Определение № 292 от 24.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на дружеството [фирма] – [населено място], чрез управителя В. В. С. и адв. Д. срещу решение №8 от 13.12.2010г. по в.т.д.№372/2010г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Старозагорския районен съд под №402 от 19.04.2010г. по гр.дело №5022/2009г. С последното са уважени частично исковете на [фирма] – С. срещу касатора. Въззивното решение е обжалвано и в частта на присъдените в полза на [фирма] разноски за въззивната инстанция. Ответникът [фирма] в писмен отговор възразява срещу допустимостта на касационната жалба, като се позовава на чл.280, ал.2 ГПК. Претендира за направените пред тази инстанция разноски. Касационна жалба срещу решение №8 от 13.12.2010г. по в.т.д.№372/2010г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Старозагорския районен съд по гр.дело №5022/2009г. ще следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. С изменението на ал.2 на чл.280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010г. в сила от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. Съгласно параграф 25 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр.100/21.12.2010г. само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила - 21.12.2010г. В случая касационната жалба е подадена след тази дата - на 20.01.2011г. Делото е търговско – искането е за заплащане на цената по договори за продажби по чл.327 ТЗ, като цената на иска за всеки един от тях е под 10 000 лв., както и за заплащане на мораторна лихва, за всяка едно от продажните отношения, също с цена на иска под 10 000 лв. Като съобрази, че предмет на спора са отделни търговски сделки, цената на обективно съединените искове и императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, налице е процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение от ВКС, ТК. Касаторът дължи на ответника по касация документираните с фактура №319 от 24.02.2011г. и договор за правна помощ №103/24.02.2011г. разноски на основание чл. 78,ал.3 ГПК. Оплакванията срещу решението в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] съдебните разноски в размер на 4560 лв. не следва да бъдат разглеждани. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, искането за допълване или изменение на решението в частта му за разноските се разглежда от постановилия го съд, а определението му се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Жалбата, в частта и за разноските следва да се счита като молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, компетентен да се произнесе по която е Старозагорския окръжен съд. С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС