Определение № 83 от 14.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г.

Обжалвано е въззивното решение № 762 от 09.06.2011 год., постановено по гр.дело № 694/2011 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4531 от 22.12.2010 год. по гр.дело № 3090/2009 год. на Варненския районен съд, Х-ти състав за отхвърляне предявените от А. Н. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.В., [улица], П. Н. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.В., [улица], Т. Д. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.В., [улица], Н. К. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.В., [улица] К. К. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.В., [улица], срещу Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2, ап.5 и И. Г. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.6, ет.1, ап.117 субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място] м.”Б.-Д.”, представляващ ПИ № .... с площ от 600 кв.м., при граници: път, ПИ № ..., ПИ № ..., ПИ № ....

Недоволни от въззивното решение са касаторите Н. А. Н. като правоприемник на починалия на 02.12.2009 год. ищец А. Н. К., П. Н. К., Н. П. Н. като правоприемник на починалата на 07.09.2011 год. ищца Т. Д. М. /след подаване на касационната жалба на 05.07.2011 год./, Н. К. С., К. К. Г., представлявани от адвокат Е. С., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва легитимацията на ищеца с възраженията: че неговият наследодател не е бил собственик на имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и материалната законосъобразност на постановеното в полза на ищеца от ПК решение, дължи ли решаващият делото съд произнасяне по тези възражения, щом ответникът не заявява право на собственост върху възстановения имот към момента на обобществяването, а към настоящия момент;

2. Допустимо ли е възражението на ищеца, че по отношение на ответниците липсва надлежно предоставено право на ползване върху имот, идентичен с процесния, когато това възражение се прави в спор за собственост по общия исков ред, а не чрез иск по реда на § 4 и ПЗР на ЗСПЗЗ.

От ответницата по касация Д. Г. Д., представлявана от адвокат Б. Д. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за разноски по чл.29, ал.3 ГПК за трите инстанции.

Ответникът по касация И. Г. Д. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Предмет на делото е ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС. Ищците претендират, че са собственици на процесния имот на основание наследяване и земеделска реституция. Ответникът И. Г. Д. не е взел становище по иска. Ответницата Д. Г. Д. е оспорила конститутивния ефект на решението на органа по реституция, оспорила е материалната законосъобразност на реституционното решение, противопоставила е възражение, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на колективизация. Противопоставила е и възражение, за наличие на предпоставките за трансформиране на правото на ползване, предоставено на нейния наследодател, в право на собственост.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е посочил, че в тежест на ищците по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС е да установят главно и пълно, че са собственици на процесния имот на твърдяното придобивно основание – реституция по ЗСПЗЗ, както и че ответниците го владеят без основание. Приел е, че реституционното решение на ПК В., на което ищците основават правата си, е постановено в административно производство, в което ответниците не са били страна. За това при изрично оспорване, каквото е направено в настоящото производство, в тежест на ищците е да установят наличието на всички предпоставки за реституция по ЗСПЗЗ, включително право на собственост на наследодателя върху имот, в който попада възстановения, част от който е процесния, на твърдяното придобивно основание – покупко-продажба, осъществена преди коопериране на земеделието. В тежест на ответниците е да установят възраженията си по иска. При изрично оспорване, каквото е извършено в настоящото производство, в тяхна тежест е да установят главно и пълно наличието на оспорените предпоставки за придобиване на правото на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: наличие на постройка с характеристиките на сграда в имота изградена до 01.03.1991 год., както и заплащане на стойността на земята по реда и в сроковете по ЗСПЗЗ, по време на брака й с Д. М. Д.. Счел е, че възражението, че липсва надлежно предоставено право на ползуване върху имот, идентичен с процесния, е могло да бъде разгледано само по иск с правно основание § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ, сроковете за предявяване на какъвто към момента са изтекли. За това не е разглеждал същото, а на разглеждане би подлежало възражение, че имотът, върху който е предоставено право на ползване, не е идентичен с процесния, но такова не е извършено. След анализ на доказателствата е приел, че ищците не са установили главно и пълно, че наследодателят им е бил собственик на имот идентичен с възстановения преди коопериране на земеделието, респ. наличието на първата от горепосочените предпоставки за основателност на иска – собственост по силата на реституция по ЗСПЗЗ извършена с Решение № 539/28.07.1998 год. на ПК В.. Предвид на това е направил извод, че не следва да обсъжда наличието или не на останалите предпоставки за основателност на иска, включително и останалите възражения.

С определение № 265 от 16.07.2012 год. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по т.дело № 9/2012 год. на ОСГК на Върховния касационен съд.

С определение № 14 от 25.01.2013 год. на основание чл.230, ал.1 ГПК производството е възобновено като са конституирани като правоприемници на починалите ищци А. Н. К. и Т. Д. М.-техните низходящи съответно Н. А. Н. и Н. П. Н., които са потвърдили всички процесуални действия на адвокат Е. С., извършени след смъртта на праводателите им, до настоящия момент.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.

За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставените въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.

Представените решения за противоречива практика на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:

Решение № 426 от 21.07.2009 год. по гр.дело № 2713/2008 год. на ІІ-ро гражданско отделение е свързано с прекратено право на ползване по силата на § 4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ;

Решение № 475 от 27.07.2010 год. по гр.дело № 122/2009 год. на І-во гражданско отделение се отнася до иск за собственост, основан на земеделска реституция и че към релевантния момент – постановяване на решението на ПК законът не е изисквал издаване на скица, поради което е породило конститутивния си ефект, а ответниците нямат противопоставими права по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ тъй като построеното от тях в имота към 01.03.1991 год. няма характер на сграда;

Решение № 462 от 19.10.2010 год. по гр.дело № 844/2009 год. на ІІ-ро гражданско отделение касае отрицателен установителен иск и проведено производство по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.

С оглед решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт ТР № 9 от 07.11.2012 год. по т.дело № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС е неотносимо към спора, поради което не следва да се обсъжда.

С въззивното решение за първата и въззивна инстанции са присъдени 800 лева по сметка на Варненския окръжен съд – възнаграждение за процесуално представителство в полза на Д. Г. Д. от особения представител адвокат Б. Д., на основание чл.47, ал.6 и чл.77 ГПК.

С оглед изхода на спора настоящата инстанция приема, че не следва да се произнася по искането на основание чл.29, ал.3 ГПК тъй като защитата не е по Закона за правната помощ и адвокатът получава възнаграждението си чрез съда в размер на внесения от страната депозит съгласно Указания на НБПП от 18.09.2008 год. както е и по уведомителното писмо изх.№ ... от ..... год. на Съвета на адвокатската колегия във В. /лист 105 от първоинстанционното дело/. Отделен е въпросът, че пред районния съд са внесени 150 лева /лист 104/ за особен представител, липсват данни за внесени други суми по депозитните сметки на другите инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение