Определение № 238 от 01.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1408/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

К. М. М. е обжалвал въззивното решение № 639/11.02.2020 г. по в. гр. д. № 543/2017 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по реда на чл. 247 ГПК, относно стойностното изражение на дяловете на съделителите и държавната такса, определена в производството за делба на недвижими имоти. Искането е то да бъде отменено като очевидно неправилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол, поради което е допустима.

Ответниците по касация О. М. З., Д. И. Б., С. З. К., Д. Д. Х. и Д. Д. Х. не са подали отговори.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

С решение № 308/17.01.2018 г. по в. гр. д. № 543/2017 г. Благоевградският окръжен съд, след като отменил решение № 1008/07.02.2017 г. по гр. д. № 686/2015 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която е извършена делба на недвижими имоти чрез изнасянето им на публична продан, извършил делбата по реда на чл. 353 ГПК, като

• поставил в дял на К. М. М. и О. М. З. ПИ с идентификатор ............... по кадастралната карта на [населено място] с площ от 35 кв. м., представляващ магазин /дюкян/ за обществено хранене, ведно с ПИ с идентификатор ............... с площ от 58 кв. м., представляващ избено помещение в същата сграда, ведно с 37.46% от общите части на сградата и 33.26/61 ид. ч. от прилежащата земя, представляваща ПИ с идентификатор ..............., при дялове 5/8 ид. ч. за К. М. М. и 3/8 ид. ч. за О. М. З.;

• поставил в дял на Д. И. Б. и С. З. К. при равни квоти ПИ с идентификатор ............ с площ от 57.50 кв. м., представляващ първи жилищен етаж от сградата, построена в ПИ с идентификатор ..........., ведно с 31.26% ид. ч. от общите части на сградата и 27.72/61 ид. ч. от прилежащата земя;

• осъдил К. М. М. да заплати на Д. И. Б. и С. З. К. за уравнение на дяловете по 6 912.50 лева; а на Д. Д. Х. и Д. Д. Х. - по 1 193.44 лева, и държавна такса в размер на 2 884.34 лева;

• осъдил О. М. З. да заплати на Д. И. Б. и С. З. К. за уравнение на дяловете по 3 456.25 лева, а на Д. Д. Х. и Д. Д. Х. - по 596.72 лева, и държавна такса в размер на 1 730.60 лева;

• осъдил Д. И. Б. да заплати на К. М. М. за уравнение на дяловете 13 725 лева, а на Д. Д. Х. и Д. Д. Х. - по 1 492.62 лева, и държавна такса в размер на 811.40 лева;

• осъдил С. З. К. да заплати на К. М. М. за уравнение на дяловете 13 725 лева, а на Д. Д. Х. и Д. Д. Х. - по 1 492.62 лева, и държавна такса в размер на 811.40 лева;

• осъдил Д. Д. Х. да заплати държавна такса в размер на 214.88 лева;

• осъдил Д. Д. Х. да заплати държавна такса в размер на 214.88 лева.

С решение № 3068/22.06.2018 г., постановено по същото дело по реда на чл. 247 ГПК, въззивният съд приел, че е допуснал грешки в пресмятането за уравнение на дяловете на подалите молбата за поправка съделители Д. И. Б. и С. З. К., поради което извършил поправка на явна фактическа грешка в смисъл К. М. М. да заплати на Д. И. Б. и С. З. К. по 8 640.61 лева, а О. М. З. да заплати на Д. И. Б. и С. З. К. по 5 184.36 лева.

С определение № 293/11.06.2019 г. по гр. д. № 144/2019 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., не е допуснато касационно обжалване на така постановените от въззивния съд основно решение и решение за поправка на очевидна фактическа грешка. В мотивите към определението е посочено, че допуснати от съда аритметични грешки при определяне на дължимите суми за уравнение на дяловете, ако са налице такива, представляват очевидни фактически грешки, които подлежат на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК /включително ако са допуснати и в решение по чл. 247 ГПК/, а не по пътя на обжалването.

След като касационното обжалване не е допуснато, К. М. М., Д. И. Б. и С. З. К. са подали молби за отстраняване на очевидни фактически грешки относно сметките за уравнение на дяловете. Впоследствие К. М. е оттеглил молбата си.

Въззивният съд приел, че при изчисленията във връзка с уравнението на дяловете и размера на държавната такса са допуснати очевидни фактически грешки, които могат да се отстранят както по молба на страните, така и по почин на съда, след касационната проверка, с цел всеки от съделителите да заплати суми, ако е получил повече от това, което му се полага от правото на собственост, както и да няма ощетени съделители при пресмятането. Съдът взел предвид стойността на дяловете, определена в мотивите към влязлото в сила първоначално решение, според които стойността на дела, получен от К. М. и О. З., е 115 373.76 лева, а стойността на дела, получен от Д. Б. и С. К. е 40 570.48 лева, както и правата на собственост на съделителите. Изхождайки от тези показатели, приел, че са налице очевидни фактически грешки и постановил тяхната поправка в следния смисъл:

• осъдил К. М. М. да заплати на Д. И. Б. и С. З. К. за уравнение на дяловете по 6 018.14 лева; на О. М. З. - 193.93 лева, а на Д. Д. Х. и Д. Д. Х. - по 1 491.80 лева, и държавна такса в размер на 3 015.58 лева;

• осъдил О. М. З. да заплати на Д. И. Б. и С. З. К. за уравнение на дяловете по 6 018.14 лева, а на Д. Д. Х. и Д. Д. Х. - по 895.08 лева, и държавна такса в размер на 1 312.90 лева;

• осъдил Д. И. Б. да заплати на К. М. М. за уравнение на дяловете 9 247 лева, на О. М. З. - 1 595.08 лева, а на Д. Д. Х. и Д. Д. Х. - по 992.62 лева, и държавна такса в размер на 779.75 лева;

• осъдил С. З. К. да заплати на К. М. М. за уравнение на дяловете 9 247 лева, на О. М. З. - 1 595.08 лева, а на Д. Д. Х. и Д. Д. Х. - по 992.62 лева, и държавна такса в размер на 779.75 лева;

• осъдил Д. Д. Х. да заплати държавна такса в размер на 214.88 лева;

• осъдил Д. Д. Х. да заплати държавна такса в размер на 214.88 лева.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът К. М. М. е поставил въпроса за прилагането на Закона за държавните такси и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ - чл. 8, и по-конкретно - за точното изчисляване върху определена сума на дължимите държавни такси от съделителите, в частност от касатора, по делото за съдебна делба. Поддържаните основания за допускане на касационно обжалване са чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол - по 2 на сто върху стойността на всеки дял. В разглеждания случай страните са изправени пред първата хипотеза, тъй като делото за делба е приключило с разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК. Съгласно приложимата в случая норма на чл. 8 от посочената тарифа при определяне на размера на дължимата държавна такса следва да се изходи от стойността на дела на всеки съделител. Последният се определя съобразно с установената по делото стойност на делбените имоти и размера на дела на всеки съделител от тези имоти. Разпоредбата на чл. 8 е ясна и не създава затруднения при приложението ѝ.

Дяловете на съделителите от делбените имоти са следните:

• от магазина: 1/2 ид. ч. за К. М., 1/4 ид. ч. за О. З. и по 1/8 ид. ч. за Д. Б. и С. К.;

• от първия жилищен етаж: 3/4 ид. ч. за К. М. и по 1/8 ид. ч. за Д. Б. и С. К.;

• от избеното помещение: 1/2 ид. ч. за К. М., 1/4 ид. ч. за О. З. и по 1/8 ид. ч. за Д. Б. и С. К.;

• от поземления имот: 1/4 ид. ч. за К. М., 1/4 ид. ч. за О. З. М. и по 1/8 ид. ч. за Д. Б., С. К., Д. Д. и Д. Д..

Съобразявайки така определените дялове на съделителите от допуснатите по делба имоти и предвид заключението на вещото лице по техническата експертиза, което е дало кръгли стойности на дяловете, паричната равностойност на дела на всеки съделител от цялата делбена маса е следната:

• за К. М. - 75 389 лева /сбор от 8 750 лева стойност на 1/4 ид. ч. от поземления имот, 42 262 лева стойност на 1/2 ид. ч. от магазина, 18 495 лева стойност на 3/4 ид. ч. от първия жилищен етаж и 5 882 лева стойност на 1/2 ид. ч. от избеното помещение/;

• за О. З. - 32 822 лева /сбор от 8 750 лева стойност на 1/4 ид. ч. от поземления имот, 21 131 лева стойност на 1/4 ид. ч. от магазина и 2 941 лева стойност на 1/4 ид. ч. от избеното помещение/;

• за Д. Б. - 19 494 лева /сбор от 4 375 лева стойност на 1/8 ид. ч. от поземления имот, 10 566 лева стойност на 1/8 ид. ч. от магазина, 3 082 лева стойност на 1/8 ид. ч. от първия жилищен етаж и 1 471 лева стойност на 1/8 ид. ч. от избеното помещение/;

• за С. К. - 19 494 лева /сбор от 4 375 лева стойност на 1/8 ид. ч. от поземления имот, 10 566 лева стойност на 1/8 ид. ч. от магазина, 3 082 лева стойност на 1/8 ид. ч. от първия жилищен етаж и 1 471 лева стойност на 1/8 ид. ч. от избеното помещение/;

• за Д. Д. Х. - 4 375 лева като стойност на 1/8 ид. ч. от поземления имот;

• за Д. Д. Х. - 4 375 лева като стойност на 1/8 ид. ч. от поземления имот.

Върху така определените стойности на дяловете съделителите следва да заплатят по 4 на сто държавна такса както следва: К. М. - 3 015.56 лева /4 на сто върху 75 389 лева/, О. З.-1 312.88 лева /4 на сто върху 32 822 лева/, Д. Б. - 779.76 лева /4 на сто върху 19 494 лева/, С. К. - 779.76 лева /4 на сто върху 19 494 лева/, Д. Х. - 175 лева /4 на сто върху 4 375 лева/ и Д. Х. - 175 лева /4 на сто върху 4 375 лева/.

До същите изводи с разлики от по 0.02 лева за съделителите К. М. и О. З. и с разлики от по 0.01 лева за съделителите Д. Б. и С. К. е достигнал и въззивният съд в обжалваното решение по чл. 247 ГПК, но те се дължат на обстоятелството, че настоящият състав е взел предвид посочените от вещото лице кръгли суми като стойност на дяловете, за разлика от въззивния съд, който е работил с точните стойности. Изключение прави дължимата от неподалите касационни жалби съделители Д. Х. и Д. Х. държавна такса, като разликата възлиза на 39.88 лева.

Видно от мотивите към влязлото в сила въззивно решение № 308/17.01.2018 г. по в. гр. д. № 543/2017 г., стойността на поставения в дял на К. М. и О. З. имот възлиза на 115 373.76 лева, при квоти 5/8 ид. ч. за К. М. и 3/8 ид. ч. за О. З.; стойността на поставения в дял на Д. И. Б. и С. З. К. при равни дялове имот възлиза на 40 570.48 лева.

Паричната равностойност на имуществото, което получава К. М., възлиза на 72 108.60 лева /5/8 ид. ч. от 115 373.76 лева/, докато стойността на дела му от делбената маса възлиза на 75 389 лева, или за уравнение на дела си М. следва да получи 3 280.40 лева. За да се прецени дали сумите за уравнение на дяловете са изчислени правилно, следва да се съпоставят определените от въззивния съд суми, които този съделител дължи на останалите съделители, със сумите, които останалите съделители му дължат. От Д. Б. и С. К. К. М. следва да получи по 9 247 лева, или общо 18 494 лева. От тях следва да се извадят сумите, които М. дължи: на Б. и К. - по 6 018.14 лева, плюс дължимите на Д. Х. и Д. Х. по 1 491.80 лева, плюс дължимите на О. З. 193.93 лева, или общо 15 213.81 лева. След извършената компенсация М. следва да получи сумата 3 280.19 лева, като разликата от 0.21 лева между тази и сумата 3 280.40 лева се дължи на съобразяването от настоящия състав на посочените от вещото лице кръгли суми като стойност на дяловете за разлика от въззивния съд, който е работил с точните стойности.

Паричната равностойност на имуществото, което получава О. З., е в размер на 43 265.16 лева /3/8 ид. ч. от 115 373.76 лева/, а стойността на дела ѝ от делбената маса е в размер на 32 822 лева, при което положение З. следва да заплати за уравнение на дяловете на останалите съделители сумата 10 443.16 лева. След съпоставка на сумите, които З. ще заплати: на Д. Б. и С. К. по 6 018.14 лева, а на Д. Х. и Д. Х. по 895.08 лева, или общо 13 826.44 лева, и сумите, които ще получи: от К. М. 193.93 лева и от Д. Б. и С. К. по 1 595.08 лева, или общо ще получи 3 384.09 лева. Разликата между 13 826.44 лева и 3 384.09 лева е равна на 10 442.35 лева - толкова, колкото З. дължи да заплати за уравнение на дяловете на останалите съделители, определена от настоящия състав. Разликата от 0.81 лева между 10 443.16 лева и 10 442.35 лева се дължи на съобразяването от настоящия състав на посочените от вещото лице кръгли суми като стойност на дяловете за разлика от въззивния съд, който е работил с точните стойности.

Паричната равностойност на имуществото, което получава Д. Б., е в размер на 20 285.24 лева /1/2 ид. ч. от 40 570.48 лева/, а стойността на дела му от делбената маса е в размер на 19 494 лева, при което положение Б. следва да заплати за уравнение на дяловете на останалите съделители сумата 791.24 лева. Б. ще следва да заплати на К. М. 9 247 лева, на Д. Х. и Д. Х. - по 992.62 лева и на О. З. - 1 595.08 лева, или общо 12 827.32 лева, а ще получи от К. М. и О. З. по 6 018.14 лева, или общо 12 036.28 лева. Разликата между 12 827.32 лева и 12 036.28 лева е равна на 791.04 лева - толкова, колкото Б. дължи да заплати за уравнение на дяловете на останалите съделители, определена от настоящия състав. Разликата от 0.20 лева се дължи на съобразяването от настоящия състав на посочените от вещото лице кръгли суми като стойност на дяловете за разлика от въззивния съд, който е работил с точните стойности.

Изложеното в предходния абзац се отнася и за съделителката С. К..

Паричната равностойност на имуществото, което получава съделителят Д. Х., е в размер на 4 375 лева. Това, което той ще получи според присъденото от въззивния съд, възлиза на 4 372.12 лева както следва: от К. М. - 1 491.80 лева, от О. З.- 895.08 лева, от Д. Б. и С. К. - по 992.62 лева. Разликата от 2.88 лева между 4 375 лева и 4 372.12 лева се дължи на съобразяването от настоящия състав на посочените от вещото лице кръгли суми като стойност на дяловете за разлика от въззивния съд, който е работил с точните стойности.

Изложеното в предходния абзац се отнася за съделителя Д. К..

В обобщение - въззивният съд правилно е определил стойностното изражение на размера на дяловете, а оттам - и размера на дължимите парични уравнения, както и в съответствие с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е определил размера на дължимите по делото за делба държавни такси в размер на 4 на сто върху стойността на дяловете. Неоснователно се поддържа от касатора, че въззивният съд е следвало да определи стойността на дължимата от него държавна такса върху 72 108.60 лева, на колкото възлизат 5/8 ид. ч. от стойността на поставения му в дял недвижим имот. Разпоредбата на чл. 8 има предвид паричната стойност на дела на съделителя от цялата делбена маса - в случая 75 389 лева, а не на имуществото, което съделителят реално получава. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, което възниква когато неправилността е съществена до такава степен, че може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.