Определение № 4182 от 24.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2932/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Ж. П., чрез адв. В. С., срещу определение № 121 от 26.03.2024 г. по възз. ч. гр. д. № 150/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 96 от 21.02.2024 г., постановено по гр. д. № 145/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С последното е върната исковата молба на П., подадена първоначално до Административен съд – Стара Загора, по която е било образувано гр.д. № 145/2023 г. на ОС-Пазарджик и е прекратено същото. Според жалбоподателя ОС-Пазарджик и АС-Пловдив нарушават материалния закон. В допълнение към жалбата е посочено, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил, че върнатата искова молба първоначално е била депозирана в Административен съд – Стара Загора, който с разпореждане от 09.11.2022 г. по образуваното а. д. № 749/2022 г. е дал на ищеца подробни указния да посочи ответниците по предявените искове, ясно да изложи фактическите обстоятелства, от които произтича исковата претенция, в какво се изразяват претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, за кой период се претендира обезщетението, да посочи неизпълнение на кое законово задължение и от кой орган са претърпени претендираните вреди, да формулира искането си към съда, да представи писмените доказателства, с които разполага и счита за относими, да внесе ДТ в размер на 10 лв., или ако поддържа искане да бъде освободен от заплащането й – да представи доказателства и декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. С уточняваща молба от 21.11.2022 г. ищецът е посочил като ответници конкретни физически и юридически лица. Изложени са фактически обстоятелства за причинени вреди в резултат от опожарен и отнет недвижим имот, собственост на семейството на ищеца и негово семейно жилище, находящ се в [населено място], представляващ поземлен имот с площ от 1090 кв. м. с построени в него жилищна сграда, стопанска сграда и гараж. Иска се солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение – имуществени вреди 300 000 лв. и неимуществени вреди 200 000 лв. за претърпени вреди от действията и бездействията на ответниците, довели до отнемането на имота с постановление за възлагане, подписано от лице, което няма съответното длъжностно качество да го издаде, неговото опожаряване и ипотекиране. Със същата молба е направено искане за назначаване на адвокат по реда на ЗПП, който да отстрани нередовностите на исковата молба. От направените уточнения сезираният Административен съд – Стара Загора е преценил, че предявеният иск не му е подсъден, и е изпратил делото по подсъдност на ОС – Стара Загора. След отвод на всички съдии от състава на този съд делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Пазарджик. На ищеца е предоставена правна помощ, като му е назначен по реда на чл. 95 ЗПП служебен процесуален представител адв. И. Т. /след последователно назначаване и отводи преди това на други адвокати/. С определение № 517/20.10.2023 г. съдът е дал подробни указания на ищеца, чрез назначения му процесуален представител, кои нередовности на исковата молба следва да бъдат отстранени, и по какъв начин – да индивидуализира всички ответници с техните имена /наименования на юридическите лица и адрес; да посочи правоотношението с всеки от ответниците, от което твърди да произтичат вредите; да уточни вредите, които твърди да е претърпял; да формулира ясен петитум; да представи преписи според броя на ответниците. Ищецът е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията в срок. Определението е редовно връчено лично на назначения процесуален представител. В срока за отстраняване на нередовностите от адв. Т. е постъпило уточнението на искова молба, с което той сочи като ответници три физически лица, две от които сочи с ЕГН, но с „адрес неизвестен“. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди се сочи вече в размер на 1 000 000 лв., а по отношение на обезщетението за имуществени вреди се заявява, че ще бъде уточнен след допускане на съдебна експертиза, без да се уточни в какво конкретно се изразяват както търпените неимуществени вреди, така и търпените имуществени вреди. С Разпореждане № 1060/28.11.2023 г. съдът е констатирал, че след така подадената уточнителна молба, исковата молба продължава да е нередовна – не са посочени адреси на двама от ответниците; въпреки изложените фактически обстоятелства, не се извлича информация кое е противоправното деяние, което е извършил всеки от ответниците и каква е връзката между тях, обосноваваща претендираната пасивна солидарност; указва се наличие на противоречие в изложените обстоятелства досежно несъответствие между датите и сочената последователност на събитията; не са уточнени от кои действия на кой от ответниците са претърпени неимуществените вреди, за които се претендира обезщетението от 1 000 000 лв.; не е посочена цената на иска за обезщетение за имуществени вреди, като се указва на ищеца, че няма пречка впоследствие размерът на този иск да бъде изменен по реда на чл. 214 ГПК, съобразно събраните доказателства. Повторно са посочени последиците от неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на така указаните неотстранени нередовности на исковата молба. Разпореждането е връчено редовно и лично на адв. Т. на 30.11.2023 г. В срока за отстраняване на нередовностите е постъпило заявление от адв. Т., с което той заявява, че не е в състояние да изпълни указанията на съда и да осигури адекватна защита на ищеца, поради което моли да бъде освободен като процесуален представител. С разпореждане от 11.12.2023 г. молбата е уважена, и впоследствие е назначен на негово място адв. Д. В., който също се е отвел. С Определение № 19/16.01.2024 г. като служебен процесуален представител на ищеца е назначен адвокат В. С., като са му връчени указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба в нов едноседмичен срок. По молби на адв. С. срокът за изпълнение на указанията е двукратно удължаван – до 01.02.2024 г. и до 20.02.2024 г. На 31.01.2024 г. по пощата е постъпил документ, изходящ от П. П., представляващ копие от уточнение на исковата молба, депозирано от адв. Т., с нанесени между редовете му и в полетата ръкописни бележки, които не са оформени като цялостно и самостоятелно изявление, изходящо от ищеца, от което да бъде извлечена волята му и искането му към съда. Документът е подписан от П.. Към него е приложено писмено доказателство – писмо от Министерство на правосъдието. Съдът е връчил на адв. С. препис от документа, подаден от ищеца. След получаването му е постъпила по делото молба вх. № 1364/08.02.2024 г., подадена от адв. С., в която същият уведомява съда, че е получил изпратения до съда документ от ищеца, запознал се е с него, и е констатирал, че в него не се съдържа повече информация от вече изложената от адв. Т., освен посочени нови имена на други ответници, поради което с оглед изявлението на ищеца, уточнява имената и адресите на ответниците, срещу които се предявяват исковите претенции. Също така заявява, че след проведен разговор по телефона с ищеца очаква да получи от него писмо с допълнителна информация. В молбата не е направено искане за продължаване на дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба до 20.02.2024 г. С обжалваното определение № 96/21.02.2024 г. съдът е констатирал, че даденият срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба е изтекъл, но по делото не е постъпила писмена молба с преписи за ответниците, с която да са изпълнени указанията на съда. При така установените фактически обстоятелства по делото, въззивният състав е приел първоинстанционното определение за правилно. Посочил е, че са констатирани действително съществуващи нередовности на исковата молба, относими към допустимостта на производството – досежно определянето на кръга на ответниците по предявените искове, наличие на пасивна процесуална легитимация за всеки от тях с оглед релевираните от ищеца фактически обстоятелства, ангажиране на конкретни твърдения за извършено от всеки от ответниците конкретно действие или бездействие, както и посочване на причинната му връзка с настъпилите за ищеца вреди, конкретизация на вида и характера на самите имуществени и неимуществени вреди, за които се претендира обезщетението, с оглед определяне на предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест. Прието е, че първата инстанция е дала надлежни и подробни указания на ищеца лично, предоставил е поисканата правна помощ под формата на процесуално представителство, освободил е ищеца от задължението за внасяне на държавни такси и разноски за производството. Впоследствие трикратно е давал подробни указания на назначените процесуални представители на ищеца и по тяхно искане е удължавал двукратно дадения срок за изпълнение на указанията на съда. Ето защо е прието, че съдът не е имал задължение да дава нови указания на ищеца чрез назначения му процесуален представител, отново да посочва констатираните нередовности на исковата молба и да дава нов срок за отстраняването им. В допълнение е посочено, че връчването на препис от депозирания от ищеца документ на неговия процесуален представител не съставлява „размяна на книжа“ между различни страни в производството, а така единствено се оказва съдействие на страната да осъществи контакт с процесуалния си представител, което съдът не е имал задължение да извършва. Ето защо това процесуално действие не отменя дадените на ищеца чрез процесуалния му представител указания, нито вменява задължение на съда да се произнася, преди изтичането на срока за отстраняване на нередовностите, дали приема указанията за изпълнени. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следното: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В конкретния случай липсва поставен правен въпрос както в жалбата, така и в подадените впоследствие уточнения. Изброени са бланкетни оплаквания за неправилност на обжалваното определение и е отправено оплакване за очевидната му неправилност. Последното основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато е постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая подобен порок не е налице. Единствено за пълнота следва да се посочи, че въззивният състав подробно е проследил в хронологичен ред процесуалните действия на страната, служебните й защитници и съда, обсъдил е какви указания са дадени на страната, редовността на връчването им, поведението на ищеца и на процесуалните му представители, като се е ръководил от изискванията за редовност на исковата молба, изброени в чл. 127, ал. 1 ГПК. Ето защо разпоредбите на ГПК, касаещи редовността на исковата молба, указанията за отстраняване на нередовности и връщането на исковата молба при неотстраняване на нередовностите й в срок са приложени правилно и липсва твърдяното основание по чл. 280 ал. 2, предл. 3 ГПК. Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,