Определение № 948 от 02.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1623/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на EMDC Network e.U, дружество регистрирано в Австрия срещу определение №1907 от 24.07.2023 г. по ч.гр.д.№1304/2023 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №1671 от 09.03.2023 г. по гр.д.№1897/2022 г. на СГС, с което е върната исковата молба, по която е образувано делото. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: Има ли право съдът да разпореди връщане на исковата молба след като са изпълнени указанията на съда и са представени необходимите писмени доказателства. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че искове по чл.95, чл.95а и чл.95б от ЗАПСП могат да бъдат предявявани освен от носителите на авторско право, също и от лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване и организациите за колективно управление на права и професионалните защитни организации на правоносителите. Посочил е, че в случая ищецът твърди, че е независимо дружество за управление на права, следователно същият може да се легитимира като ищец по иск за обезщетение за причинени вреди поради нарушено авторско право, ако с договор между него и съответния автор е постигнато съгласие, че същият ще осъществява дейност за управление на права. В този смисъл и тъй като в исковата и в уточнителните молби не са посочени договорите, въз основа на които ищецът има право да предявява искове за защита на авторски права върху процесните песни, както и не става ясно дали ищецът защитава правата на авторите на песните или своите права като дигитален издател, а не са наведени конкретни твърдения за времето или поне периода, в който ответникът юридическо лице е извършил твърдените нарушения, и не са изложени и фактически твърдения за действията на ответника физическо лице, е достигнал до извод, че нередовността на исковата молба не е отстранена, въпреки дадените от първоинстанционния съд двукратни указания. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да се допусне, тъй като с оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпрос не е обусловил решаващата воля на съда. С този въпрос, израз на поддържаната от частния касатор теза, че дадените указания са изпълнени /което обаче не се установява по делото/, се предпоставя възприето от въззивния съд становище за отстраняване от ищеца на всички нередовности, указани в разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение, каквото обаче не е възприето в обжалваното определение. От друга страна при постановяването на последното, въззивният съд се е произнесъл изцяло в съответствие с разрешенията, дадени в константната практика на ВКС /формирана вкл. и в посочените от частния касатор определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК/, според които при нередовност на исковата молба, съдът е длъжен да даде ясни, точни и изчерпателни, като при неизпълнение на такива указания, съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК. С оглед изложеното и при липсата на обосновани общи и селективни основания за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,