Определение № 156 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 561/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 08.11.2018г. по гр.д.№507/2018г. на ОС Плевен, с което е уважен иск с правно основание чл.357 КТ. Жалбоподателят- НОИ - София град –трето лице помагач на ответника „Нове” ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност и моли да се допусне касационно обжалване на същото. Ответницата –Н. Г. Г., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК, както и че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът - „Нове” ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК, както и чен е следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е признал за установено съществуване на трудово правоотношение между Н. Г. и „Нове” ЕООД, възникнало от безсрочен Трудов договор №Н-1/10.01.2014г, по силата на който Н. Г. е назначен на длъжността технически сътрудник, с място на работа „офис“, на осемчасов работен ден, с трудово възнаграждение в размер на 2200 лв., който договор не е регистриран по реда на чл.62, ал.2 КТ. Решението е постановено по трудов спор, но не е по искове по чл.344, ал. 1 т. 1-3 КТ, нито по искове за трудово възнаграждение и обезщетения с цена на иска над 5000 лева. Предявен е иск за признаване за установено съществуване на трудово правоотношение между Н. Г. и „Нове” ЕООД, възникнало от безсрочен Трудов договор №Н-1/10.01.2014г. В разглежданият случай спорът е трудов по смисъла на чл.357, ал.1 КТ, но не касае изключенията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК, тъй като не е налице решение на въззивния съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и ибозщетения с цена над 5000 лева. Подадената касационна жалба срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на тази жалба касационно производство следва да бъде прекратено. Посочването в решението на въззивния съд, че същото подлежи на касационно обжалване, не създава обжалваемост на съдебния акт По изложените съображения, съдът