Определение № 4954 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител гл. инспектор Е. Д., срещу определение № 346/12.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 268/2024 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на КОНПИ срещу определение № 590/28.02.2024 г. по гр. д. № 1944/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя КОНПИ за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 3022/29.11.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, с която КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса в размер на 1 442,55 лв. В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че на основание чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, приложим на основание § 5, ал. 1 ПЗР ЗПК и чл. 84, ал. 1 ГПК КОНПИ е освободена и не дължи държавна такса в производството за отнемане на незаконно придобито имущество. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се подържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, като е формулиран следния въпрос: "Дължи ли се държавна такса от титуляра и от субституента на притезанието при публично държавно вземане, когато държавен орган сезира съда като представител на държавата в изпълнение на възложената със закон компетентност? Правото за образуване на производства по реда на ЗОНПИ, респективно граждански дела, представлява ли защита на интерес от по-висш порядък - публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК?". Ответниците по жалбата - Д. П. Д. и М. Я. Т., не са подали отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр. д. № 1944/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд е образувано по искова молба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /сега КОНПИ/ срещу Д. П. Д. и М. Я. Т. за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност общо от 36 063, 82 лв. На 16.11.2023 г. ищецът КОНПИ е депозирал молба, с която е направил отказ от предявения иск във основа на решение от 08.11.2023 г. на КОНПИ. Въз основа на направеното изявление, Бургаския окръжен съд с определение № 3022/29.11.2023 г. прекратил исковото производство на основание чл. 233 ГПК и осъдил КОНПИ да заплати сумата от 1500 лв. в полза на М. Я. Т. - направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение, а така също и сумата от 1 442,55 лв. в полза на бюджета на съдебната власт /по сметка на Бургаския окръжен съд/ и представляваща държавна такса за първоинстанционното производство. Срещу прекратителното определение е депозирана от КОНПИ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановения съдебен акт по отношение на държавната такса - релевира се довод за недължимост, тъй като комисията е освободена от заплащането й. Съдът с определение № 590/28.02.2024 г. е оставил без уважение молбата, като е приел, че разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ предвижда недължимост на таксата само на етап сезиране на съда, но такава следва да бъде определена и възложена с оглед изхода по делото при приключване на производството на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Въззивният съд е мотивирал правилността на определението, с което първостепенният съд е отхвърлил молбата на КОНПИ за изменение в частта по разноските на прекратителното определение от 29.11.2023 г., като е посочил, че при отказ от предявените искове ищецът - сега жалбоподател дължи заплащане на държавна такса по аргумент на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Изложил е съображения, че държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата и се плаща в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Посочил е, че съдебната такса има и възпиращ ефект, изразяващ се в ограничаване на неоснователните искания, като това се отнася и до случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент. Приел е, че КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на Конституционния съд, в което е възприето разбирането, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Следователно, съгласно смисъла на цитираната разпоредба, държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. Съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че в производството по ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ комисията не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на държавата, поради което е намерил за неоснователен и довода на жалбоподателя, че производството касае публично вземане. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение, става държавна собственост и то едва след като съдебният акт се стабилизира, т. е. занапред. Положителното решение по чл. 154 ЗОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост. С оглед на изложеното, съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, в зависимост от резултата, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ и е счел жалбата за неоснователна. Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и/или когато въззивното определение е вероятно нищожно или недопустимо - пороци, за които съдът следи и служебно, или очевидно неправилно, в подкрепа на което жалбоподателят следва да изложи конкретни доводи. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставеният от жалбоподателя въпрос е обуславящ за изхода на конкретния спор, т.е. осъществява общото основание за допускане на касационния контрол, но спрямо него не е налице нито едно от релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като е разрешен в съответствие с практиката на ВКС. По въпроса е създадена трайно установена съдебна практика на ВКС, според която в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм., 23.01.2018 г./ и в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ - отм. и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана съдебна практика на ВКС, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено /в този смисъл е приетото в определение № 4274 от 26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2782/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 3360 от 01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1597/2024 г. на ВКС ІІІ г.о., определение № 2958 от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1921/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 3785 от 29.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2480/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 4252 от 26.09.2024 г. по гр. д. № 3474/2024 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 2833 от 4.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на ВКС, III г.о. и др./. В конкретния случай обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с посочените по-горе разрешения, поради което не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на установена съдебна практика по поставения въпрос, която не се нуждае от осъвременяване или изменение, обосновава извод за липса на основание за допускане на обжалването и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая КОНПИ се е отказала изцяло от предявения иск на основание чл. 233 ГПК, с което на практика е заявила, че искът е неоснователен и моли делото да бъде прекратено, следователно изцяло намира приложение разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, действаща към датата на предявяване на иска и КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт. Не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Няма вероятност въззивното определение да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмен вид и е подписано, изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание, постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата. Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение