Определение № 50456 от 17.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1353/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Д. Д. П. чрез адв. Л. Г. обжалва решение по в.гр.д. 447/2 г. по описа на АС – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от П. срещу „Дженерали застраховане“ АД, за разликата над уважения размер от 19 200 лв до предявения размер от 90 000 лв.

Касаторът излага съображения, че е налице неправилно приложение на материалния закон – нормата на чл. 52 от ЗЗД не била приложена правилно, като не било съобразено обстоятелството, че липсва пълно възстановяване на здравето на ищцата от счупването на ставната ямка, което било трайно и невъзстановимо. Увреждането било трайно и пожизнено, без тенденции за пълно възстановяване. Увреждането се отразило на психиката й.

Излага съображения, че е налице неправилно приложение и на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като определеният принос от 30 % бил завишен, в противоречие със смисъла на посочената норма.

Освен това твърди, че решението е необосновано, защото не били събрани доказателства за установяване, че ищцата била пътувала без предпазен колан.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Когато е установено, че ползването на правилно поставен предпазен колан не би могъл да изключи получаването на по-тежки травми от получените при пътник без такъв, следва ли съдът да приема принос на увредения и да намали размера на обезщетението, още повече, че спорно е дали коланът ще предотврати получаване на същите или по-тежки травми? Твърди наличие на основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 то ГПК.

2. Следва ли съдът да изложи задължителните, съгласно т. 10 от ППВС 4/68 г, съображения при определяне размера на дължимото обезщетение, когато е установено, че липсва пълно възстановяване от най-тежкото увреждане и следва ли да изложи мотиви относно продължителността на последиците, касаещи тези установени обстоятелства? Твърди наличие на основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Сочи, че поставя посочените правни въпроси „ за развитието на правото“.

Посочил е, че тези правни въпроси формулира за точното приложение на закона и развитие на правото.

Ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва основанията за допускане касационно обжалване, като счита, че не са налице допълнителни основания за допускане касационно обжалване.

Третото лице помагач ЗАД „Алианц България“ оспорва искането за допускане касационно обжалване. Счита, че не следва да се допуска такова. Изрично акцентира, че при съществуваща задължителна практика на ВС и ВКС по приложение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, липсва допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в предвидения от закона срок, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да отхвърли иска, с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, за разликата над уважения до напълно предявения размер, въззивният съд е приел, че предмет на въззивното производство е въззивната жалба на ищцата Д. П. срещу решението на първоинстанционния съд в частта за разликата над присъдените 19 200 лв до напълно предявения размер от 90 000 лв.

За да определи размер на обезщетението от 60 000 лв, на основание чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд е взел предвид установените факти по делото, като на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД, приложим и в случая на предявен иск с правно основание чл. 432 от КЗ, е взет предвид начина на извършване на деянието – пътно-транспортно произшествие от 04.06.2018 г., като е установено, че същото се е състояло между товарен автомобил „Пежо Боксер“ и лек автомобил "Форд фиеста“. Прието е, че застрахователят „Дженерали застраховане“ АД на основание сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е легитимиран да отговаря по иска на пострадалото лице от противоправните действия на водача на товарния автомобил „Пежо Боксер“. Товарният автомобил „Пежо Боксер“ се е движел от кръстовището с [улица], центъра на [населено място]“ към „Техномат Меркурий“. Лекият автомобил „Форд Фиеста е извършвал обратен завой пред „Метан станция“, по посока центъра на [населено място]. Скоростта на автомобила „Пежо Боксер“ била 30,54 м/с или към 109,94 км/ч -110 км/ч. Лекият автомобил предприел обратен завой от спряно положение, обръщайки се към центъра на [населено място]. Скоростта на лекия автомобил от 0 достигнала до 4,85 м/с или 17,46 км/ч. Върху пътя нямало маркировка, нито имало пътни знаци. Мястото на удара е установено да е надлъжно към 8 м, преди ориентир 2 и напречно на разстояние 4,6 м вляво от десния край на платното за движение. Мястото на удара било установено да е в платното за движение към центъра, което било насрещна страна на т.а. Пежо Боксер, В момента на удара, скоростта на този автомобил била 79,2 км/ч. Произшествието е било в населеното място, където максимално разрешената скорост е 50 км/ч. Прието е, че на място няма забрана за обратен завой. Причините за настъпване на пътно-транспортно произшествие е скоростта на движение към 110 км/ч, избрана от водач на товарен автомобил „Пежо боксер“, отклоняването на ляво на товарен автомобил „Пежо боксер“ при запазване на посоката на движение в дясната лента не би настъпило произшествието. Ако товарният автомобил бил се движил с 50 км/ч, е можел да предотврати настъпването на произшествието. Лекият автомобил „Форд“, който се движел с много ниска скорост, нямал никаква възможност за предотвратяване на удара. Прието е, че водачът на товарния автомобил е нарушил чл. 21 ЗДвП. Така е направен извод, че извършените противоправни действия, конкретно нарушение на чл. 21 от ЗДвП на водача на лекия автомобил „Пежо боксер“ са причинили пътно-транспортното произшествие.

При сблъсъка в това произшествие е установено, че е пострадала ищцата Д. П., която била „изхвърчала през задното странично стъкло“, като било по-малко вероятно да е било през задното стъкло на автомобила, тъй като инерцията била голяма и лекият автомобил бил изминал доста път, докато спре“.

Установено е, че в пряка причинно-следствена връзка с произшествието са получените от Д. П. увреждания както следва: болка и оток в лявата част на лицето, зоната на долната челюст вляво, клинични данни за мозъчно сътресение, лека степен, охлузване на кожата в лявата половина на гърба, счупване на седалищната кост вдясно, счупване на горното рамо на срамната кост вдясно, счупване на ставната ямка на дясната тазобедрена става. Уврежданията на лицето и гърба били довели до болка и страдание, за период от около 10-14 дни. Преценено е, че мозъчното сътресение представлявало временно разстройство на здравето, неопасно за живото/разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, с период на възстановяване до около 3-4 седмици. Счупванията на таза вдясно и ямката на дясната тазобедрена става, заедно и по отделно били довели до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, за срок на обездвижване около 50 -60 дни и срок на нетрудоспособност от около 12 месец/, заради засягането на ставната ямка,за останалите фрактури за около 3 месеца. Установено е, че има данни за посттравматично стресово разстройство, което не е проследено. Прието е, че е проведено болнично лечение по повод на мозъчно сътресение, съчетано с профилактично лечение на посттравматични тромбози /с антикоагулантен медикамент/. Последвало е домашно лечение с обездвижване на легло за месец и след това ходене с патерици без натоварване на десния крайник.

Болезненият оток в лявата лицева област и охлузването на гърба са приети за леки травми от медицинска гледна точна, които не са изисквали специализирано лечение и е налице излекуване, усложнения. Мозъчното сътресение било функционално смущение в мозъчната дейност след травма на главата, без структурно увреждане на мозъка. Лечението е прието за проведено между 2 и 4 седмици и без последици.

Счупването на таза и ямката на тазобедрената става е прието, че е засегнало опорната функция на тялото и са в анатомична зона, която е богато кръвоснабдена и инервирана, поради което е прието, че е налице тежка травма, с опасност за живота поради кървене и емболии. Този вид, както и при ищцата наложила, налагали антитромботична профилактикаа, поради риск от тромбоемболии, постелен режим и продължителен период на възстановяване. Прието е, че е възможно да има късни усложнения с непълно функционално възстановяване на опорно двигателната функция при увреждане на ставната ямка и продължителен болков синдром, особено при натоварване. Лечебният период е около месеца. Общият възстановителен период при пострадалата, поради множеството счупвания е около 1 година. Счупванията на седалищната и срамната кост са свързани с носещата функция на таза и десния крак.

Прието е, че травмата в лявата лицева област, най-вероятно се дължи на първоначалния удар от ляво на товарния автомобил, при което тялото на пострадалата се придвижвал в посока, обратна на посоката на удара /инерционен момент/ и вероятно се удря в части от купето вляво и в детското столче. Така се е получило и мозъчното сътресение. Охлузването на гърба е резултат на въздействие под ъгъл на твърд тъп предмет и най-вероятно се дължи на удар в части от прозореца на задната врата и чистачката на същата врата при излитане на тялото от автомобила. Счупванията на таза вдясно се дължат на силен удар в областта на таза вдясно, както и в дясното бедро, натоварено по оста му. Прието е, че по—вероятната причина за това счупване е травма от падане на терена извън автомобила, при рязкото му завъртане около централната му ос. При преценка на положението на тялото, след ПТП, е направен извод, че моментът на завъртане се е случил в междинен момент, около и в момента на сблъсъка с втория автомобил, при наличие на допълнителен вектор на силата (инерционен момент) в посока към прозореца на задната трета врата. При поставен предпазен колан, рискът за излитане от автомобила е значително по-малък, съответно по-малък е и рискът от получаване на травмите на таза. Веднага след първия удар тялото на пострадаталата е „изхвърчало“ от автомобила.

Прието е, че след болнично лечение пострадалата била се възстановявавала у дома с поставени катетър и система. Възстановяването било 30-40 дни, на легло. Непрекъснато имала нужда от чужда помощ. После започнала да използва две патерици, след това една патерица, накрая бастун, три месеца след това престанала да използва помощни средства, но все се придържала за предмети наоколо. В целия период не можела да гледа детето си, кърмела само легнала, като бащата на детето се грижел за него.

Прието е за установено, че остатъчно, след проведеното лечение и изминалия период, след получените травми, пострадалата не може да тича, при по-продължително движение й изтръпвали пръстите, изпитвала болки в резултат на травмите. Процесът на възстановяване по отношение на срамната седалищна кост при пострадалата бил добре завършил, но по отношение на ставната ямка, възстановяването било по-сложно и много рядко може да се приеме за 100 % завършило, това в голяма степен обяснява наличните и бъдещи оплаквания на пострадалата. Преценено е, че се е социализирала като е продължила работа, но трудно се придвижвала, трябвало да бъде превозвана от съпруга й или приятелка, за да стигне до работата си. Преценени са обездвижването и останалото накуцване. Взети са предвид продължителните болки и процес на възстановяване, както и посочените психични преживявания, не можела да се отдели от детето си, плачела, не искала да стои сама. Имала тежки изживявания, но съдът е приел, че са преодолени.

Отчетено е, че липсват усложнения, не са проведени операции, периода на възстановяване, стреса, който е преживяла. Отчетено е, че има леко накуцване и е има болки в бъдеще. С оглед всички тези факти, уврежданията, продължителността на възстановяване, остатъчните засягания на здравето, както и отражението върху социалния й живот, въззивният съд е приел, че паричният еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 60 000 лв.

С оглед направеното своевременно възражение за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е прието, че е налице такова. Прието е, че пострадалата не е бил поставен предпазен колан от пострадалата, с какъвто автомобилът е бил фабрично снабден. Прието е, че е налице нарушение на чл.137 а от ЗДвП. Ако би представен предпазен колан не биха настъпили счупвания на седалищната кост вдясно, счупване на горното рамо на срамната кост вдясно, счупване на ставната ямка на дясната тазобедрена става. При този механизъм конкретното увреждане, като вид и степен, с предпазен колан биха били налице други увреждания, но не би било осъществено изпадане на тялото и не биха настъпили уврежданията на таза. На база на конкретния механизъм се установява, че част от уврежданията са настъпили от липсата на поставен колан. Определено е, че при така установеното съпричиняване, като се вземе предвид и действието на деликвента, и неизпълнението на задълженията от пострадалата, обезщетението следва да се намали с 30 %. След намаляването размерът на обезщетението е 42 000 лв. Установено е, че пострадалата е получила плащане в хода на процеса от 22 800 лв. Така е определено, че изискуема е сумата от 19 200 лв.

Допускането на касационно обжалване се извършва, на основание чл. 280 от ГПК, съгласно предпоставките, предвидени в тази норма. При извършената служебна проверка не се установява наличие на основания за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр.1 и пр. 2 от ГПК.

Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване.

В случая, поставеният първи правен въпрос не съответства на данните по делото и разрешения от въззивния съд спор, поради което не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд с помощта на вещото лице е приел, че правилно поставеният предпазен колан, с който автомобилът, в който е била пострадалата, е фабрично снабден, би я предпазил от сложните травми от счупването на тазобедрената става, което според вещото лице се е получило от излитане на тялото от автомобила извън купето. Не биха настъпили тези увреждания, ако би имало правилно поставен предпазен колан. Поради това, при преценка на конкретните обективни факти, обяснението на центробежните сили на въздействие върху лекия автомобил и тялото на пострадалата е направен извод, че поставеният правилно предпазен колан би изключил получаването на тежките травми на таза. С предпазен колан, според вещото лице, биха се получили също травми, но от друг характер и не с такава тежест. Възприетото от въззивния съд, с помощта на вещото лице, относно уврежданията и наличието на данни, че непоставянето на предпазен колан е допринесло за уврежданията, е установяване на факти, които са различни от изложената в поставения правен въпрос защитна теза на касатора. Поставеният правен въпрос не съответства на мотивите, изложени от въззивния съд. Хипотетичната възможност също да се получат увреждания при правилно поставен предпазен колан, не може да обуслови основание за допускане касационно обжалване, тъй като това не е разрешен от въззивния съд правен въпрос. Изключено е с предпазен колан да се получат такива по тежест увреждания, както получените от пострадалата. Поради това, че не е разрешен в поставения смисъл правният въпрос, то той не може да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на втория поставен правен въпрос, следва да се посочи, че е налице обосноваване на общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди, като паричен еквивалент на претърпяното засягане на физиката и психиката на пострадалата, в съответствие със задължителната и трайна практика на ВС и ВКС. Въззивният съд е съобразил всички тези факти, установени в процеса, като не е определил абстрактно обезщетението, а е преценил обстоятелствата, конкретно установенвите факти в случая. Взел е предвид начина на настъпване на увреждането, тежестта на пътно-транспортното произшествие, настъпилите увреждания, същественото засягане на здравето, трудното възстановяване, проведеното лечение, положението й на зависим от чужда помощ човек, едновременно с това, че не е могла да се погрижи за бебето си, както влошеното здраве, отрицателното засягане на психиката от получените увреждания, болки и страдания, принудителното ограничаване на движенията и невъзможността да се придвижва, без помощни средства. Едновременно с това е съобразил младата възраст на пострадалата и възстановяването й. В този случай е съобразено и невъзможността напълно да се възстанови, като ще има накуцваща походка, вследствие от счупването на таза. Така определеното обезщетение, отговаря на задължителната практика съгласно ППВС 4/68 г, както и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, например решение № 69 от 26.07.2019 г. по т.д. 2556/18 г., I ТО на ВКС, решение № 19 от 19.04.2019 г. по т. д. № 1408/2018 г., I ТО на ВКС, решение № 226 от 08.12.2016 г. по т. д. № 2940/2015 г., ТКО, I ТО на ВКС, 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о, съгласно която при определяне на паричния еквивалент за претърпяното засягане на здравето и психиката на пострадалото лице, съдът определя паричния еквивалент като взема предвид конкретно установените факти, за да не се приложи абстрактно понятието справедливост. При телесните увреждания това, за да се определи точния размер на обезщетението за неимуществени вреди освен характера на увреждането, начина на извършено, се вземат предвид влошаванията на здравето, настъпилите усложнения, преживените болки и страдания, има ли осакатявания, загрозявания, както и конкретните икономически обстоятелства към момента на настъпване на увреждането.

Поради това, че въззивният съд не се е отклонил от задължителното и трайно тълкуване, извършено от ВКС и ВС и поради това не е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Не може да се приеме, че е надлежно обосновано наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. На първо място, тъй като не е точно формулирано и на второ място, при наличие на задължителна и трайна практика по приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложим и в случаите на определяне на функционалната отговорност на застрахователя, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, не е налице обосноваване на допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, така както е разяснено в т. 4 от ТР 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника „Дженерали застраховане“ АД следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в размер на 200 лв.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България