Определение № 718 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3512/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №344 от 10.06.13г. по т.д.1038/12г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без уважение молба от 18.04.2013г. на настоящият жалбоподател за допълване на определение №242/11.04.2013г., с което по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение №130/29.06.2012г. по гр.д. №243 / 12г. на Варненски апелативен съд. Частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона /чл.274, ал.1 ГПК/. Същото нормативно разрешение е въведено и по отношение на касационния контрол в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, а в обхвата на касационната проверка по силата на чл.274, ал3, т.2 ГПК се включват определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.288 ГПК не попада в съдебните актове, за които се прилагат цитираните разпоредби.Случаите, изрично посочени в закона, в които съдебния акт може да се обжалва пред ВКС са визираните в чл.286 ГПК, а именно -разпореждането за връщане на нередовна касационна жалба поради подаването й след изтичане на срока за обжалване, неотстраняване в срок на допуснатите нередовности и необжалваемост на въззивното решение по чл.280, ал.2. Определението по чл.288 ГПК не попада и в категорията на преграждащите по –нататъшното развитие на делото, които могат да се обжалват с частна жалба пред друг състав на ВКС в хипотезата на чл.274, ал.2, изр.второ ГПК, защото породените от него правни последици не са относими към допустимостта на касационното производство в кръга от случаи, очертани по чл.286 ГПК, а към достъпа до касационно обжалване, преценката, за който е предоставена от законодателя изцяло в правомощията на ВКС, с оглед конкретно предвидените основания по чл.280, ал.1 ГПК, характеризиращи този вид обжалване като факултативно касационно обжалване. Необжалваемостта на определението по чл.288 ГПК следва и от съпоставката на съдържащите се в чл.296 ГПК норми, регламентиращи хипотезите, при които влизат в сила съдебните решения. В третирания по чл.296, т.3 ГПК случай не е предвидена обжалваемост за разлика от хипотезите по чл.296, т.2 ГПК, свързващи влизането на решението в сила с възможността за неговото обжалване, тъй като недопускането до разглеждане, като основание за влизане в сила на въззивното решение има същият правен ефект, както и неуважаването на касационната жалба – и в двата случая акта на ВКС е окончателен, по допускането или по основателността на касационната жалба. Чл.296, т.3 ГПК приравнява двата случая по правен ефект – решението на въззивния съд влиза в сила. С оглед изложеното във връзка с необжалваемост на определението по чл.288 ГПК се налага извод за необжалваемост и на определението, с което съдът се е произнесъл по същество за допълването му, като е оставил молбата на страната без уважение. С оглед изложеното извън предмета на спор, остават развитите от жалбоподателя оплаквания, свързани с основателността на молбата му за допълване на определението по чл.288 ГПК. Те не могат да бъдат обсъждани след като е преценена недопустимост на инстанционния контрол. Преценката по допустимост винаги предхожда тази по основателност на искането и в тази връзка тези доводи са ирелевантни.