Определение № 156 от 01.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 442/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Девня трейд”ООД против определение № 260070/28.10.2020г. по ч.т.д. № 630/2020г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2302/06.11.2019г. по т.д. № 222/2015г. по описа на ОС-Стара Загора, с което е върната въззивната жалба вх. № 11755/17.09.2019г. на „Девня трейд”ООД против решение № 417/22.08.2019г. по делото. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил наличието на хипотеза на необходимо другарство на ответниците в процеса, като подаването на въззивни жалби от всеки ответник не води до образуване на самостоятелни въззивни дела. По всяка от тях въззивният съд ще се произнесе по едно и също правоотношение, поради което и не се дължи заплащане на две отделни държавни такси. Иска се отмяна на обжалваното определение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на делото правен въпрос, а именно: „При условие, че ответниците са необходими другари в хипотезата на чл.216, ал.2 ГПК упражняването от всеки от тези необходими другари на собственото му субективно право на подаване на отделна въззивна жалба, поражда ли задължение за внасяне на отделна такса за нея или заплащането на такса от единия от необходимите другари освобождава другия от задължението за плащане на такава? Въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В писмения си отговор ответникът по частната жалба [община] оспорва основателността на същата. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определението си въззивният съд е приел, че срещу решение№ 417/22.08.2019г. по т.д. № 222/2015г. на СтЗОС е била подадена въззивна жалба от частния касатор, която е била оставена без движение от съда за внасяне на държавна такса по сметка на ПАС в размер на 12 997,98лв. Съобщението с указанията на администриращия въззивната жалба съд е било редовно връчено на въззивника, но не е настъпило изпълнение на същите в дадения срок. ПАС не е споделил доводите на „Девня строй”ООД, че след като е била подадена самостоятелна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и от необходимия другар – „Пътстрой”ООД, и по нея е внесена държавна такса, то не се дължи внасяне на такава от настоящия частен касатор. Въззивната инстанция е изложила аргументи, че всеки въззивник, независимо от качеството си на необходим другар на другия въззивник в процеса, с подаване на въззивна жалба от свое име упражнява собственото си право на жалба и ако тя е редовна въззивният съд ще дължи произнасяне по наведените в съответната въззивна жалба конкретни оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт. Присъединеният към въззивната жалба на другия необходим другар може да поддържа само наведените в тази въззивна жалба доводи и възражения. След преценка на доводите на частния касатор в частната жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Поставеният правен въпрос обуславя изхода на спора, но не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не са налице сочените в т.4 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки: да липсва съдебна практика по поставения въпрос; разглеждането на въпроса да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването му с оглед изменения в законодателството и обществените условия; разглеждането на въпроса да допринася за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за осъвременяването на такава практика предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По същия правен въпрос е налице съдебна практика – определение № 141/23.03.2016г. по ч.т.д. №541/2016г. на ВКС, I т.о., в което изрично е прието по реда на чл.274, ал.3 ГПК, че всеки от необходимите другари, подал самостоятелна въззивна жалба дължи заплащане на държавна такса. Изяснено е, че всяка въззивна жалба има самостоятелен деволутивен ефект– сезира въззивната инстанция да се произнесе по наведените в нея доводи. По всяка въззивна жалба се дължи отделно администриране - преценка за редовност и даване на указания, т.е. извършване отделни и самостоятелни процесуални действия, насочени към подготовка за разглеждане на редовна жалба, за което страната дължи заплащане предварително на такса. Конституирането на необходим другар на жалбоподателя е форма на присъединяване към въззивна жалба, при която произнасянето на съда по правилността на обжалваното решение е дължимо в рамките на „посоченото в жалбата”, т.е. по доводите в конкретната въззивна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд