Определение № 60527 от 06.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 180/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Гаранционен фонд срещу решение № 12139 от 20.10.2020г. по в.гр.д.№ 1664/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав в частта за частична отмяна на първоинстанционното решение, с което предявените искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ са били отхвърлени и осъждането на фонда да заплати на ищцата Л. И. Г. сумата 38 000 лв., а на ищцата Б. Л. Г. сумата лв. 7 000лв. - обезщетения за претърпени неимуществени вреди за телесни увреждания, причинени им от пътно произшествие от 10.10.2017г., ведно с лихви и разноски по делото. В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението поради неправилност - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и връщане на делото на САС с указания за назначаване на тройна автотехническа експертиза. Твърдението е, че въззивната инстанция неоснователно отказала да уважи молбата на касатора - възиваем за допускане на тройна автотехническа експертиза, която да даде отговор на същите задачи, по които е работила изслушаната пред САС по искане на въззивниците повторна експертиза. Наведен е и довод, че съставът на апелативния съд не обсъдил тази експертиза с оглед на останалия доказателствен материал по делото. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/Допустимо ли е съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди поотделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал; 2/Следва ли съдът да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото, излагайки мотиви, а когато са нужни отговори на неизяснени въпроси, предполагащи наличие на специални знания, да не допусне изслушване на тройна експертиза, а да „възприеме за експертиза“ само фактите, касаещи едното мпс и да не възприеме всичките факти, отнасящи се до другото мпс. Въведена е допълнителната предпоставка по т.1, предл.последно на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решения по чл.290 ГПК на състави на ВКС. В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Отговор от третото лице помагач на ответника П. Л. П. не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с жалба на ищците, чиито искове са били отхвърлени, въззивната инстанция е допуснала поисканата с въззивната жалба повторна автотехническа експертиза. Тя е приета в открито съдебно заседание, на експерта са поставени чрез съда всички въпроси от негова компетентност, които въззиваемият е формулирал предварително - преди изслушването на вещото лице в писмената си молба /негов представител не е присъствал на съдебното заседание при излагане на заключението/. Искането на въззиваемия за назначаване на тройна експертиза, която да работи по същите задачи, не е уважено по съображения, че на релевантните за спора въпроси от експертна компетентност, е даден обоснован отговор. Въззивната инстанция е приела за установено, че на 10.10.2017г. на път II-15 при разклона за [населено място] е настъпило ПТП между л.а.“Пежо 407” с водач третото лице помагач П., движещ се по път ІІ-15 с посока от [населено място] към [населено място] и управлявания от ищцата Б. Г. л.а.“Пежо 1007“ с посока да движение от [населено място] към кръстовище с път ІІ-15. Първият автомобил се е движил по двулентовия път ІІ-15 с по една лента в посока със скорост около 68 км/ч. при допустима скорост 60 км/ч., водачът му предприел изпреварване на движещия се пред него микробус, при което достигнал скорост от 79 км/ч. При изпреварването П. навлязъл в лентата за насрещно движение, а в момента на изпреварването, ищцата, идваща от необозначен като второстепен път от [населено място], предприела завой надясно на път II-15 без да забележи движещия се насреща автомобил. Сблъсъкът настъпил между предните леви части на двата автомобила в лентата за движение на л.а.“Пежо1007“. Въззивната инстанция е обосновала, че и двете приети по делото експертизи определят приблизително еднакво място на удара, но се разминават в заключенията относно опасната зона за спиране на л.а.“Пежо 407“. Кредитирала е изслушаното пред САС експертно заключението на в.л. инж.В. И. като е възприела фактическите изводи относно скоростта на двата автомобила, релевантни за определяне на опасната зона за спиране на л.а. „Пежо 407”: Счела е, че приетата от вещото лице И. скорост на движение на л.а. „Пежо 407” преди предприемане на изпреварването от 68 км/ч отчита ускорението при самата маневра изпреварване, за да се достигне до скоростта в момента на удара от 79 км/ч,, а вещото лице пред СГС не е съобразило това ускорение и е извършило изчисленията си при скорост 79 км/ч. без да отчете, че това не е скоростта преди предприемане на маневрата. По отношение на скоростта на движение на л.а.“Пежо 1007“, зачитането на изводите на експерта И. е мотивирано с обясненията му, че показанието от 26 км/ч на стрелката на скоростомера на л.а.“Пежо 1007“ след ПТП не съвпада със скоростта, с която този автомобил се е движил непосредствено преди и по време на удара, тъй като максималното ускорение на предната част на автомобила е настъпило след удара, вследствие придадената допълнителна кинетична енергия от л.а.“Пежо 407“, който е по-тежък и се е движил по-бързо. Така е обосновано кредитирането на изводите на в.л. И., че скоростта на л.а.“Пежо 1007“ в момента на удара е била под 13 км/ч. Обсъдено е и е възприето заключението на експерта инж.И., че мястото на възникване на опасността за водача на л.а. „Пежо 407” е мястото, на което той се е намирал в момента, в който другият автомобил е потеглил от спряло положение и е започнал да навлиза в кръстовището със завой надясно; че мястото на л.а. „Пежо 407” в този момент съвпада с мястото, на което той е започнал маневрата изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движение; че разстоянието от мястото на възникване на опасността до мястото на удара е 60м., а опасната зона за спиране на л.а. „Пежо 407” при движение с 68 км/ч. е 54 метра; разстоянието, от което водачът П. е имал възможност да забележи приближаващият се към кръстовището автомобил „Пежо 1007” е около 130м. По тези съображения в обжалваното решение е мотивирано, че водачът П. е имал възможност да предотврати удара като предприеме намаляване на скоростта чрез спиране и връщане в своята лента за движение зад микробуса, който е изпреварвал; че такива действия не са предприети, за което свидетелства отсъствието на спирачни следи; че вместо да намали скоростта, водачът я увеличавал в опит да довърши изпреварването, което е в нарушение на правилата за движение по пътищата, определени в чл.21, ал.2 от ЗДвП (превишил указаната с пътен знак максимална скорост от 60км/ч, като знак В26, разположен на 156 метра преди линията на ориентира, е бил видим за водача преди да предприеме изпреварването); чл.20, ал.2, изр.посл. и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП (при възникналата опасност за движението – навлизане на насрещно движещ се автомобил в лентата, в която извършвал изпреварване, не предприел намаляване на скоростта и спиране и с това създал опасност и пречка за автомобила, движещ се по тази лента). Крайният извод е за доказаност на предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд поради противоправност на действия на водач, управлявал лек автомобил, за който няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След подробен анализ на заключението на съдебномедицинската експертиза относно уврежданията, претърпени от ищците, и при отчитане на съпричиняване на вредите от ищцата Л. Г., пътувала без поставен предпазен колан /въведено в процеса от ответника/ е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди с частично уважаване на исковете. Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено. Поставените в изложението въпроси не са правни, а са твърдение за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения, които са ирелевантни за производството по чл.288 ГПК. Наличието на въпрос с правна характеристика, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, е общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол, чието формулиране е задължение на касатора. Касационната инстанция не разполага и с правомощие по служебен почин да извежда значимия за спора правен въпрос от твърденията на касатора, от касационните му оплаквания и от доводите му, основани на възприетата от него фактическа обстановка по спора. Въпросите на касатора са основани на тезата му за неизяснени по делото факти, които факти не са посочени. На всички допустими въпроси от компетентност на нещото лице, които страната е поставила в писмен вид към назначената пред САС експертиза, е даден подробен отговор от експерта, възпроизведен в протокола от съдебното заседание. Страната е формулирала искане за назначаване на тройна автотехническа експертиза, неуважаването на което е в основата на поставените в изложението въпроси /които както се посочи нямат правна характеристика/ преди вещото лице да изложи устно заключението си -чл.200,ал.2,изр.първо ГПК и преди страната да е получила отговор на въпросите си за изясняване на заключението /изр.второ/. В този смисъл направеното преди изслушване на експерта оспорване на заключението му е формално и неаргументирано. Изложените в мотивите на обжалваното решение съображения изцяло дискредитират доводите за несъобразяване от въззивната инстанция с процесуалното й задължение по чл.202 ГПК. При излагане на тезата си, че съставът на съда е възприел експертизата „само за фактите, касаещи едното мпс, и не е възприела същите факти, отнасящи се до друго мпс“, страната игнорира обстоятелството, че не е въвела в процеса възражение /включително и в хипотезата на чл.147,т.1, респ. 266,ал.2,т. 1 ГПК/, че пътното произшествие е резултат на допуснати и от водача на другия лек автомобил нарушения на правилата за движение /извън възражението за непоставен обезопасителен колан/. С оглед на диспозитивното начало на процеса и на разпоредбата на 269,изр.второ ГПК, въззивната инстанция е обсъждала като причина за пътното произшествие действията на третото лице като водач, чиято отговорност покрива ответникът Гаранционния фонд, които са заявени надлежно в спора и с чието разглеждане съдилищата са сезирани. Следователно, въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС по въпроса дали решаващият съд, без да е въведено под формата на възражение, трябва да вземе предвид наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредата, при определяне размера на застрахователното обезщетение /решението по т.д.№ 540/2012г. на І т.о./. В атакуваното решение е отчетена и формираната практика на ВКС по въпроса относно необходимостта обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възраженията си по чл.51,ал.2 ЗЗД, да са конкретни /т.д. 525/2008г. на ІІ т.о., т.д.№ 35/2009г. на ІІ т.о., т.д.№ 1499/2015г. на ІІ т.о./. Касаторът следва да заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответниците в касационното производство - 1 410лв., определено на основание чл.7,ал.2,т.4 във вр. с чл.9,ал.3 от Наредба № 1/2004г. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.