Определение № 1769 от 03.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 439/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 вр. чл.121 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. У. и В. Г. У. срещу определение № 21559 /03.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 11979 /2025 г. на Софийския градски съд, г.о., ЧЖ-1-Е, с което е потвърдено определение № 36348 /01.09.2025 г. (с характер на разпореждане) по гр.д. № 73307 /2024 г. на Софийски районен съд, 29 с-в., с което е върната подадената от жалбоподателите искова молба и е прекратено производството по делото. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страни по делото, които имат право и интерес да обжалват срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното: С разпореждане № 85362 /30.05.2025 г. по гр. д. № 73307/2024 г. Софийски районен съд е указал на ищците, че в 3-седмичен срок от връчване на препис от разпореждането следва да впишат подадените от тях искова молба и коригирана искова молба и да представят по делото вписан екземпляр, като са посочени и последиците от неизпълнението – връщане на исковата молба. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на ищците на 17.06.2025 г., като до 08.07.2025 г., когато изтичал срокът за изпълнение на указанията, по делото не са били представени вписаните искова и коригирана молба, в резултат на което исковата молба е върната с постановеното по същото дело определение № 36348 /01.09.2025 г. Към въззивната жалба е приложен препис от определение № 747 /04.07.2025 г. на съдия по вписванията при РС – С., с което е отказано вписването на исковата молба, тъй като имотите се намират в съдебния район на РС – С.. За това определение молителят сее уведомил на 17.09.2025 г., като при служебна проверка се установи, че отказът не е обжалван и определението е влязло в сила на 25.09.2025 г. Въззивният съд е приел, че жалбата е неоснователна по следните съображения: На първо място, разпоредбата на чл.12 от ПВп не съдържа изискване за издаване на съпроводително писмо за целите на вписването на исковата молба. Съпроводително писмо, което се издава на страната, или служебно изпращане на исковата молба за вписване, е дейност по вътрешната организация в съответния съд и има за адресат служителите на съда. На следващо място, на 03.02.2025 г. адв. М. е подал молба и проекти на съдебни удостоверения, които да послужат при [община], област С., за снабдяване с данъчни оценки на имоти в [населено място]. Следователно в качеството си на адвокат, представителят на молителя е следвало да съобрази нормата на чл.7 от ПВп. Могъл е при полагане на дължимата грижа да провери полученото от него съпроводително писмо и да установи погрешното му адресиране. Независимо от издаването на съпроводителното писмо, ищецът е могъл да представи първоначалната и коригираната искова молба за вписване при съдия по вписванията в РС – С.. Данни за заповед на председателя на РС – С., че е необходимо съпроводително писмо за вписване на исковата молба, липсват. Следователно погрешно адресираното съпроводително писмо не е причината да не бъдат изпълнени указанията по разпореждането от 30.05.2025 г. в срок, а подаването на молбата за вписване на искова и коригирана молба до ненадлежната Служба по вписвания. Накрая, страната е длъжна да следи за срочно изпълнение на дадените от съда указания. След като на 04.07.2025 г. е подадена молбата за вписване, молителят е бил длъжен да провери резултата от тази молба, съобразявайки, че на 08.07.2025 г. изтича срокът за изпълнение на указанията по разпореждането от 30.05.2025 г. на СРС. За отказа адв. М. е уведомен едва на 17.09.2025 г Ако е проявил активност и е съобразил изтичащия срок, той е щял да узнае за отказа на съдията по вписванията; могъл е да подаде молба за удължаване на срока за вписване и евентуално да поиска издаване на съпроводително писмо до Служба по вписванията при РС – С. (каквато чл.12 от ПВп не предвижда да се представя, а и не се установи да е било условие за вписването). Отделно, докладчикът по гр.д. № 73307 /2024 г. по описа на СРС нито е знаел, нито е имал задължение да се уведомява за резултата от молбата за вписване. Задължението му е единствено да следи за срочно изпълнение на дадените от него указания, което в случая е сторил и е постановил обжалвания съдебен акт съобразно данните по делото. Поради това обжалваното определение е правилно и законосъобразно. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В подадената частна жалба са наведени доводи, че неизпълнението на дадените указания се дължи на неправилно посочване в изготвеното от съда съпроводително писмо на службата по вписвания, която следва да извърши вписването. Дадените от съда указания са били неточни, което е довело до невъзможност за тяхното изпълнение в срок. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частните жалбоподатели се позоват на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с което поставят следния правен въпрос: Трябва ли указанията на съда да са ясни, подробни и точни и неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда влече ли след себе си неблагоприятни последици за страната? Частните жалбоподатели твърдят, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, отразена в: решение № 438 /12.01.2012 г. по гр.д. № 76 /2011 г. на III г.о. решение № 434 / 13.05.2010 г. по гр.д. № 700 /2009 г. на I г.о., решение № 280 /05.07.2012 г. по гр.д. № 298 /2011 г. на I г.о., определение № 60099 /12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1810 /2021 г., определение № 364 /16.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2690 /2015 г. Действително, в посочените решения на ВКС е отразена установената практика на ВКС, съгласно която: Съгласно чл.129, ал.1 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128, съдът е задължен да дава на ищеца точни, ясни и правилни указания за това какви нередовности трябва да отстрани, да определи срок за това и да укаже последиците при неизпълнение на указанията. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да бъде основание за прекратяване на делото. Настоящият съдебен състав споделя тази практика и поддържа, че неизпълнението на незаконосъобразни, неточни и неясни указания не представляват основание за връщане на исковата молба. Поради което, преди да върне исковата молба, съдът следва да извърши преценка дали дадените указания са законосъобразни, точни и ясни. Същото се отнася и до съда, който извършва инстанционна проверка на определение с правно основание чл.129, ал.3 ГПК за връщане на искова молба поради неотстраняване на нередовности. Настоящият съдебен състав намира че въззивният съд, както и първоинстанционният съд, са разрешили обуславящия правен въпрос в противоречие с тази установена практика поради следното: Първоинстанционният съд (СРС) е приел, че е сезиран с искове по чл.17, ал.1 ЗЗД за разкриване на симулация в договор за продажба и договор за доброволна делба на недвижими имоти в землището на [населено място], че исковата молба подлежи на вписване и със свое разпореждане № 85362 /30.05.2025 г. по гр.д. № 73307 /2024 г. (л.72) е дал на ищците указание да извършат това в 3-седмичен срок и да представят поделото вписан екземпляр.за това. В изпълнение на това разпореждане СРС е издал на процесуалния представител на ищците съпроводително писмо на основание своето разпореждане № 85362 /30.05.2025 г. по гр. д. № 73307/2024 г. до Агенцията по вписванията – С.. Писмото е подписано от съдията - докладчик, постановил разпореждането и е адресирано до Агенцията по вписванията – С.. То неразделна част от разпореждането за вписването, съдържа указания за вписването на исковата молба в Службата по вписванията при СРС. до която е адресирано неправилно, видно от всички данни и доказателства по делото за местонахождението на недвижимите имоти. Отказът на съдията по вписванията в С. е последица от допуснатата от съда грешка, от незаконосъобразните му указания, поради което първоинстанционният съд не е следвало да връща исковата молба поради неизпълнението на указанията му исковата молба да бъде вписана в Службата по вписванията при СРС. Преди да постанови определението си (с характер на разпореждане) по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба първоинстанционният съдия е извършил проверка на делото, за да установи дали указанията му са били изпълнени в определения от него срок. При тази проверка е следвало да види копието от подписаното от него съпроводително писмо, приложено предпоследно по делото (л.74), непосредствено преди съобщението за връчването на разпореждането му (л.75), да го прочете и да установи, че е дал незаконосъобразни указания и вместо да връща исковата молба, е следвало да даде законосъобразни указания за вписване на исковата молба в Службата по вписванията при РС – С. и евентуално да издаде съответно съпроводително писмо. Но не и да връща исковата молба. При допуснати от първоинстанционния съд незаконосъобразни указания, изложените по-горе за пълнота и яснота изводи на въззивния съд също са незаконосъобразни. Без значение е дали процесуалният представител на ищците е забелязал или е трябвало да забележи тази незаконосъобразност при правилна преценка на данните и доказателствата по делото и нормативните актове, доколкото е изпълнил дадените му от СРС указания – поискал е в срок вписване на исковата молба в съответствие с предоставеното му от СРС съпроводително писмо, подписано от съдията - докладчик. От изложеното следва изводът, че е осъществено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и за неговата отмяна, както и за отмяната на потвърденото с него първоинстанционно определение. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, които следва да започнат с даването на законосъобразни указания и съдействие на ищците за вписване на исковата им молба в съответната служба по вписванията. Воден от изложеното съдът