Определение № 257 от 06.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 566/2011 г.

Касационното производство е образувано по жалба на А. Е. А., чрез пълномощника му адвокат З. Г., против решение от 10.01.2011 г. по гр.д. № 708/2010 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение от 15.07.2010 г. по гр.д. № 655/2009 г. на Районен съд-Дупница за отхвърляне на предявения от А. Е. А. против Д. М. Т., В. К. Н. и Г. К. И. установителен иск за собственост по отношение ПИ с пл. № 1506 в кв.111 с площ от 552 кв.м. Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което по аргумент от § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото - от пазарната им цена. В случая, от представеното в първоинстанционното производство по делото /лист 22/ удостоверение за данъчна оценка е видно, че същата е в размер на 1970.10 лв. След като цената на иска е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му, съответно касационната жалба следва да бъде върната като процесуално недопустима, а настоящото производство – прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение