Определение № 377 от 02.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1471/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на „8-МИ МАРТ” АД срещу определение № 8826 от 11.06.2020г. по в.ч.гр.д. № 4126 / 2020г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против определение от 16.07.2015г. по гр.д. № 9163/2015г. по описа на Районен съд - София, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на дружеството и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно, като поддържа, че е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Счита, че в случая не е налице пропускане на процесуална възможност на страната да оспори в срок авторството на документ, представен по делото, и съответно не може да бъде приложена и последицата на преклудиране на възможността за оспорване на по-късен етап. Счита, че в предходно постановените съдебни актове по т.д.№ 2022/2008г. на СГС и в.т.д.№ 403/2013г. на САС са налице процесуални нарушения и към момента на предявяване на исковата молба от дружеството са изпълнени всички предпоставки за допустимост на предявения иск, включително и за оспорването на документи. Претендира сторените в производството разноски. Ответникът по частната касационна жалба, „Топлофикация София” АД, излага съображения за липса на основания за допускане на касационното обжалване, съответно за неговата неоснователност. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди прекратяването на производството по исковете по чл.124, ал.4 и ал.5 ГПК за установяване неистинност на 43 страници отчетни картони, 19 броя фактури и допълнително споразумение към споразумение от 14.12.2001г. и за установяване на престъпно обстоятелство, свързано със съставянето и ползването на същите частни документи, въззивният съд е приел следното: Наличието на правен интерес от търсената защита е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на всеки установителен иск, включително и на този, който е изрично предвиден в закона. Правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК е налице тогава, когато истинността на този документ е от значение за възникването, съществуването или съдържанието на други правоотношения между страните. Правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.5 ГПК е налице тогава, когато престъпното обстоятелство е от значение за възникването, съществуването или съдържанието на други правоотношения между страните или когато установяването на престъпното обстоятелство може да послужи за отмяна на влязло в сила решение. Прието е, че със сила на присъдено нещо е разрешен спор по предявен отрицателен установителен иск на „8-ми март” АД срещу „Топлофикация София” ЕАД за вземания за цена на доставена топлинна енергия и за лихва за забава на плащането й. Писмените доказателства, предмет на исковете по чл.124, ал.4 и ал.5 ГПК, са били оспорени по това дело относно тяхната неистинност – без да се сочи кои подписи се оспорват, като по отношение на тях е открито производство по чл.193 ГПК, но двете инстанции по същество, нито в отделно определение, нито в мотивите на съдебните решения, не са обсъдили въпроса относно авторството на оспорените документи. В производството, в което документите са оспорени по реда на чл.193 ГПК, същите са обсъдени поотделно и във връзка с другите доказателства по делото, като съдът се е позовал на други доказателства, обективиращи същите волеизявления като тези, на които авторството е оспорено, респ. потвърждаващи такива волеизявления. С оглед на това, от гледна точка значението на процесните документи за възникването и съществуването на спорното правоотношение, в т. ч. всички факти, обхванати от силата на пресъдено нещо на решението, въпросът е разрешен със сила на присъдено нещо. В настоящия случай, с отхвърлянето на отрицателния установителен иск по отношение на вземането с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия и по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава плащането на тази цена, със сила на присъдено нещо е разрешен въпросът относно точното изпълнение на договора за доставка на топлинна енергия от страна на доставчика и за виновното му неизпълнение от страна на „8-ми март” АД. Ето защо, въпросът относно наличие на основание за спиране на изпълнението на задължението за доставяне на топлинна енергия от страна на „Топлофикация София” ЕАД, поради виновно неизпълнение на договора от „8-ми март” АД за плащане на дължимата цена се явява разрешен със сила на присъдено нещо. Направен е извод, че установителните искове по чл.124, ал.4 ГПК са недопустими, тъй като спорът, по отношение на който оспорените документи имат значение, е разрешен със сила на пресъдено нещо. Изложени са съображения, че съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 5/ 18.10.2012г. по тълк. д. № 5/2011г. на ОСГТК на ВКС, недопустим е установителен иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да полза съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК е само установяването на престъпно обстоятелство, свързано със съставянето и ползването на частен документ по един от посочените в Тълкувателно решение №5 / 18.10.2012г. по тълк. д. № 58 2011г. на ОСГТК на ВКС начини, но не и самото установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4 ГПК. Решаващият състав е приел също, че въпросът относно релевантността на наличието на материална поправка в частта относно подписите на процесните документи относно възникването и съществуването на спорното право е разрешен с влязлото в сила решение по отхвърления отрицателен установителен иск, в което е прието еднозначно, че независимо дали отчетните картони и допълнителното споразумение са подписани от лицето, посочено като техен автор, както и дали оспорените фактури са подписани от представител на дружеството, въз основа на останалите доказателства по делото и при съобразяване на правилата на чл.301 ТЗ, съдът е достигнал до правния извод за доставяне на топлинната енергия през процесния период в обем и при цена, установени по делото. С оглед на това е изведено, че тези документи не представляват документи, върху които е основано решението по см. на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, поради което липсва първата предпоставка за допустимост на иска- правен интерес. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Допустим ли е иск по чл.124, ал.4 ГПК по отношение на документи, представени по друго дело, по което ищецът по иска по чл.124, ал.4 ГПК не е пропуснал срока за оспорването им, а изрично ги е оспорил, съдът е открил производство по чл.193 ГПК, но не се е произнесъл по истинността на документите?; 2/ В случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, то по какъв ред ищецът по иска по чл.124, ал.4 ГПК следва да защити правата и законните си интереси, които са засегнати и нарушени от неистинските документи?; 3/ Допустимо ли е съдът, пред който е предявен иск по чл.124, ал.5 ГПК, съответно въззивният съд, да изследва дали решението, чиято отмяна ще бъде искана при уважаване на иска, е основано на същите документи, предмет на иска по чл.124, ал.5 ГПК, или на тях и други обстоятелства?; 4/ Допустимо ли е съдът, пред който е предявен иск по чл.124, ал.5 ГПК, съответно въззивният съд, да прави преценка относно допустимостта на молбата за отмяна, която евентуално би предявил ищецът по иска по чл.124, ал.5 ГПК?; 5/ Допустимо ли е съдът, пред който е предявен иск по чл.124, ал.5 ГПК, съответно въззивният съд, да прави преценка относно основателността на молбата за отмяна, която евентуално би предявил ищецът по иска по чл.124, ал.5 ГПК? Твърди се постановяването му в противоречие с: решение № 244/23.03.2017г. по гр.д.№ 1318/2016г. на 3-то гр.о. на ВКС и решение № 172/13.05.2015г. по гр.д.№ 4998/2014г. на 4-то гр.о. на ВКС; 6/ Допустим ли е искът по чл.124, ал.5 ГПК в случай, че по делото се установи, че решението, чиято отмяна ще бъде искана, се основава на същите документи, предмет на иска по чл.124, ал.5 ГПК, но и на други доказателства?; 7/ Кога следва да се приеме, че едно съдебно решение се основава на неистински документи по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 ГПК?; 8/ Какви са критериите, въз основа на които съдът следва да извърши преценка относно това дали решението се основава на документите, предмет на иска по чл.124, ал.5 ГПК или на други доказателства?; 9/ Допустимо ли е съдът, пред който е прeдявен иск по чл.124, ал.5 ГПК, да тълкува волята на съда, обективирана в решението, чиято отмяна ще бъде искана, като презумира, че дори при неистинност на документите съдът по това друго дело би постановил същото решение?”. Позовава на наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол, предвид следното: Поставените от касатора въпроси не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на атакувания акт до касационен контрол, тъй като те не обхващат в пълнота решаващия извод на съда, обусловил изхода на спора, а именно, че липсва правен интерес от завеждането на исковете, мотивиран със значението на оспорените частни документи за изхода на спорното материално право и формираната сила на присъдено нещо по отношение на него с влязлото в сила съдебно решение по отхвърлените отрицателни установителни искове с предмет вземане за доставена топлинна енергия и лихва за забава на плащането й. Посочено е, че решението е основано на съвкупна преценка на доказателствата, като независимо дали отчетните картони и допълнителното споразумение са подписани от лицето, посочено като техен автор, както и дали оспорените фактури са подписани от представител на дружеството, въз основа на останалите доказателства по делото и при съобразяване на правилата на чл.301 ТЗ, съдът е достигнал до правния извод за доставяне на топлинната енергия през процесния период в обем и при цена, установени по делото. Изходено е от разбирането, че правният интерес от предявяването на исковете по чл.124, ал.4 и ал.5 ГПК е налице тогава, когато истинността на този документ или установяването на престъпното обстоятелство е от значение за възникването, съществуването или съдържанието на други правоотношения между страните, какъвто в случая не е налице с оглед формираната сила на пресъдено нещо по отношение на материалното правоотношение. В първи въпрос питането на касатора е ограничено единствено до липсата на произнасяне на съда по оспорването по чл.193 ГПК, без да се отчитат посочените по - горе съображения на решаващия състав, а по втори въпрос липсва произнасяне. Трети, четвърти, пети, шести, осми и девети въпрос не могат да предпоставят допускането на касационното обжалване, тъй като извършената от съда преценка на правния интерес от завеждането на претенциите си по чл.124, ал.4 и ал.5 ГПК е обусловена от наведените обстоятелства, от които ищецът извежда правния интерес от тези искове и въз осонова на представените във връзка с тях доказателства. Отговорът на седми въпрос зависи от конкретните мотиви на съдебния акт, чиято отмяна се търси по реда на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, в каквато насока са и доводите на въззивния съд в обжалвания акт, поради което този въпрос също не предпоставя допускането на определението до касация. Предвид изхода на спора на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение