Определение № 1800 от 10.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

С разпореждане № 4158 от 12.08.2024 г. по ч. гр. д. № 554/2024 г. на Варненския окръжен съд е върната частната касационна жалба вх. № 16233/25.06.2024 г. на Ж. В. Т. и Ж. В. Ш. срещу определение № 2317/08.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 554/2024 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 15064 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 11346/2022 г. на Варненския районен съд.

Въззивният съд е приел, че жалбоподателите не са изпълнили дадените с разпореждане № 3295/27.06.2024 г. указания за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба. Разпореждането е връчено на 19.07.2024 г., а срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 26.07.2024 г.

С посоченото разпореждане на жалбоподателите са дадени следните указания:

• да приложат изложение с обосновка кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл Варненският окръжен съд с определението си по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Ако се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, да посочат конкретния съдебен акт от задължителната практика на ВКС, който според тях не е съобразен при постановяване на определението. Ако се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, да цитират и приложат съответните актове на Конституционния съд или на СЕС; Ако се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, да уточнят с какво конкретно разглеждането на жалбата ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Да представят препис от изложението за връчване на насрещната страна;

• да внесат ДТ в размер на 15 лв. по сметка на ВКС.

Поради неизпълнение в срок на указанията частната касационна жалба е върната от въззивния съд.

Частна жалба срещу разпореждането за връщане е подадена от Ж. В. Т. и Ж. В. Ш..

Жалбоподателите поддържат, че са внесли в срок дължимата държавна такса и са представили по делото доказателства за това на 26.07.2024 г., поради което въззивният съд не е имал основание да върне предходната им жалба. Представят известие за доставяне ИД PS 2304 СО3Q09G /приложено на стр.39/ и платежно нареждане от 18.22.2004 г. /приложено на стр.5 и 6/.

Ответникът [община] не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС преграждащо разпореждане на въззивен съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Въззивният съд е дал две групи указания за изправяне на нередовности на частната касационна жалба вх. № 16233/25.06.2024 г. Указанието за внасяне на дължимата държавна такса е изпълнено в срок. Не е изпълнено обаче другото указание, отнасящо се до съдържанието на жалбата. Предмет на частната касационна жалба вх. № 16233/25.06.2024 г. е определение № 2317/08.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 554/2024 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено преграждащото определение № 15064 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 11346/2022 г. на Варненския районен съд. Производството по частната касационна жалба се развива по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което условие за нейната редовност е представянето на изложение с обосновка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Частната касационна жалба не съдържа изложение на тези предпоставки и именно поради това въззивният съд е дал подробни указания за изправяне и на тази нередовност. Тези указания обаче не са били изпълнени и жалбата е останала нередовна. Затова тя правилно е била върната от въззивния съд и неговото разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,