Определение № 60377 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2380/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от С. Х. Ю., чрез адв. К. Г. против решение № 1441/02.07.2020г. по в.гр.д.№ 4971/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4853/ 01.07.2019г. по гр.д. № 11670/2017г. на СГС, ГО-20 с. за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗК „Лев Инс" АД за заплащане на разликата над 25 000 лв. до 50 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 28.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2017г. до окончателното й изплащане. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията ЗД «Лев Инс»АД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на условия за допускане на касационно обжалване. Третото лице помагач Д. Н. М. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна- подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от противоправно и виновно поведение на водач, който е нарушил правилата за движение по пътищата. Същото било в пряка причинна връзка с претърпените от касатора травматични увреждания, наложили разходване на парични средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на преживения психически стрес от създалата се ситуация и главно причинените травми. Досежно размера на обезщетението, САС е съобразил, че се претендират претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на полученото при процесното произшествие увреждане - счупено ребро, контузия на корема и долна устна т.е. една средна телесна повреда и няколко леки.Отчетено е било, че пострадалият е бил в млада възраст /на 23 години/ към датата на ПТП през 2017г. и според приетото по делото заключение на назначената СМЕ е била причинена само една средна телесна повреда, която е довела до затруднение движението на снагата за срок от около 15 дни (но не трайно -повече от 30 дни) и поради това е била преценена като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузията на корема също е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По повод оплакванията от болки в корема и проблеми с дефекацията и отделяне на газове няколко дни след ПТП е било извършено диагностично оперативно отваряне на корема, но не са видени увреждания. Поради което САС е счел, че тази оперативна интервенция не се намира в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, а е резултат на субективното усещане на пострадалия след инцидента и неправилна лекарска преценка. Затова съдът е приел, че е проведено изцяло консервативно лечение, като лечебният и възстановителен период е продължил общо около 1 м. след процесното ПТП. Посочено е, че ищецът не е лекуван оперативно с оглед вида на травмата - счупено ребро. Здравето му е било напълно възстановено и не се очакват усложнения. Определено е било обезщетение от 25 000 лв., най-вече поради острата стресова реакция, възникнала два дни след ПТП – касаторът е имал остра болка в корема, поради което е бил отворен оперативно, но е установено, че няма травматични увреждания. Според решаващият състав субективното психично преживяване на създалата се ситуация води до извод за тежка постстресова реакция на организма, която е била отчетена като психична травма. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка в страната?; 2/ Кои са критериите за определяне на справедливото обезщетение? По въпросите касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК – противоречие на въззивното решение с дадените по тях разрешения в практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос - в Решение №38/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. на ВКС, II т.о. и Решение №1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г. на ВКС, а по втори въпрос - в Решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 179/29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г. на ВКС, I т.о. и мн.други. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация по поставените въпроси. Съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2/1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил травматично увреждане, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, интензивността на страданията, вида на вредите. От значения са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора. Решаващият състав е изследвал релевантните за спора доказателства – показания на свидетели, експертизи, документи, относно състоянието на пострадалата, вида и продължителността на нейното лечение; търпените като характер, интензивност и продължителност неудобства в периода на възстановяване, последиците за физическото и психологическото й състояние. Несъгласието на касатора с фактическите изводи въз основа на така обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Съобразена е била и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Необходимо е да се посочи, че в цитираната в изложението съдебната практика е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. Касационните състави не са посочили, че социално-икономическите условия към момента на увреждането имат самостоятелно значение на критерий, при това основен за определяне на конкретните обезщетения. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд