Определение № 1171 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2545/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на третото лице - помагач „СТОКОМ-3“ ЕООД в производството на страната на ответника - несъстоятелния длъжник „ТЕРА АЙКОН“ ООД /н./ против решение № 214/31.03.2022г. по т.д. № 30/2021г. на Апелативен съд – София, в частта, в която е потвърдено решение № 945/06.07.2020г. по т.д. № 3465/2017г. на Софийски градски съд за признаване за установено по реда на чл.694, ал.2 ТЗ, на основание по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, по предявен положителен установителен иск от „Йолефин“ лимитид, Н., Кипър, срещу „Тера Айкон“ ООД /н/, с участието на синдика В. С. С., че съществува вземане на „Йолефин“ лимитид към „Тера Айкон“ ООД /н/ в размер на 537 853,25 лева, представляващо дължима сума по развален предварителен договор, сключен на 12.10.2009г. между „Тера айкон“ лимитид и „Тера Айкон" ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на откриване на производството по несъстоятелност до окончателното изплащане на главницата, което вземане е включено от синдика в списъка с приети вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, но след това е изключено от този списък с определение на съда от 11.12.2017 г. по т.д. № 1666/2017 г. на Софийски градски съд. Касаторът твърди, че възивното решение в обжалваната част е недопустимо, съответно неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Йолефин лимитид“, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Ответникът по делото, „Тера Айкон“ ООД /н/, в писмен отговор изразява становище, че подадената от третото лице – помагач касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С олед препращането по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, въззивната инстанция е приела за установено следното от фактическа и правна страна: С решение от 12.07.2017г. по т. д. № 1666/2017г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на ответника „Тера Айкон” ООД. С молба от 14.08.2017г. ищецът „Йолефин“ лимитид е предявил в срока по чл.685 ТЗ вземания, сред които и процесното от 537 853,25 лева - главница по чл.1, ал.3 от договор за цесия от 01.02.2012г., произтичаща от предварителен договор, сключен между „Тера айкон“ лимитид на 12.10.2009г., по комисионно възложение от „Йолефин“ лимитид от 01.10.2009г., и длъжника „Тера Айкон” ООД /в ликвидация/, както и анекс към него от 09.03.2010г. Съображенията, изложени от кредитора в молбата са, че с договор за цесия от 01.02.2012г. (за което прехвърляне длъжникът „Тера Айкон” ООД е надлежно уведомен, съобразно чл.99, ал.3 ЗЗД) „Тера айкон“ лимитид прехвърля на Йолефин лимитид (като обратна цесия по комисионен договор от 01.10.2009 г.) всички свои вземания, които има от „Тера Айкон” ООД по повод предварителен договор, сключен между английското дружество на 12.10.2009г. и длъжника „Тера Айкон" ООД /в ликвидация/, както и анекс към него (сключени по комисионно възложение от „Йолефин“ лимитид към „Тера айкон“ лимитид от 01.10.2009 г.) в общ размер на главницата от 537 853,25 лева, ведно с принадлежностите му (неустойки и лихви). В изготвения от синдика списък на приети вземания, предявени по чл.685 ТЗ, вземането на „Йолефин лимитид“ за главница от 537 853,25 лева е прието изцяло, срещу което в срока по чл.690 ТЗ е подадено възражение от кредитора „Стоком-З” ЕООД. С определение от 11.12.2017г. по т.д. № 1666/2017г. съдът по несъстоятелността е уважил възражението и е изключил процесното вземане на „Йолефин лимитид“ от списъка на приети вземания. С оглед на това е предявен положителен установителен иск по чл. 694 ТЗ от „Йолефин“ лимитид спрямо ответника „Тера Айкон" ООД в размер на 537 853,25 лева - компенсаторно обезщетение по чл.79, ал.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност се сочи, че сумата представлява връщане на заплатена цена. С изрична молба от 17.08.2018г. ищецът заявява, че не поддържа иска си за останалите описани в исковата молба вземания. От приетите писмени доказателства е установено, че на 01.10.2009г. между „Йолефин“ лимитид, като комитент, и „Тера айкон“ лимитид, като комисионер, е сключен комисионен договор, с който комитентът възлага, а комисионерът се задължава да сключи от свое име и за сметка на комитента предварителен договор с „Тера Айкон” ООД за закупуване на 5 апартамента с акт образец 16 в жилищна сграда за сезонно ползване „Вила Кукуряк”, върху описан урегулиран поземлен имот. В чл.2, изр.1-во от договора е предвидено, че по сключения от комисионера договор в изпълнение на чл.1 всички права и задължения възникват за него и той е длъжен да ги прехвърли на комитента при сключване на окончателния договор във формата на нотариален акт (т.нар. „изпълнителна сделка”) или преди това при поискване от комитента. Съгласно чл.5, ал.6 от договора, комисионерът се е задължил да сключи отчетната сделка, т.е. окончателния договор за прехвърляне на апартаментите с получен акт образец 16 във формата на нотариален акт най-късно до 31.12.2010г. В чл.16 е уговорено, че в случаите, когато комисионерът се откаже от изпълнението на договора без да има достатъчно основания за това и не съобщи решението си своевременно на комитента или не изпълни до 31.12.2010г. задължението си да осигури сключване на нотариален акт за покупко-продажба с „Тера Айкон” ООД, съгласно посоченото в чл.1, той дължи на комитента връщане на всички платени суми, както и ще заплати неустойка в размер на 100 000 евро. Констатирано е, че на 12.10.2009г. между „Тера Айкон” ООД, като продавач, и „Тера айкон“ лимитид, като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който продавачът са задължава да продаде на купувача или на трето физическо или юридическо лице, определено от купувача, правото на собственост върху конкретно индивидуализирани в договора 5 броя апартамента в жилищна сграда за сезонно ползване „Вила Кукуряк”, върху описан урегулиран поземлен имот. В чл.2 от договора купувачът се е задължил да заплати сумата от 550 000 евро, при условията, посочени в чл.8. В чл.3, ал.2 продавачът е поел задължение да извърши строителните работи, да получи акт образец 16 и да предаде на купувача недвижимите имоти в срок до 12.10.2009г. и в конкретно посочено в договора състояние и етап на завършеност. С чл.8 купувачът се е задължил да заплати на продавача цената, съгласно чл.2 по следния начин: първа вноска в размер на 90 000 евро - до 14 дни от подписване на договора; втора вноска в размер на 185 000 евро - в срок до 6 месеца от подписване на договора, но не по-рано от получаване на акт образец 15 за блок Б, без забележки, и трета вноска в размер на 275 000 евро - в срок до 30 дни от получаване на акт образец 16 за сградата. В чл.18 е уговорено, че в случай на неизпълнение от страна на продавача да изпълни своите задължения по чл.1 и чл.3 от договора, продавачът е длъжен да възстанови на купувача пълния размер на направените вноски. На 09.03.2010г. е подписано допълнително споразумение към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2009г. между „Тера Айкон“ ООД и „Тера айкон“ лимитид. Страните са констатирали, че до момента е издаден акт образец 15 само за тяло „А" на Вила Кукуряк и то със забележки и вероятно няма да бъде получен акт образец 15 за тяло „Б“ до 12.04.2010г., поради което са променили чл.8, ал.2, както следва: „втора вноска в размер на 185 000 евро, платима в следните срокове: първа част от 150 000 евро в срок до 20.03.2010г. и втора част от 35 000 евро след получаване на акт образец 15 за тяло „Б” без забележки. От приетото по делото заключение на съдебно-почерковата експертиза, е установено, че подписите за „Продавач” и за „Купувач“ в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2009г. и в анекса към този договор от 09.03.2010г. са положени от лицето К. Б. К., който към посочените моменти е вписан като управител и представляващ дружествата „Тера Айкон“ ООД и „Тера айкон“ лимитид. Въз основа на горното е прието, че сключеният от страна на „Тера айкон“ лимитид предварителен договор от 12.10.2009г. е в изпълнение на подписания на 01.10.2009г. между това дружество и ищеца „Йолефин“ лимитид комисионен договор. Установено е, че с покана от 20.12.2010г. „Йолефин“ лимитид е поискало от „Тера айкон“ лимитид да изпълни задълженията си, които е поело по комисионния договор и да го уведоми за дата и час на нотариалното прехвърляне на апартаментите, което не е направено. На 31.01.2011г. комитентът е дал на комисионера срок за изпълнение първо до 28.02.2011г. и впоследствие до 25.04.2011г., като при липса на изпълнение претендира обратно платените общо 275 000 евро, ведно с неустойка за неизпълнение на задължението за прехвърляне правото на собственост върху имотите. На 01.02.2012 г. между Тера айкон лимитид като цедент и Йолефин лимитид като цесионер е подписан договор за прехвърляне на вземания /цесия/, с който страните са се съгласили, че цедентът има вземания към „Тера Айкон” ООД, както са описани подробно в Приложение № 1 към договора и които произтичат от договор за заем между тях, както и от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2009г. В § 3 от договора за цесия е записано, че страните желаят да уредят отношенията си по прехвърляне на вземания по договор/и за заем и поемане на правата по тях, както и да извършат отчетна цесия на вземанията, които цедентът има към длъжника по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2009г. Отчетната цесия е във връзка с комисионен договор от 01.10.2009г. сключен между цесионера и цедента. В чл.4, ал.1 от раздел II, „Цена и плащане“, е уговорено, че цесионерът се съгласява да придобие вземанията на цедента по договорите за заем с длъжника, посочени в чл.1, ал.1 по-горе, както и в Приложение № 1 към договора, за цена в размер на: 743 033,12 евро, представляваща дължими главници, лихви и неустойки по договор за заем между цесионера и цедента от 07.01.2009г., която цедентът му дължи. В чл.4, ал.2, изр.1 е посочено, че с договора цедентът също извършва и отчетна цесия, т.е. прехвърля вземанията си към длъжника в размер на 537 853,25 лева, представляващи дължима главница, както и съответните лихви, а и съответните дължими неустойки по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2009г. Според чл.4, ал.2, изр. 2, предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2009г. е сключен в изпълнение на комисионен договор от 01.10.2009 г. между цесионера и цедента, по който цедентът дължи отчет и изпълнение на цесионера. Цедентът дължи връщане на получените главници по комисионния договор от 01.10.2009г. общо в размер на 275 000 евро, както и дължимата по чл.16 от същия договор неустойка в размер на 100 000 евро. На 01.02.2012 г. между Тера айкон лимитид и Йолефин лимитид е съставен протокол, с който страните установяват, че в изпълнение на договор за цесия от 01.02.2012г. цедентът предава на новия кредитор в оригинал всички документи, доказващи вземания на цедента към длъжника „Тера Айкон" ООД, а именно: договори за кредит, предварителен договор и анекс, платежни и банкови документи. Констатирано е, че ответникът е уведомен на 01.02.2012г. за сключения договор за цесия от 01.02.2012г. В резултат тълкуване волята на страните, сключили договора за цесия от 01.02.2012г., е заключено, че по отношение на предварителния договор от 12.10.2009г., който е в изпълнение на комисионния договор от 01.10.2009г., е налице отчет на изпълнението и съответно прехвърляне на правата от комисионера към комитента, наречено от страните „отчетна цесия“. От разменената между Йолефин лимитид и Тера айкон лимитид кореспонденция е констатирано, че комитентът е поискал изпълнение от комисионера, поради изтеклия срок за сключване на окончателен договор по отношение на недвижимите имоти, за които е сключен предварителния договор, и е бил уведомен, че третото лице „Тера Айкон“ ООД не е готово да изпълни задълженията си. Съобразено е, че задължение на комисионера да уведоми комитента и съответно да прехвърли правата си е предвидено и в чл.2, ал.1 от сключения между страните комисионен договор. В тази връзка е прието, че ответникът не е изпълнил задълженията си по предварителния договор, тъй като не е завършил строителните работи, не е получил акт образец 16 и не е предал недвижимите имоти на „Тера айкон“ лимитид в срок до 12.10.2010г., поради което резултат от изпълнителната сделка няма такъв, какъвто е уговорен. Дружеството „Тера айкон“ лимитид е заплатило от свое име и за сметка на „Йолефин“ лимитид сума в общ размер на 537 853,25 лева, поради което за нея комисионерът дължи отчет, който е направен с договора за цесия. Счетено е за неоснователно възражението на третото лице помагач – настоящ касатор, за съществуване на вземания, които да могат да бъдат прехвърлени. Съдът се е позовал на волята на страните, изведена от съдържанието на договора за цесия от 01.02.2012г., комитентът да получи правата на комисионера срещу ответника по предварителния договор от 12.10.2009г., който е сключен в изпълнение на комисионния договор от 01.10.2009г. Съответно е счел, че посочената в договора сума е всъщност тази, заплатена от „Тера айкон“ лимитид във връзка със сключения комисионен договор и именно тя следва да се отчете. С отчетната сделка, обективирана в договора за цесия от 01.02.2012г. комисионерът Тера айкон лимитид, което дружество е купувач по предварителния договор от 12.10.2009г., е прехвърлило на комитента „Йолефин“ лимитид всички свои права към „Тера Айкон" ООД. В тези права се включва и потестативното право да се развали договора при наличие на общите предпоставки на чл. 87 ЗЗД. Същевременно съдът е намерил, че възможността на ищеца да иска обявяване на договора за окончателен по съдебен ред по чл.19, ал.3 ЗЗД не е пречка да се упражни правото да се развали договора, тъй като се касае до две алтернативни права, като правоимащият може да избере кое от тях да използва според собствения си интерес. В тази връзка е счетено, че молбата за предявяване на вземане по реда на чл.685 ТЗ, както и предявяването на иска по чл.694 ТЗ имат характер на изявление за разваляне на договора. Независимо, че същите са адресирани до съда по несъстоятелността, те са достигнали до знанието на длъжника. Прието е, че с молбата за предявяване на вземания, както и в исковата молба се съдържа искане за връщане на сумата 537 853,25 лева, дадена като вноски по предварителния договор. Посочено е, че такова задължение е изрично уговорено и с чл.18 от предварителния договор, сключен на 12.10.2009г. С оглед разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД е счетено, че в случая от подаване на молбата по чл.685 ТЗ - 14.08.2017г. и на исковата молба по чл.694 ТЗ -22.12.2017г. е изминал достатъчно дълъг срок, поради което дори и без данни за даден допълнителен срок от ищеца на ответника следва да се приеме, че е настъпила правната последица на развалянето на процесния предварителен договор. С оглед установеното разваляне на предварителния договор, е счетено, че е налице реституционно вземане за всичко престарано в полза на ответника. В тази връзка е съобразено, че ищецът иска да бъде установено, че му се дължи сумата 537 853,25 лева като заплатени първа и втора вноска по предварителния договор за негова сметка от „Тера айкон“ лимитид. Въз основа на приетите като доказателства банкови извлечения за извърши плащания от „Йолефин“ лимитид към „Тера айкон“ лимитид, от „Тера айкон“ лимитид на „Тера Айкон“ ООД и въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че ищецът, чрез своя комисионер „Тера айкон“ лимитид, Великобритания, е превел на ответника следните суми: 90 000 евро на 19.10.2019г.; 150 000 евро на 16.03.2010г. и 35 000 евро на 07.10.2010г. Общият размер на изплатените от ищеца, чрез своя комисонер „Тера айкон“ лимитид, Великобритания, на ответното дружество парични средства, възлиза на 270 000 евро или на 537 853.25 лева. От своя страна „Йолефин“ лимитид е превело на „Тера айкон“ лимитид следните суми: на 12.10.2009г. - 90 000 евро: на 09.03.2010г. - 100 000 евро; на 12.03.2010г. - 50 000 евро и на 30.09.2010г. - 35 000 евро. Общият размер на изплатените от ищеца на „Тера айкон“ лимитид парични средства, възлиза на 270 000 евро. От аналитична счетоводна справка на „Тера айкон“ ООД /в несъстоятелност/, съставена към дата 14.07.2017г., е констатирано, че ответникът е осчетоводил задължения към „Йолефин“ лимитид в общ размер на 7 748 901,94 лева. В справката част от осчетоводените от ответника задължения са процесните задължения с основание „Плащане по предварителен договор между „Тера айкон“ лимитид и „Тера Айкон“ ООД, в размер на 537 853,25 лева (270 000 евро). Възприел е направения от вещото лице извод при извършения анализ и изчисления, че плащанията от „Тера айкон“ лимитид, подробно описани в Раздел II на исковата молба, са осчетоводени от ответника „Тера Айкон“ ООД. От приетото по делото повторно заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че трите суми от Раздел II на исковата молба, с наредител „Тера айкон“ лимитид, а именно: 90 000 евро, 150 000 евро и 35 000 евро, са получени по банкова сметка на „Тера Айкон“ ООД в евро при „Райфайзенбанк“ ЕАД. Процесните три суми са осчетоводени от ответника първоначално по счетоводна сметка 152 – „Други заеми“, а в последствие на 01.01.2014г. са преосчетоводени по сметка 412 — като получени аванси. От изслушаното допълнително заключение към първоначалната съдебно - счетоводната експертиза е установено, че процесните плащания, получени от „Тера Айкон“ ООД, са осчетоводени от З. Л., която през този период е извършвала текущото счетоводно обслужване на ответника. З. Л. е осчетоводила процесните плащания по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2009 г. като получен заем, което от своя страна е неточна счетоводна операция. Основанието за тези счетоводни операции са банковите извлечения от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, от които е видно постъпване на средствата по банковата сметка на ответника на посочените в основното заключение дати. Причината за неточните счетоводни операции, които са взети от З. Л. през 2009г. и 2010г. по отношение на процесните три плащания, е фактът, че в суифтовете за международните банкови валутни преводи, включително и в банковите извлечения, не е вписано основанието, по което се плаща. Счетоводителят вижда от документа единствено наредител на плащането, банките изпращач и получател, датата на плащане, вид на валутата и размер на платената сума. След като счетоводителят няма информация за основанието по извършеното плащане, се взима счетоводна операция като „получен заем" до изясняване на основанието за съответното плащане, като в последствие се съставя коригираща счетоводна статия. Поради обстоятелството, че през 2009г. и 2010г. са взети грешни счетоводни операции за плащанията по процесния предварителен договор, се е наложило новият счетоводител на дружеството В. И. да извърши сторниране. За целта на 01.01.2014г. процесните плащания са сторнирани от сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“ и в последствие са прехвърлени по кредита на сметка 412 „Клиенти по аванси“, като авансово плащане по продажба към клиенти, с основание „Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2009г.“ След изправяне на първоначалната счетоводна грешка по осчетоводяване на плащанията по процесния договор, счетоводителят В. И. взима втора счетоводна операция, като процесните задължения на ответника към „Тера айкон“ лимитид са преосчетоводени като задължения към ищеца „Йолефин“ лимитид, по кредита на сметка 495 „Разчети по цесии“, а основанието послужило за взимане на тази операция е „Договор за цесия - Йолефин лимитид". Плащанията по процесния предварителен договор са осчетоводени като задължения на дружеството „Тера Айкон“ ООД непосредствено след получаване и осчетоводяване на процесните плащания, установени в основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. От извършената проверка в счетоводството на ответника вещото лице е установило, че във връзка с процесните разплащания и произлезлите от тях задължения, е налице хронологична връзка и последователност при водене на счетоводната отчетност на „Тера Айкон“ ООД за целия процесен период, включително до момента на изготвяне на заключението. Настоящият счетоводител на ответника е встъпил в изпълнение на задълженията си, съгласно два договора за счетоводно обслужване, сключени между „Тера Айкон“ ООД и счетоводното предприятие „София финанс консулт“ ЕООД, представлявано от управителя В. И., а именно с договор за предоставяне на счетоводни услуги от 30.05.2016г. и договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2017г. При проверка в счетоводството на ответника е установено още, че е налице приемственост между предходния счетоводител З. Л. и настоящия счетоводител В. И., което е констатирано от подписани приемо-предавателни протоколи от 27.11.2014г. и 30.05.2016г. Във връзка с издаването на счетоводна справка от 14.07.2017г., счетоводната отчетност на „Тера Айкон“ ООД е водена съобразно разпоредбите на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Също така по делото е приет като доказателство доклад на директора и неодитиран годишен финансов отчет към 31.01.2013г. на „Тера айкон“ лимитид. В същия като длъжник към 31.01.2012г. фигурира „Тера Айкон“ ООД, България за депозит по предварителен договор в размер на 275 000 евро, от името на трети страни. Отразено е, че общата стойност на главницата на вземанията по предварителния договор между „Тера айкон лимитид“ и „Тера Айкон“ ООД е 275 000 евро към 01.02.2012г. От приетото допълнително заключение на повторната съдебно- счетоводна експертиза е установено, че получените заеми при ответника от „Тера айкон“ лимитид са в периода от 2006г. до 14.09.2009г., който период предхожда с повече от един месец датата, на която е получена първата процесна сума от 90 000 евро - 21.10.2009г., респективно периодът се различава и с датите на получаване на останалите две процесни суми, поради което е счетено, че процесните три суми са различни от тези, декларирани като заеми до 14.09.2009г. в БНБ. По предоставени счетоводни данни от счетоводителя на „Тера Айкон" ООД, в периода от 2009г. - 2014г. са налице счетоводни данни и информация за сключен предварителен договор от 12.10.2009г. между „Тера Айкон“ ООД – продавач, и „Тера айкон“ лимитид - купувач. По предоставени документи от счетоводителя М. З., в периода 2009г. до 04.07.2014г. няма данни за наличие на предварителен договор от 12.10.2009г., сключен между „Тера Айкон" ООД - продавач и „Тера айкон“ лимитид - купувач. Въз основа на горното е прието, че от съвкупната преценка на писмените доказателства и изслушаните заключения се установява, че в изпълнение на комисионния договор ищецът е превел на дружеството „Тера айкон“ лимитид процесната сума на датите, посочени в исковата молба, като последното дружеството от своя страна ги е превело по предварителния договор на ответника „Тера Айкон“ ООД. Счетено е, че това дали е взета правилната счетоводна операция или не, дали е извършено сторниране и как са заведени сумите от ответника, не може до доведе до неизгодни за платилото лице обстоятелства, след като преведените суми съвпадат по дати и размер с договорката, постиганата с ответника. От изслушаното повторно заключение и от приетото писмо от БНБ, е установено, че процесните плащания по предварителния договор са различни от заемите, които английското дружество е предоставило на длъжника. Процесните задължения са заведени и в счетоводството на ответника, водено от синдика и счетоводителя В. И.. Обстоятелствата по извършените плащания и осчетоводяване на процесното задължение е признато и от ответника чрез управителя К. в срока по чл.367 ГПК. Въпреки че по делото е налице оспорване от другия управител Д. М., както и от третото лице помагач, че предварителният договор не съществува, поради което суми по него не се дължат, съдът е счел, че липсва единно становище относно воденото счетоводство на „Тера Айкон“ ООД, като представянето на различни баланси и т.н. не може да бъде във вреда на трето лице, какъвто е ищецът. Заключено е, че наличните доказателства недвусмислено установяват извършени плащания на процесната сума. Липсата на прецизност в основанието, без наличие на данни за други отношения между страните по повод процесните суми, въведените подозрения за привидност на счетоводството от страна на единия управител на ответника при извършено признание от другия управител на „Тера Айкон“ ООД не е достатъчно, за да се приеме, че вземане за платена част от цената не съществува. Неизпълнение от ответника на задължения за правилно счетоводно отразяване не могат да доведат до възникване на вреда за неговите кредитори. С оглед изложеното е прието за доказано, че ищецът, чрез своя комисионер, който в последствие му е прехвърлил правата по изпълнителната сделка, е заплатил на ответника сумата 537 853,25 лева. С оглед разваляне на предварителния договор от ищеца, главният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за присъждане на компесаторно обезщетение от неизпълнението, е приет за неоснователен, като е уважен евентуалният иск по чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, като е установено, че сумата от 537 853,25 лева се дължи на отпаднало състояние. С оглед основателността на иска съдът се е произнесъл по въведено в процеса от третото лице помагач „Стоком-3“ ЕООД възражение за давност, като е намерил постъпилото възражение на ответника чрез управителя Д. М. за преклудирано, тъй като не е заявено в преклузивния срок, а именно с отговора на исковата молба. Същевременно първоинстанционният съд е намерил възражението за неоснователно и поради това, че предварителният договор е развален от ищеца с факта на предявяване на вземането му по чл.685, ал.1 ТЗ, поради неизпълнение от страна на ответника, от който момент, а не от по-ранен такъв отпада с обратна сила основанието, въз основа на което „Тера Айко“ ООД е получило процесната сума, от който момент за него възниква задължението за връщането й на кредитора. В атакуваното въззивно решение е прието, че твърденията и на двамата жалбоподатели по делото относно продължаването на действието на процесния предварителен договор, независимо от липсата на интерес у ищеца, както и на възможност от страна на ответника, за бъдещото му изпълнение (тези на ищеца продиктувани от някакъв собствен интерес формално договорът да продължава да съществува в правния мир, тези на третото лице помагач - от интерес да се оспорва характера на вземането на ищеца, като парично такова, съответно - основателността на иска му, при конкретната правна квалификация), противоречат на главните релевантни факти, установени по делото. Вземането на ищеца е предявено именно като парично, и макар и в най-широк смисъл правното му основание, посочено в молбата на ищеца за предявяването му по реда на чл.685 ТЗ (л. 12 от първоинст. дело), да е базирано на процесния договор, всъщност самото му предявяване именно като парично и начинът по който е същото е описано, като правопораждащи факти и съдържание, сочи не на претенция, основана на договора, съответно - базирана на искане за правна защита на притезание, изпълнението на което се дължи по силата на самия договор, и се цели от ищеца (в какъвто смисъл би се явил предявим иск за обявяването на договора за окончателен, и в тази насока твърденията на „СТОКОМ-3“ ЕООД по делото са изцяло основателни), а на такава, базирана на института на неоснователното обогатяване в подвида - искане на връщането на отпаднало основание, каквато е и уважена от първоинстанционния съд. Въззивният състав се е позовал на практика на касационната съдебна инстанция, че когато по категоричен начин по съдебен ред се претендират последиците от развалянето на договор, то независимо от становището на страните по него досежно това дали същият е развален или неразвален изрично, и нарочно, но такова разваляне всъщност се цели от претендиращия последиците от него, то следва да бъде преценявано, като елемент от фактическия състав, пораждащ претендираното обезщетение. С оглед конкретните обстоятелства по делото (вкл. и съдържанието на молбата на ищеца по чл.685 ТЗ), съдът е намерил за неоснователно и заявеното от синдика на несъстоятелния длъжник пред въззивния съд, че искът на ищеца е базиран на твърдения, различни от тези в молбата му по чл.685, което би го направило недопустим. Апелативният състав е намерил за неоснователно възражението на „СТОКОМ-3“ ЕООД относно съществуването на прехвърленото от цедента субективно материално гражданско право и неговия вид. Посочил е, че качеството на цедента - праводател на ищеца, на негов комисионер, съответно - купувач по процесния предварителен договор и на правата, които законът свързва с това му качество, са безспорно установени по делото. Праводателят на ищеца му е прехвърлил правата си по договора и в качеството си на техен /нов/ титуляр, при безспорно предизвиканият с договора за цесия между тях, и настъпил, негов транслационен ефект, ищецът обладава и правото да ги упражнява в пълният им обем, и с всички средства, които действащият нормативен правов ред му признава, като на такъв техен титуляр, включително и имащи за последица тяхната трансформация от вид във вид, включително при това - и със заявените, процесни в производството. Въззивният съд е счел за неоснователно и оплакването за неустановеност по делото на извършването на процесните плащания по предварителния договор, в полза на несъстоятелния длъжник, притезанието за връщането на които е предмет на уважената с първоинстанционното решение, евентуална претенция по предявеният кондикционен иск. Изложил е, че редовността на воденето на счетоводството, въз основа на което са направени първоначалните изводи в заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно счетоводна експертиза, които изводи не са опровергани впоследствие в производството, и за които въззивният състав също не е намерил причина да не ги кредитира, като ги е приел за обективни, обосновани и основани на специалните знания на вещото лице, е установена, включително относно наличието на хронологична връзка и последователност в това водене /л. 335 от първоинстанционното дело от доп. заключение на вещото лице В. П., показанията на същото вещо лице в о.з. - протокола на л. 447 от първоинст. дело/ и в този смисъл, съдът не е приел за основателни твърденията на третото лице помагач както в жалбата му, така и по делото въобще за противното. Счетено е, че по никакъв начин този извод не се оборва от обстоятелството, че страните по сделките и по плащанията са свързани лица - законът не забранява сделки между такива, нито пък съществува презумпция за някаква задължителна документална необоснованост на плащанията между тях, или съществуваща по необходимост нередност на документирането, или осчетоводяването им. Прието е, че както извършването, респ. - получаването на процесните плащания, наредителят и получателят по тях, така и осчетоводяването им, включително и като действително основание, на което са извършени, макар и първоначално погрешно отнесено, но впоследствие коригирано, все в насока потвърждаване твърденията на ищеца по делото и отричането тези на третото лице помагач, са безспорно установени от заключенията на всички изслушани по делото ССЕ /л. 242 от първоинстанционното дело, първоначалното заключение на вещото лице В. П., допълнително такова на л. 332 и сл., заключението на вещото лице Р. С. на л. 337 и сл. от първоинстанцинното дело - констативно/съобразителна част и заключение на л. 338, показанията на вещото лице С. в протокола на л. 452 и сл. от първоинст. дело/, и от показанията по тях на изготвилите ги вещи лица, базирани включително и на данните, декларирани през съответните периоди от страните в БНБ, като въззивният състав е намерил за недопустимо, при липса на противоречия в тях или на обстоятелства, водещи до съмнение за тяхната обоснованост и обективност, да ги преразглежда. Решаващият състав е намерил за неоснователно и възражението за изтекла по отношение на процесните вземания погасителна давност - както с оглед изложеното мотиви на първоинстанционния съд в обжалваното му решение, така и при съобразяване наличните по делото и неоспорени своевременно счетоводни справки, изготвяни и представяни от ответното дружество, и съставляващи признаване на дълга, с действие прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „ 1/ Допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ищеца в процеса факт, при което да се произнесе на незаявено от ищеца с исковата молба и въззивната жалба основание за съществуване на процесното вземане?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение по гр.д.№ 917/2009 г. на IV г.о. на ВКС, решение по т.д. № 2673/2018г. на II т.о. на ВКС, решение по т.д.№ 1090/2011г. на II т.о. на ВКС, т.д. № 3480/2014г. на II т.о. на ВКС, решение № 145/28.10.2021г. по т.д. № 2739/2019 г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 205/12.04.2001г. на ВКС по гр. д. № 147/2000 г., IV г. о., решение № 76/26.05.2013г. на ВКС по т. д. № 918/2012г., I т. о. и др.; 2/ Има ли приложение институтът на неоснователното обогатяване, когато между страните съществува облигационна обвързаност по действащ предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот и трансформира ли се имущественото право на купувача по договора в парично вземане, основано на връщане на даденото на отпаднало основание, без да е налице валидно изявление за разваляне на договора, поради неизпълнение на продавача, респ. дали купувачът в този случай може валидно да прехвърли на трето лице такова парично вземане?; Твърди се противоречие с: решение № 246/2011г. по гр.д № 1265/2010, ВКС, IV г. о., решение № 265/15.12.14г. по г.д. № 1161/14г. на 3 - то г.о. на ВКС, решение № 151/15.07.10г. по гр.дело № 844/09г. на 3 - то г.о. на ВКС, решение № 203/30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 116/2011г., решение № 138/07.10.2009г. на ВКС по т.д. № 375/2009г. на II т.о. на ВКС; 3/ Обвързан ли е съдът от материалната доказателствена стойност на официални банкови документи, чието съдържание противоречи и опровергава съдържанието на изготвените от страните - свързани лица частни документи, в т. ч. и счетоводни записи, справки и признания на задължението?; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по заявените от страните доводи, твърдения и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства от значение за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи? Твърди се противоречие с: Решение № 403/23.01.2015г. по гр.д. № 3902/2014г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 616/15.12.2008г. по т. д. № 530/2008г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010 г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 77/17.03.2015г. по т. д. № 2040/2014 г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 403/23.01.2015г. по гр.д. № 3902/2014г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 616/15.12.2008г. по т.д. № 530/2008г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010 г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 480/07.11.2011г. по гр.д. № 1347/2010г. на 1 - во г.о. на ВКС, решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г. на 2 - ро г.о. на ВКС, решение № 323/27.09.2012г. по гр.д. № 408/2011г. на 1 - во г.о. на ВКС, решение № 77/17.03.2015г. по т.д. № 2040/2014г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 65/30.07.2019г. на ВКС по т.д. № 183/2018г. на 2 - ро т.о. и решение № 8/5.06.201г. на ВКС по гр.д. № 1295/2018г. на 1 - во г.о..; 5/ В хипотеза на положителен установителен иск по чл.694, ал.2 ТЗ, предявен от кредитор с неприето вземане и при бездействие на длъжника по вземането, може ли трето лице, встъпило в процеса на основание чл.694, ал. 4 ТЗ, да упражни правото на възражение за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца? Твърди се противоречие с решение № 128/20.08.2018г. на ВКС по т.д. № 1744/2017г. на II т. о.; 6/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по заявените от страните доводи, твърдения и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства от значение за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи и в частност по оспорването на достоверността на датата на частен документ, с оглед значението на същия за прекъсване на давността, когато длъжникът, направил изявлението за признаване на вземането, е свързано лице с кредитора по смисъла на § 1, ал.2 ДР на ТЗ? Твърди се противоречие с: решение № 403/23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 616/15.12.2008 г. по т. д. № 530/2008 г. на ВКС, 1 т. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 77/17.03.2015 г. по т. д. № 2040/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 403/23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 616/15.12.2008 г. по т. д. № 530/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 480/07.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 323/27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 77/17.03.2015 г. по т. д. № 2040/2014 г. на ВКС, IV г. о. и др.“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (по въпроси № 1-5) и чл.280, ал.1 т.3 (по шести въпрос), както и на основанията по чл.280, ал.2, предл. 2-ро и 3-то ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Първи въпрос по същество е свързан с твърдение на касатора за наличие на евентуална недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне на съда на непредявено основание. Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК, тъй като при произнасянето си съдът се е съобразил с наведените обстоятелства в обстоятелствената част, както и с петитума на исковата молба във връзка с предявения по реда на чл.694 ТЗ при условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД. Втори въпрос не е обусловил изхода на спора и следователно не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на касационния контрол, тъй като въззивният състав, въз основа на препращането по чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, е приел, че с оглед тълкуването на договора за цесия, на цесионера – комитент са прехвърлени всички права на цедента – комисионер по предварителния договор, вкл. правото да развали договора и произтичащите от това вземания за връщане на авансово заплатените суми на отпаднало основание, което потестативно право е упражнено от цесионера с молбата за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност. Въпрос относно приложението на чл.20 ЗЗД във връзка с така направеното тълкуване договора за цесия, обуславящо изхода на спора, не е поставен от касатора. Спрямо трети въпрос също не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и следователно въпросът не може да предпостави допускането на решението до касация, тъй като въззивният съд, вкл. чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение, не е приел за доказано основанието на извършените три плащания, като такива по предварителния договор, въз основа на счетоводните записвания на дружеството, а е съобразил всички доказателства по делото, вкл. размерите и датите на плащанията, както и недоказването те да са извършени във връзка с други отношения между страните. Четвърти въпрос не покрива сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция е обсъдила доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, вкл. чрез препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, като въпрос относно приложението на чл.272 ГПК не е поставен и с оглед диспозитивното начало на гражданския процес, приложимо и за касационното производство, не може да бъде разглеждан от настоящия състав на ВКС. В изложението към касационната жалба във връзка с четвърти въпрос се поддържа единствено, че въззивният съд се е произнесъл с определение относно недопускането на допълнителна експертиза, поискана от касатора, но недопусната от първата инстанция, без да се произнесе за това и в самото въззивно решение. Видно вкл. от твърдения на жалбоподателя, налице е произнасяне на апелативния съд в постановеното от него определение относно направените във въззивната жалба доказателствени искания, основани на оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, поради което решаващият състав не дължи повторно произнасяне по тези оплаквания във въззивното решение. В случая касаторът не е сезирал съда с въпрос относно задълженията на въззивната инстанция във връзка с допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, довело до неизясняване на делото от фактическа страна, поради което не може да се извършва преценка за наличие на такива, като основание за допускане на касационния контрол. Пети въпрос е относим към изложените в първоинстанционното решение мотиви, че е недопустимо кредитор на несъстоятелността да упражни по реда на чл.134 ЗЗД възражението на длъжника за погасяване по давност на вземания, чийто титуляр е друг кредитор. Въпреки че въззивният съд безспорно е препратил към всички мотиви на първата инстанция, изложени от нея във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност, въпрос № 5 не може да предпостави допускане на решението до касационен контрол, тъй като водещият мотив на първата инстанция за неоснователност на възражението е друг, а именно моментът на възникване на вземането по чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД – с предявяването му в производството по несъстоятелност, с което е упражнено и потестативното право за разваляне на предварителния договор, като течението на срока за погасителна давност не може да предхожда момента на възникване на самото вземане. С оглед на това и предвид разпоредбите на чл.685а ТЗ, допълнителният довод на апелативния съд за прекъсване на течението на давността от длъжника, също не може да обуслови промяна на изхода на спора, поради което свързания с тези мотиви на съда въпрос № 6 също не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. При липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. На последно място, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното, въззивното решение в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Независимо от изхода на спора, на ответниците по касацията не се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като не са направили искане за това. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд