Определение № 50836 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3333/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Н. Х., чрез адв. М. Ч., против въззивно решение № 124/20.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 26/2022 г. на Окръжен съд - Кърджали. С обжалваното решение е отменено решение № 110/04.11.2021 г. по гр. д. № 460/2020 г. на Районен съд - Момчилград, в частта, с която майката Х. Н. Х. е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето А. Я. А. за разликата над 180 лева до присъдения размер от 250 лева, както и в частта, с която е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Момчилград държавна такса, за разликата над 259,20 лева до присъдения размер от 360 лева и първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която са изменени постановените с решение № 85/02.06.2020 г. по гр. д. № 115/2020 г. на Районен съд - Момчилград мерки, като е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето А. Я. А. на бащата Я. М. А.; определено е местоживеенето на детето при баща му в [населено място] № 21, общ. К., обл. К.; определен е режим на лични отношения на детето с майката, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск за изменение мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето А. Я. А.. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Съществено обстоятелство по см. на чл. 59, ал. 9 от СК ли е мнението на детето дадено пред социалните работници, относно това при кого от двамата родители желае да бъде отглеждано при положение, че детето е непълнолетно, както и че доказателствения материал по делото сочи, че ответницата-майка по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК притежава по-добър родителски капацитет и условия за отглеждането му?“; 2. „На кого от двамата родители принадлежи преимуществото при конкуренция по основаните критерии залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, а именно „морален облик”, „материални условия”, „привързаност”, „помощ от трети лица”, „полаганите до момента грижи” и др. и следва ли съдът да обсъжда всеки един от критериите поотделно или в тяхната съвкупност съобразно данните по делото?“ и 3. „Кой е най-добрият интерес на детето, който се определя в съответствие с легалната дефиниция на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД вр. чл. 59, ал. 4 от СК и следва ли съдът да дава мотиви в тази насока при решаване на въпросите относно родителските права?“. Сочи, че съдът не е съобразил критериите в ППВС № 1/1974 г. и, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 58/12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., ІV г. о. и решение № 29/02.02.2015 г. по гр. д. № 4984/2014 г., ІV г. о. Поддържа, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Я. М. А.. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е съобразил, че няколко месеца след постигнатото между страните споразумение относно упражняване на родителските права по отношение на детето им, същото е напуснало дома на майка си и оттогава живее при баща си. Установено е, че за този период детето постепенно се отчуждава от майка си и за няколко месеца те престават да общуват помежду си. Детето игнорира фигурата на майката и показва нежелание за общуване с нея, поради което в Дирекция „Социално подпомагане“ - К. е открита работа по случай за закрила на дете в риск от родителско отчуждение. Въззивният съд е посочил, че действително, по делото е установено, че жилищните условия при майката в дома й в [населено място] са много по-добри от тези в дома на бащата в [населено място]. В къщата в [населено място] има всичко необходимо – четири стаи на първия етаж, баня, всички стаи са обзаведени с мебели от първа необходимост, има всички удобства, уреди, хигиената е безупречна, а в къщата в [населено място], детето дели една стая с баща си, битовата хигиена е занемарена, като за нея грижи полага прабабата на детето, като поради пределната й възраст част от домакинските задължения са й непосилни. Към настоящия момент обаче е налице промяна в начина на живот на детето – същото е ученик в [населено място], където е на пълен пансион и по-голямата част от времето си – от понеделник до петък, прекарва в града, а в [населено място] се прибира през почивните дни. В известна степен детето вече е самостоятелно, предвид желанието му да се обучава в друго населено място и да прекарва продължително време само. От друга страна, от около 10 месеца майката живее също в друго населено място в [населено място], общ. К., където съжителства с друг мъж. При тези данни, въззивният съд е приел, че с оглед запазване на психичното и емоционално равновесие на детето, в интерес на същото е да се запази съществуващото от около две години фактическо положение, а именно – то да живее при баща си, на когото да се предостави упражняването на родителските права, а на майката да се определи режим на лични отношения с него, при който постепенно да се направи опит за преодоляване на затрудненията на общуване на детето с майката. С оглед обстоятелството, че детето е на пълен пансион в [населено място], където учи и живее от понеделник до петък, като за пребиваването му не се заплаща нищо от страна на родителите, съобразявайки нуждите на детето и възможностите на родителя, съдът е приел, че майката следва да заплаща издръжка към минимума, а именно – в размер на 180 лева месечно, вместо определената от първоинстанционния съд 250 лева месечно, а останалата необходима част за неговата издръжка следва да се поеме от бащата. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Жалбоподателката отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Те са обусловили правните изводи на съда, но не са разрешени в противоречие с ППВС № 1/1974 г. или с приложните от касатора решения на ВКС. Съгласно постановеното в ППВС № 1/74 г., чийто разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. – промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени. Посочено е, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките, които определят същото. Промяната на взети пред вид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качества на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Като обстоятелства, които засягат положението на детето са посочени: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Като изменени обстоятелства са посочени и тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки – отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. При промяна на мерките относно упражняването на родителските права се държи сметка за интересите на детето. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. В случая въззивният съд е направил съвкупна преценка на критериите посочени в ППВС № 1/1974 г.,така както те са разяснени. Обсъдени са показанията на свидетелите, социалните доклади и заключението на вещо лице психолог. За да уважи искането за изменение на определените с решение № 85/02.06.2020 г. по гр. д. № 115/2020 г. на Районен съд - Момчилград мерки, съдът не е съобразил единствено изразеното от детето пред социалните работници желание да живее при бащата, каквото е твърдението на касатора. И двете инстанции по същество са съобразили, че няколко месеца след постигнатото между страните споразумение относно упражняване на родителските права по отношение на детето им, същото е напуснало дома на майка си и оттогава живее при баща си в [населено място], където е ходило на училище, преди да започне да учи в училището в [населено място]. Това обстоятелство, заедно с констатираното от вещото лице настъпило отчуждение на детето от майката след напускането на дома й е мотивирало съда да постанови исканото изменение. Отчетено е, че битовите условия в дома на майката са по-добри от тези при бащата, където то няма самостоятелна стая, но е взето предвид,че към настоящия момент детето е ученик в [населено място], където е на пълен пансион и по-голямата част от времето си – от понеделник до петък, прекарва в града, а при баща си в [населено място] се прибира през почивните дни. Отчетено е ,че в известна степен детето вече е самостоятелно, предвид желанието му да се обучава в друго населено място и да прекарва продължително време само. Взето е в предвид и обстоятелството,че от около 10 месеца майката живее също в друго населено място, където съжителства с друг мъж. Въззивният съд е съблюдавал критериите в задължителната практика при цялостната преценка относно интереса на детето. Не е отрекъл родителския капацитет на майката и нуждата на детето от пълноценно общуване с нея и е посочил,че на майката следва да се определи режим на лични отношения, при който постепенно да се направи опит за преодоляване затрудненията на общуване на детето с майката. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.