съставяне на саморъчното завещание (08.10.2008г.), така и датата на съставяне на съдебно-психиатричната консултация и е поискала третото, неучастващо в процеса лице Медицински център „Л.“ да бъде задължено да представи посочените в отговора доказателства.

С определение №2441 от 04.10.2023г. доказателствените искания на Н. П. Б. са отхвърлени, като е прието, че не намират своето основание в чл. 192 ГПК, както и защото са направени в противоречие с чл. 266, ал. 1 ГПК.

С протоколно определение от 16.02.2024г. въззивният съд е отхвърлил и искането на Д. Р. К. за разпит на нотариуса, който е приел саморъчното завещание за съхранение, като е изложил съображения, че искането е неотносимо и неоснователно, а показанията на нотариуса е намерил за неотносими към предмета на делото по съображения, че той може да е приел да пази завещание, но това се извършва по съответна процедура, за която се съставят съответни документи.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че производството по делото е образувано по предявен от П. Г. Б., заместен в първата инстанция по реда на чл. 227 ГПК от дъщеря си Н. П. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Д. П. С., против Д. Р. К., иск с правна квалификация чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване на нищожността на саморъчно завещание от 08.10.2008г., изготвено от Я. Ф. Б., починала на 20.01.2016г., с което е завещала на ответницата 1/6 ид.ч. от магазин в [населено място], [улица], състоящ се от магазинно помещение и стая до него, заемащ дясната част от жилищна сграда, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 260 кв.м., съставляващо УПИ [№] - 2012, кв. 70 нов, стар 75, по плана на [населено място], централна градска част, ведно с избено помещение под магазина, от общ клозет и съответни общи части, съгласно чл. 38 ЗС и 1/12 ид.ч. от една магазия, ведно с избено помещение, етажа - салон, галерия и таван над нея, намираща се в [населено място], [улица], ведно с всички общи части, съгласно чл. 38 ЗС и дворното място, върху което е построена, цялото с площ 102 кв.м., съставляващо поземлен имот 1484, кв. 48 нов, 20 стар, поради нарушение на закона. Взето е предвид, че като основание за нищожност в исковата молба, приложена по гр.д. № 12 502/2017г. по описа на Районен съд София, ищецът е посочил, че завещанието не е автентично, тъй като не е изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя, а впоследствие, с писмена молба вх. № 71718 от 20.07.2020г. по гр.д. № 13965/2017г. на Софийския градски съд, на когото делото е изпратено по подсъдност след отговора на исковата молба, са наведени доводи, че посочената в завещанието дата на неговото съставяне 08.10.2008г. не е достоверна, тъй като в писмения текст на завещанието е посочено, че се е съставено с прилагане на консултация амб. № 67/2008г., извършена в Медицински център „Л.“ след преглед на 15.10.2008г. Посочено е, че ответницата Д. Р. К. в отговора на исковата молба е оспорила иска с доводи за дееспособност на автора и надлежно материализирана воля в писмения текст на завещанието.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с нотариално завещание, извършено с нотариален акт № 1, т. I, рег. № 179, д. № 1 от 10.12.2004г., Я. Ф. Б. е завещала на сина си П. Г. Б., 1/6 ид.ч. от магазин в [населено място], [улица]и 1/12 ид.ч. от една магазия, в [населено място], [улица], а впоследствие, Я. Ф. Б., със саморъчно завещание, на което е отбелязана датата 08.10.2008г., е отменила нотариалното завещание и се е разпоредила със същите ид.ч. от правото на собственост върху имотите, посочени в нотариалното завещание, в полза на нейната внучка Д. Р. К.. Констатирано е, че във финалната част на саморъчното завещание, завещателката изрично е посочила отмяната на предходното завещание и е записала „представям на нотариус Б. Н. № (не се чете) съдебнопсихиатрична експертна консултация № 67/2008г., с оглед установяване на моята дееспособност, в деня на написване и представяне пред нотариуса на настоящото саморъчно завещание.“ Посочено е, че в съдебнопсихиатрична експертна консултация № 67/2008г. е записано „Подписаните Д-р В. Х. М. - специалист по психиатрия и неврология и Д-р Т. А. А. - специалист по съдебна медицина, двамата в списъка на вещите лица на СГС, днес 15.10.2008г. в 13.00 часа, по нейно желание прегледахме Я. Ф. Б. на 76 г., живуща и т.н.“

Взето е предвид, че в първата инстанция са приети заключенията на графическа експертиза, от което е установено, че ръкописните текстове в процесното завещание с дата 08.10.2008г. са написани Я. Ф. Б. и подписът за „Завещател“ е положен от Я. Ф. Б., както и медицинска експертиза, от която е установено, че заболяванията на Я. Ф. Б. не са довели до двигателен дефицит на крайниците, които да са били пречка саморъчно да напише завещанието и да положи подписа.

Констатирано е, че саморъчното завещание с молба и протокол е било предадено от завещателката на нотариус Б. Н. като в молбата за предаване на завещанието за съхранение и в протокола, съставен от нотариуса, е посочена дата 08.10.2008г., но отсъства регистрационния номер на молбата, който нотариусът е бил длъжен да даде, съобразно водените от него книги и регистри. Взето е предвид, че с молба от 16.10.2008г., без рег. номер, е предала на нотариуса съдебнопсихиатрична експертна консултация № 67/2008г., както и че Я. Ф. Б. е починала на 20.01.2016г. и на 02.02.2016г. е обявено саморъчното завещание с протокол.

Изложени са съображения, че съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25 ЗН, който визира формата на саморъчното завещание, което трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Съгласно алинея 2, завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.

Прието е, че в конкретния случай завещанието е написано саморъчно и подписано от завещателката Я. Ф. Б., но посочената в него дата не е действителната, защото в писмения текст на завещателното разпореждане е посочено, че се прилага съдебнопсихиатрична експертна консултация № 67/2008г., а в писмения текст на тази консултация изрично са посочени датата и часът на нейното извършване - 15.10.2008г. в 13.00 часа, както и че тази консултация е извършена по едно и също време от двамата доктори.

Съобразено е, че Протоколът за предаденото саморъчно завещание за пазене от нотариуса не е съставен върху самия плик, както и че завещателката на 16.10.2008г. е предала на нотариуса Съдебнопсихиатрична експертна констатация № 67/2008г. като няма данни на 16.10.2008г. този плик да е бил разпечатен за поставяне на консултация в плика и пак да е запечатен, което действие да е потвърдено с подписите на предалия и приелия завещанието. Прието е, че посочените в чл. 25, ал. 1 ЗН реквизити на саморъчното завещание са задължителни и отсъствието на който и да било от тях прави завещанието нищожно. Изложени са мотиви, че нормата е материалноправна и императивна, което задължава въззивния съд при проверката на първоинстанционното решение да я приложи, следейки за всички реквизити, дори липсата на някой от реквизитите, да не е посочена като основание за въззивно обжалване. Посочено е, че в случая това основание е въведено след отговора на исковата молба в първата инстанция и след това във въззивната жалба. Прието е, че изискването на закона за датиране на саморъчното завещание е изпълнено, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието, но когато в саморъчното завещание е посочена една дата, а то в действителност е съставено на друга дата, актът е нищожен. Изложени са съображения, че тази хипотезата се приравнява на липса на дата, защото законът изисква да е поставена датата на съставяне на завещанието и такава не е нито по-ранна дата, когато няма изразена воля, нито отбелязана по-късна дата, която на практика следва вече изразено, но невалидно волеизявление.

Взето е предвид, че в случая, в саморъчното завещание е посочена датата 08.10.2008г., която по време предхожда съдебнопсихиатричната експертна консултация № 67/2008г. от 15.10.2008г., описана в текста на завещанието. Прието е, че от текста на завещанието не може да установи по положителен начин, че завещанието е съставено на 08.10.2008г., поради което следва да се приеме, че завещанието няма дата.

Формиран е решаващ правен извод, че е нарушено е императивното изискване на чл. 25, ал. 1 ЗН, чиято последица е признаване на саморъчното завещание за нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН, поради което предявения иск е основателен.

С оглед на извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия и отказът му да допусне събирането на поисканите от страните доказателства за установяване на обстоятелствата, относими към спорния по делото въпрос, а именно за причината, поради която в завещанието е посочена дата на съставяне 08.10.2008г., но в същото е посочена и съдебнопсихиатрична експертна констатация №67/2008г., представена от завещателката на нотариуса впоследствие и носеща дата 15.10.2008г., настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия, поставен от касатора правен въпрос, който настоящият състав обобщава както следва: длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС относно тълкуването и прилагането на закона (материален и процесуален), включително за това кои процесуални действия той е длъжен да извърши.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел извършване на преценка дали при новото разглеждане на делото въззивният съд е съобразил дадените в отменителното решение на ВКС указания в съответствие с трайно установената практика на ВКС, вкл. посочената в изложението – решение №86 от 08.02.2024г. по гр.д.№1300/2023г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение №253 от 06.04.2010г. по гр.д.№4122/2008г. на ІV г.о. на ВКС; решение №217 от 03.07.2012г. по гр.д.№579/2011г. на ІV г.о. на ВКС; решение №164 от 01.07.2013г. по гр.д.№1238/2012г. на ІІІ г.о. на ВКС.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория, поставен в изложението правен въпрос, тъй като доводът, на който се основава този въпрос, следва да се приеме за преклудиран - в отменителното решение на ВКС, постановено на 27.06.2023г. по гр.д.№2875/2022г., този довод е бил обсъден като е прието, че когато проверката за действителността на завещанието, свързана с датата на неговото съставяне, е обусловена от представяне по делото на документ, посочен в завещанието, но датата на издаване на който следва тази, вписана в завещанието като дата на съставянето му, е без значение дали този документ е официален или частен.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос, тъй като в посоченото в изложението решение №245 от 31.10.2011г. по гр.д.№1189/2010г. на ІІ г.о. на ВКС е разгледана съвършено различна хипотеза - ВКС се е произнесъл по искане за прогласяване нищожността на последващо завещание, което обстоятелство е имало съществено значение за преценката на правата на лицето, ползващо се от предходното завещание, съставено от наследодателя при спор за правата, които участващите в делбено производство лица имат върху имот, останал в наследство от съставилото двете завещания лице. В настоящия случай е предявен иск за нищожност на саморъчно завещание, съдържащо изявление за отмяна на предходно завещание, при което преценката дали последващото завещание е действително следва да бъде направена чрез произнасяне по същество по предявения иск. В настоящия случай при предявяването на иска са били въведени твърдения, че завещанието не е написано и подписано от лицето, сочено за негов автор, което обосновава допустимостта на предявения иск, доколкото ВКС последователно приема в своята практика, че последващото завещание, имащо за предмет идентичен обем от права с предходното, го отменя само ако изхожда от същото лице, т.е. ако е установено, че е написано и подписано от същия наследодател. Не е достатъчно това лице да е посочено като автор и на двете завещателни разпореждания, тъй като само изявление, за което е установено, че изхожда от същото лице съдържа в себе си и воля за отмяна на предходно завещателно разпореждане по смисъла на чл. 39 ЗН. Последващото завещателно разпореждане отменя предходното дори самото то да не произвежда действие по причина, че същото е било отменено от наследодателя изрично или с последващо завещание, както и когато се установи неговата нищожност или унищожаемост на основание, касаещо порок в предмета на разпореждането, тъй като порокът в предмета не засяга волята на наследодателя да промени ползващото се от завещателното разпореждане лице. Но, както по-горе беше отбелязано, тази преценка по настоящето дело все още не е извършена, тъй като не е постановено решение по съществото на спора, което да е влязло в сила. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение