Определение № 33 от 06.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4854/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение от 27.04.2015 г. по в. гр.д. №20296/2014 г. на СГС, г.о. ,ІІ- б. въззивен състав, по касационна жалба на [фирма] в частта в която се потвърждава първоинстанционното решение по гр.д. № 53377/2013 г., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ю. Б. Х. ,извършено със заповед № 266/07.11.2013 г. на Изпълнителния директор на [фирма], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър оперативна дейност” в структура Регион „Банкиране на дребно – София –запад, подструктура Филиал” Ал.С., звено „Клиентски операции [фирма] и е присъдено обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 12 626,64 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2013 г., до окончателното изплащане. Присъдени са такси и разноски. Ответникът по касационната жалба - Ю. Б. Х. от [населено място] оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима. В представеното от касатора Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване същият е формулирал три въпроса, а именно: 1.Може ли да се установява със съдебно- медицинска експертиза в хода на делото дали лицето страда от заболяване във връзка със закрилата по чл.333,ал.1,т.3 КТ? 2.Подписаната от служителя декларация за липса на онкологично заболяване едновременно с/при връчване на заповедта за уволнение, преодолява ли закрилата по чл. 333,ал.1,т.3 КТ? 3.Може ли да се установява със свидетелски показания дали от служителя предварително е поискана устно информация относно закрилата по чл. 333,ал.1,т.3 КТ? Като допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по въпрос №1 се сочи противоречие със задължителна практика на ВКС / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/- решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК и допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК- счита се, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Досежно въпрос №2 касаторът сочи, че са налице и трите допълнителни основания / критерии / за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК, а по отношение на въпрос №3 – основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 333,ал.1,т.3 и ал.2 КТ.Ищцата Ю. Х. е боледувала от онкологично заболяване, което е визирано в чл.1,ал.1,т.3 от Наредба №5 за болестите при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгл. чл. 333,ал.1 КТ. Работодателят е разполагал с болнични листа и епикриза, установяващи това обстоятелство.Съгласно чл.1,ал.2 от Наредбата работодателят е длъжен преди извършване на уволнението да събере предварителна информация от работниците или служителите дали страдат от заболявания ,визирани в наредбата. Прието е, че в конкретния случай при работодателя е имало информация за наличието на онкологично заболяване при ищцата, но в последствие не е събрана нова такава, актуална към датата на уволнението. В тази насока е прието за правно ирелевантна дадената от ищцата декларация подписана след връчване на заповедта за уволнение т.е след като уволнението е влязло в сила.Не са кредитирани и показанията на св. Й. относно устно събрана информация от Х. за наличие на заболяване, месеци преди уволнението, като е прието, че са дадени от необективно и заинтересовано лице, пряко свързано с реализирането на уволнението. С оглед на това е прието, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.1,ал.2 от Наредба №5. Съдът не е кредитирал приетата по делото съдебно - медицинска експертиза, според която след извършената операция на карценом /м. 07.2012 г./ ищцата се счита практически здрава като е приел, че това обстоятелство не може да се установява с помощта на вещо лице. Според съда след като при работодателят е имало данни, че ищцата е страдала от соченото заболяване преценката дали към датата на уволнението -07.11.2013 г. същата е продължила да страда от онкологично заболяване, е следвало да бъде установено в процедурата по чл. 333, ал.2 КТ като се вземе мнението на ТЕЛК,формирано на базата на медицинска документация и преглед на лицето, какъвто вещото лице не е извършило. При тези решаващи мотиви настоящият състав на ВКС счита, че въпрос №1 и №3 не отговарят на изискванията за правен въпрос съобразно задължителното тълкуване дадено с т.1 на ТР№1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 г. ОСГТК на ВКС,а именно да са били предмет на разглеждане във въззивното решение и тяхното разрешаване да е обусловило правните изводи на съда. С обжалваното решение не е отречена принципната възможност наличието на заболяване по Наредба №5 да се установява в процеса със съдебно - медицинска експертиза. Застъпената позиция е, че в конкретния случай при наличието на данни за такова заболяване, установено в предходната на уволнението година, работодателят е следвало да поиска мнението на ТЕЛК, което в рамките на процедурата по чл. 333,ал.1КТ да извърши съответното специализирано изследване и да даде становище по уволнението като е обърнато внимание на обстоятелството, че с експертизата е даден принципен отговор на спорния по делото въпрос, без да е извършен личен преглед на лицето. С решението също така не е отречена възможността за установяване на соченото във въпроса обстоятелство със свидетелски показания,а тези показания не са кредитирани, доколкото е прието, че предвид служебната му позиция, разпитаният свидетел се явява заинтересован по см. на чл. 172 ГПК. По тези съображения следва да се приеме, че въпросите, така както са формулирани, не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и с оглед на това нямат обуславящ характер ,поради което не отговарят на изискванията за „правен въпрос”. Поради това не се налага да се обсъжда изпълнението на посочените във връзка с тях допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване. Вторият поставен въпрос, има характеристиката на правен въпрос, доколкото значението на декларацията, подписана на датата на уволнението, е обсъждано в мотивите на обжалваното решение и разрешаването на въпроса има обуславящ изхода на спора характер./ Ако на въпроса се отговори положително следва да се приеме, че ищцата не се е ползвала със закрилата по чл. 333,ал.1,т.3 във вр. ал.2 КТ и уволнението не е незаконно на това основание./ По отношение на този въпрос обаче не са изпълнени допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. На първо място всички решения на ВКС ,постановени при условията на чл. 290 ГПК, на които касаторът се позовава касаят хипотеза при която декларацията, в която работника или служителя декларира, че не страда от заболявания по Наредба №5, е предоставена преди уволнението, а не заедно със заповедта за уволнение. Следователно не е налице противоречие между отговора на въпроса даден в обжалваното решение и цитираните съдебни актове. С оглед на това основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнено. По делото не е представена незадължителна съдебна практика на различни по степен съдилища за да се обсъжда изпълнението на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е налице доколкото има многобройна съдебна практика, според която информацията за това дали работникът или служителят страда от заболяване, което му дава закрила по чл. 333,ал.1,т.3 КТ в това число и чрез деклариране на тези данни, следва да се събира преди уволнението, която е правилна и няма причина да бъде изоставена или изменена.Същевременно разпоредбата на чл. 1, ал.2 от Наредба №5 е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване .Според същата работодателят „събира предварителна информация от работниците и служителите, които са определени за уволнение страдат ли от заболяванията, посочени в ал.1.” По изложените съображения касационното обжалване на решението не следва да се допуска. С оглед този изход на настоящото производство, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лв. адв. възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то г.о.