Определение № 878 от 18.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 1247/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение,постановено на 02.12.2013 год. по гр.д.№ 3082 / 2013 год. на Софийски градски съд, ГО, ІІ – Б състав, с което е отменено решение от 03.01.2011 год. на СРС,29 състав,постановено по гр.д.№ 13057/2010 год. и касаторът е осъден да заплати на ищеца - Г. Ц. Л., на основание чл.79 ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва върху същата,считано от 18.03.20110 год.до окончателното й за плащане - компенсаторно обезщетение за неизпълнение задължението на ответника – наемодател,по сключен с ищеца – наемател договор за наем на сейф в денонощно охраняем трезор, за опазване неприкосновеността на вложена в сейфа парична сума, с която се съизмерява главницата, отнета при въоръжен грабеж на трезора. Касаторът оспорва правилността на решението,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл.269 пр. второ ГПК, тъй като произнасяйки се въззизвният съд е излязъл извън предметния обхват на въззивната жалба на Г. Ц. Л.. Касаторът твърди, че въззивната жалба не съдържа доводи за неправилно приложение на чл.306 ТЗ или чл.605 ТЗ, а единствено съображения относно доказателствената сила на представени писмени и гласни доказателства, в обосноваване факта на вложена от ищеца в наетия сейф /касета/ сума в размер на главницата,респ. относно противоречията в същите. Отклонението от разпоредбата на чл.269 пр. второ ГПК касаторът свързва с недопустимост на въззивното решение.Като изхожда от друга страна от непроизнасянето на въззивния съд по въпроса съставлява ли въоръжения грабеж непреодолима сила по смисъла на чл.306 ал.2 ТЗ, освобождаваща длъжника от отговорност,касаторът намира необоснован извода за виновно неизпълнение на задължение на наемодателя, считайки че такова и с оглед предмета на договора е осъществяване охраната на самото помещение на трезора – безспорно установена, а не охраната на отделната касета, като намира необосновано решението и досежно приетия за доказан размер на вредата.Акцентира на дължимо произнасяне по въпроса за непредотвратимостта на въоръжения грабеж,като основен за изхода на спора, независимо от предвидимостта на събитието.В тази връзка оспорва извода на въззивния съд за несвоевременно въведено в процеса възражение на ответника за освобождаване от отговорност, на основание чл.306 ал.1 пр.1ТЗ. Ответната страна - Г. Л. – оспорва касационната жалба, като намира че не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване,тъй като формулираните въпроси са изцяло неотносими към решаващите мотиви на въззивното решение,в което няма произнасяне по приложението на чл.306 ТЗ. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да уважи предявения иск въззивният съд е счел, че мотивите на отменителното решение на състав на първо търговско отделение на ВКС,по т.д.№ 1028/2011 год.,съдържат указание за непредявено в преклузивния за това срок възражение на ответника за приложимост на чл.306 ал.2 вр. с ал.1 пр.първо ТЗ – наличие на непреодолима сила,освобождаваща го от отговорност.Съставът на първо търговско отделение на ВКС е приел,че противопоставянето на възражение за липса на виновно неизпълнение на договорно задължение само по себе си не обхваща всички възможни правоизключващи възражения на длъжника и същият следва да посочи фактите и обстоятелствата на които се позовава за освобождаването си от отговорност. Тъй като ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, а в първото съдебно заседание отново е посочил единствено „ липса на виновно поведение „,, касационният съдебен състав не е възприел за надлежно въведено възражение за освобождаване от отговорност поради непреодолима сила, независимо от упоменаването на факта „въоръжен грабеж„в самата искова молба,доколкото свързването му с възражението за липса на виновно поведение ответникът е направил последващо.Изрично позовавайки се на решението на ВКС, въззивният състав формално не се е произнасял по приложението на чл.306 ал.2 вр. с ал.1 пр. първо ТЗ. Същевременно, обаче, е приел за доказано неизпълнение задължението на наемодателя да охранява трезора с грижата на добрия търговец,в причинна връзка с което е и настъпилата вреда – отнемане на депозираната от ищеца парична сума от трети лица.Конкретизация на съдържанието на това задължение,с оглед клаузите на сключения договор и неизпълнението му с оглед това съдържание, респ. неизпълнението му с това изискуемо съдържание и към момента на въоръжения грабеж,в какъвто смисъл е дадения от касационната инстанция отговор за разграничението на „непреодолимата сила„,като освобождаващо от отговорност основание по смисъла на чл.306 ал.2 вр. с ал.1 ТЗ, от неизпълнението на задължение с грижата на добрия търговец,по смисъла на чл.302 ТЗ, решението не съдържа.Въззивният съд не е изложил свои мотиви относно непредотвратимостта на събитието „въоръжен грабеж„,за обосноваване на която касационната инстанция е приела, че е от значение обхвата на дължимата грижа на добрия търговец и която при договора за наем на сейф предполага „предприемане на всички необходими мерки за препятстване на достъпа на неоторизирани лица до помещението и сейфа,както и мерки за защита от въздействие върху помещението и сейфа,които биха могли да имат за резултат накърняване на неприкосновеността на съдържанието им„.Според смисъла на касационното решение, ако всички договорени и адекватно дължими с оглед предмета на договора мерки са били предприети, но независимо от това събитието е останало непреодоляно, то би могло да се приеме с „ непреодолим характер „,което предпоставя изследване на дължимото от търговеца поведение и реално осъществено такова във всяка една конкретна ситуация. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси:1/ Представлява ли събитие от извънреден, непредотвратим характер въоръжено нападение на охраняемо помещение, в което се извършва отдаване под наем на касети и може ли това събитие да се квалифицира като „непреодолима сила” ? и 2/ За да е налице основание за освобождаване от отговорност на търговеца, с оглед изискването за полагане от същия грижа на добрия търговец,какво трябва да е събитието,попречило на изпълнението - непредвидимо и непредотвратимо или само непредвидимо, респ. само непредотвратимо? Въпросите са обосновани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – с решения, казуална съдебна практика,от чийто анализ касаторът извежда липса на еднозначен отговор на същите,вкл. на подвъпросите: Може ли човешко поведение да се квалифицира като „ непреодолима сила „ ?; Може ли бездействието или въздържането от действие да се квалифицира като „непреодолима сила „ или такава е само активно човешко поведение ? / неясен с оглед предмета на спора /; Може ли човешкото поведение да има извънреден характер или такъв имат само природните бедствия ?; Има ли конкретна ситуация /условия/ при които човешкото поведение може да се квалифицира като непреодолима сила ? / неотносим към конкретния предмет на спора / ;Необходимо ли е кумулативното наличие на признаците „ непредвидимост „ и „ непредотвратимост „, за да е налице „ непреодолима сила „?. Касаторът не обосновава общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.На поставените въпроси, вкл. на формулираните конкретни спрямо предмета на спора подвъпроси, е даден отговор с отменителното решение по т.д.№ 1028 / 2011 год. на І т.о. на ВКС. Със същото не е изключена възможността „въоръжения грабеж” да би могъл да се квалифицира като събитие от извънреден характер,„непреодолима сила „ по смисъла на чл.306 ал.2 ТЗ,доколкото би могъл да се обоснове „ непредотвратим „ характер на събитието, приемайки че при наем на сейф,с оглед целта на сключването му и предмета на поетото от наемодателя задължение, е изключена „непредвидимост” на събитието. Без да е изключена допустима кумулативност,е обоснована възможна алтернативност на предпоставките „непредвидимост„ и „непредотвратимост”, като в конкретната хипотеза – договор за наем на сейф в трезор - е приета за относима само предпоставката „ непредотвратимост„.Наличието на задължителна за въззивна инстанция съдебна практика по поставените правни въпроси изключва допустимостта на сочения допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Противоречие със същата, обаче, не би могло да обоснове допускане на касационното обжалване,поради обвързаността на въззивния съд от задължителните указания на касационната инстанция, съгласно чл. 294 ал.1 пр.2 ГПК,по отношение ненадлежно въведено в процеса правозащитно възражение на ответника, основано на чл.306 ал.2 ТЗ.В мотивите на въззивния съд,с оглед задължителни указания на касационна инстанция, възражението за приложимост на чл.306 ал.2 вр. с ал.1 пр. първо ТЗ е счетено за преклудирано,поради което и съдът изобщо не е коментирал правната норма - предвидимост и предотвратимост на събитието,извънредния му характер - в качеството им на предпоставки за изключване отговорността на ответника.Действително съдът е приел,че е налице неизпълнение на договорно задължение за полагане грижата на добрия търговец, но последното не е разгледано в аспекта, посочен в отговора на първия от допуснатите от касационната инстанция въпроси – с оглед осъществявани от наемодателя действия в предотвратяване / превантивно / и реално преодоляване последиците на „ въоръжен грабеж „,а като изводимо от установената липса на депозираната от ищеца сума в трезора,сама по себе си обосноваваща неизпълнение на задължението за опазването й.Касационният състав е обосновал предвидимост на събитието,с оглед целта на сключения договор и неговия предмет,а непредотвратимостта предпоставил като въпрос на конкретна преценка на дължимо с оглед предмета на договора поведение на ответника – предприетите от наемодателя мерки за опазване неприкосновеността на сейфа и помещението при изпълнението на договора и към момента на настъпване на събитието,спрямо конкретните факти и обстоятелства на осъщественото посегателство.Касаторът,обаче,не е формулирал процесуалноправен въпрос по приложението на преклузията на правозащитните възражения на ответника.Следователно формулираните въпроси и подвъпроси по приложението на материалноправната разпоредба не съставляват правни въпроси - включени в предмета на произнасянето на въззивния съд,отговор на които е обусловил решаващите мотиви. Необоснован е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Никое от цитираните решения - казуална съдебна практика - не коментира като „непреодолима сила„ по смисъла на чл. 306 ал.2 ТЗ събитие от конкретния вид - въоръжен грабеж, при това в конкретната хипотеза на осъществено посегателство върху сейф,с оглед целта на сключването на договора за наемна на сейф и предмета на поетите от предоставящия сейфа търговец задължения за опазване неприкосновеността му.Следователно,липсва изискуемия обективен идентитет във фактите и обстоятелствата,предпоставящи противоречиви отговори на релевантния за настоящото производство правен въпрос. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение