Определение № 209 от 03.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 597/2020 г.

Производството е oбразувано по жалба с вх. № 1029 от 20.01.2020 г., подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], имаща характер на: частна касационна жалба в частта си, с която се обжалва определение № 4143 от 16.12.2019 г. по в.гр.д. № 1284/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която след като е обезсилил определение от 12.12.2018 г. по гр. д. № 16388/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която първоинстанционният съд е изменил в производство по чл. 248 ГПК свое решение № 5757 от 31.08.2018 г. по същото дело в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, присъдено на адв. П. К. за оказана безплатна правна помощ за разликата над 1 172.62 лв. с ДДС до 1 536 лв. с ДДС, въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на сдружението против определението по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение в останалата й част, и на частна жалба в частта си, с която се обжалва същото определение на въззивния съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за присъждане на сторени от сдружението разноски пред въззивната инстанция с оглед прекратяването на производството поради оттегляне на въззивната жалба. Настоящият съдебен състав констатира, че жалбата в частта й, имаща характер на частна касационна жалба, е нередовна – липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. С т. 24 от задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. последователно са разграничени хипотезите, в които ВКС се произнася по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, действайки като втора инстанция, от тези, в които той процедира по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, т. е. по правилата за осъществяване на касационния контрол по отношение на актове, постановени от въззивните съдилища. Доколкото в настоящия случай, обжалваното с жалбата в частта й, имаща характер на частна касационна жалба, определение е въззивно, приложение намира разпоредбата на чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното и при липса на посочени от жалбоподателя в самата жалба на такива основания, настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на въззивния съд за изпълнение на процедурата по чл. 285, ал. 1 ГПК за отстраняване на посочената нередовност. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение