Определение № 3753 от 08.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3865/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 4538 от 10.07.2025г. по гр.д. № 9310/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20061955 от 09.03.2021г. по гр.д. №36081/2018г. на Софийски районен съд. С последното са отхвърлени предявените от С. Д. Д. против С. П. М. (починал в хода на процеса и заместен от останалите двама ответници), Й. С. П. и Б. С. П. искове по чл.108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху: 1/реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес [населено място], [улица], с площ от 13 кв.м., обозначена с букви АВС на приложена към исковата молба комбинирана скица, при граници: част от ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***; 2/ реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес [населено място], [улица], с площ от 6 кв.м., обозначена с букви DEFG на приложена към исковата молба комбинирана скица, при граници: част от ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***. Касационната жалба е подадена от ищеца С. Д. Д. чрез адв. М. П.. Поддържа се, че е неправилен изводът на съда, че регулацията от 1990г. е приложена чрез завземане и владение на придаваемото място в източната част повече от 10 години преди влизане в сила на ЗУТ. По отношение на спорната площ в западната част на имотите неправилно е прието, че липсва завземане на част от имота на ищеца. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по шест правни въпроса и поради очевидна неправилност. Ответниците Й. П. и Б. П., представлявани от адв. П. З., вземат становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. За да потвърди обжалването пред него решение за отхвърляне на исковете по чл. 108 ЗС за реални части от поземлен имот, въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на Софийски районен съд с изключение на извода, че изменението на дворищно-регулационната граница между двата имота и прехвърлянето на собствеността върху придаваемата част е настъпило от момента на влизане в сила на заповедта, с която регулационният план е одобрен. Приел е за безспорно, че страните са собственици на съседни имоти: ПИ с идентификатор *** на ищеца (по регулационен план УПИ *-*) и ПИ с идентификатор *** на ответниците (по регулационен план УПИ *-*). Тези съседни имоти са представлявали един парцел, който въз основа на съдебна спогодба от 13.07.1988г. по гр.д. № 133/1986г. на Люлин-Банкянски районен съд е разделен на процесните два парцела и те са поставени в дял на праводателите на страните: Л. Д. - праводател на ищеца е получила парцел *-*, а С. и Р. М. - наследодатели на ответниците са получили парцел *-*. Разделянето е извършено по регулационния план от 26.02.1987г. Уговорено е в спогодбата, че следва да се направи измерване от геодезист за определяне на вярната регулационна граница и да се постави ограда от бетонов цокъл и телена мрежа, която ще започва от разделителната стена на двете вилни сгради-близнак и ще свършва на уличната регулационна линия, а зад сградата-близнак върху регулационната граница ще се направи ограда от плътен материал. Посочено е също така, че ако се реализира отчуждаването на придаваемо за улица място от парцел ***, то определеното парично обезщетение ще се получи от С. и Р. М.. С решение от 08.03.1989г. по гр.д. № 4555/1988г. на Софийски градски съд (представено само в диспозитив) е изменена дворищната регулация между двата парцела по скица, придружаваща решението. Въз основа на решението е издадена заповед от 25.06.1990г. за изменение на регулацията на основание чл.32, т.2 ЗТСУ, чл.93 и чл.54 ППЗТСУ. По силата на това изменение границата в западната й част е изместена с 4,30м. в посока север, така че навлиза в имота на ищеца; отразена е придаваема площ от 12 кв.м. С решение № 2231 от 21.11.1997г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. по гр.д. №1768/1996г. в производство по преглед по реда на надзора, е отменено решение на Софийски градски съд и е постановено отхвърляне на иска на Л. Г. Д. против С. и Р. М. по чл. 109 ЗС за поставяне на оградата съгласно решението по гр.д. № 4555/1988г. откъм [улица]по непроменения план на 9,63м. от п.т. 170. Постановено е прекратяване на производството по иска, квалифициран по чл. 109, ал.2 ЗС/сега отм./, за преместване на граничната линия (в задната част на имота) съобразно утвърдения план със заповед № РД-02-14-92/1987г. откъм имот № *, като недопустимо. Прието е в мотивите, че искът за преместване на оградата от улицата до къщата е неоснователен, а искът за преместване на границата в задната част на имота (на изток) е недопустим. Посочено е, че ако се касае до неправомерно изместена гранична линия (изграждане на ограда), то искът следва да бъде ревандикационен за онази част от имота, която е заграбена от съседа и това следва да бъде установено чрез трасиране на вярната гранична линия и относно отклонението да се предяви петиторен иск; такова накърняване от ответниците в случая не е установено, доколкото ищцата е поискала и получила разрешение за строеж от 22.11.1989г. за изграждане на ограда откъм улицата и тя е била изградена от нея. По отношение на иска за границата в задната част на имотите, квалифициран по чл. 109, ал.2 ЗС/сега отм./ е прието, че е недопустим, защото дворищнорегулационната граница не може да се определя по съдебен ред. Представен е протокол за трасиране от 09.08.2017г., изготвен по искане на един от ответниците. Според него северната, източна и западна граници на УПИ *-* съответстват на приложената регулация от 1987г. и от 1990г. От първоначалното и допълнително заключение на техническа експертиза е установено, че през 1987г. е одобрен регулационен план на Вилна зона Банкя. Според него дворищнорегулационната линия между парцели *-* и *-* от кв. 22 минава по продълженията на калканната линия между двете сгради в източна и западна посока. Със заповед от 25.06.1990г. е изменена регулацията между двата парцела, като е променена източната дворищнорегулационна линия, с което от УПИ *-* са отнети около 14 кв.м., съответно са придадени към УПИ *-*. Вещото лице сочи, че няма данни за оценка, плащания, въвод във владение или други дейности по уравняване на сметките във връзка с придаването на тази площ съгласно ЧИРП от 1990г. Към настоящия момент границата между двата парцела от източната страна на сградите е материализирана в съответствие с това изменение. В КККР, одобрена 2012г., ПИ с идентификатор *** е заснет с площ от 543 кв.м., а ПИ с идентификатор *** с площ от 509 метра. Западната част на дворищно-регулационната линия между парцелите е отместена на юг с около 0,8 м при уличнорегулационната линия спрямо заснетата и материализирана ограда по кадастрална карта. Площта, заключена между уличнорегулационната линия, имотната граница по КК дворищнорегулационната линия между двата имота, е около 3 кв.м. и е оцветена в жълто на скицата на вещото лице. При тези данни съдът е приел, че с дворищнорегулационните планове, приети при действието на ЗТСУ /отм./ е допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел; в тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части. За да бъде то стабилизирано е необходимо следното: Когато планът е създаден при грешна кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено закононарушение (хипотезата на чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./), прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години. В останалите случаи (хипотезата на чл.33, ал.2 ЗТСУ/отм./) планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия собственик - когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното й предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл.33 ЗТСУ/отм./ настъпва съвпадение на имотните граници с регулационните линии и е налице прилагане на дворищнорегулационния план. Тези изводи следват от ТР №1/15.07.1993г. на ОСГК на ВС, както и от практиката на Върховния касационен съд: решение №167/03.07.2014г. по гр.д. №1366/2014г. на I г.о., решение №304/12.07.2010г. по гр.д.№263/2010г. на ІІ г.о. В конкретния случай съдът е приел, че изменението на дворищната регулация, извършено със заповед от 25.06.1990г., е въз основа на влязло в сила решение от 08.03.1989г., постановено по гр.д. №4555/1988г. по описа на Софийски градски съд на основание чл.32, т.2 от ЗТСУ /отм./ в приложимата редакция, т.е. в хипотеза когато кадастралният план съдържа съществени непълноти или грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план. Приел е също така, че имотите са разделени с ограда в съответствие с изменението на дворищно-регулационната линия по заповедта от 25.06.1990г., като оградата е поставена от праводателя на ищеца и не се установява да е местена от ответниците или техните праводатели. От приложената кореспонденция между ищеца и неговата праводателка със Столична община, район Банкя и от представените съдебни решения е видно, че процесната реална част (източната) е била заета от собственика на УПИ *-* още през 1990г. В същия смисъл е заявеното от ответниците при отделяне на спорното от безспорното в доклада по делото. Заемането е една от предпоставките, регламентирани в чл.33, ал.1 ЗТСУ/отм./. Налице е и втората предпоставка, а именно то да е продължило повече от 10 години. Този срок е изтекъл към момента на влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001г. В преходните разпоредби на този закон са предвидени срокове, в които действащите дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред (§6 от ПР на ЗУТ). Съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ след изтичане на посочените 6-месечни срокове отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. В случая не е налице посочената хипотеза, доколкото до приемането на закона регулацията вече е била приложена при изпълнение на посочените чл.33, ал.1 ЗТСУ/отм./ изисквания, а именно заемане и изтичане на 10-годишен срок. Поради това съдът е приел, че процесната реална част, придадена по регулация към УПИ *-*, не е собственост на ищеца. В случая не е налице забраната, установена в чл.59 ЗТСУ/отм./. „Заемането на имота“ по смисъла на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗТСУ/отм./ макар и да има белези близки до придобиването по давност - изтичането на 10-годишен период, то се касае за съвсем различен институт и за него не се прилагат ограниченията на посочената разпоредба. Тъй като ЧИРП от 1990г. е приложено по отношение границата между двата имота, то ищецът не е собственик на процесната реална част. По отношение на спорната част от 6 кв.м. по западната граница между имотите, от заключението на вещото лице се установява, че е налице отместване на юг с около 0,8м., като площта, заключена между уличнорегулационната линия, имотната граница по КК и дворищно-регулационната линия между УПИ * * и УПИ *-*, е около 3 кв.м. В писмото на отдел „АГ“ при ТОА Банкя от 10.11.1992г. е посочено, че границите между двата имота са съгласно спогодбата по гр.д. №133/1986г. (делото за делба), като оградата е била изградена от праводателката на ищеца. Не са налице данни по делото тази ограда да е местена от ответниците или техните праводатели. Няма доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че ответниците са изместили преградата на балкона на ищеца откъм сградата с 30 см и навлизат в имота му с външните си гаражни врати. Поради изложеното съдът е приел предявените искове с правно основание чл.108 ЗС за неоснователни и е потвърдил решението, с което са отхвърлени. Пред въззивния съд е представено влязло в сила решение на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалба на ищеца срещу заповедта от 25.06.1990г. за изменение на регулацията; прието е, че няма данни заповедта да е съобщена на майка му и затова жалбата е в срок, но че е неоснователна, тъй като изменението е извършено въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 4555/1988г., което е задължително за страните, а административният орган е действал в условията на обвързана компетентност. Решението, както и решението на Върховния административен съд, с което то е оставено в сила, са приети, но не са коментирани в мотивите на съда. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Поставени са от касатора шест правни въпроси, за които се сочат допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: Те са: 1 / За да бъде приложена регулацията на основание чл. 33, ал.1 ЗТСУ/отм./ може ли това да стане по друг начин, освен по някой от посочените три: а/ чрез плащане - чл. 112 ЗТСУ/отм./; б/ чрез заявление (декларация) по чл. 111 ЗТСУ/отм./ от правоимащите, че са обезщетени и в/ чрез издаване на нотариален акт по чл. 134, ал.З ЗТСУ/отм./; 2/ Трябва ли при постановяване на решението си въззивния съд да отчете факта дали заповедта за изменение на регулационния план, въз основа на която се придава част от имот към съседен парцел, е била съобщена на собственика на имота, от който тази част се отнема, до датата на влизане в сила на ЗУТ и съответно дали е била влязла в сила към този момент; 3/ При несъответствие между действителното правно положение и отразеното в кадастралната карта дава ли се право на несобственик, позоваващ се на отразеното в кадастралната, карта да завзема части от чужд имот; 4/ Ако няма придаваема част и след регулацията, следва ли кадастралната карта да отразява регулационните граници или следва да отразява заснетите на място граници; 5/ Възможно ли е в хипотезата на чл.200 ЗУТ и на чл.59 ЗТСУ/отм / да се придобие по давност реална част от УПИ в границите на селищно образувание, без за тази реална част да са налице изискванията на чл.19 ЗУТ или изискванията на чл.54, ал.1-3 ЗТСУ/отм./; 6/ трябва ли съдът да мотивира решенията си. По първия въпрос се поддържа противоречие с Тълкувателно решение №3/1993г. на Върховния съд и с Решение № 50077 от 18.10.2023 г. на І г.о. по гр.дело 3350/2022 г., Решение № 154 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на І г.о., Решение № 49 от 31.05.2022 г. по гр.д. № 2140/2021г. на І г.о., Решение № 60112 от 12.10.2021г. по гр.д. № 1042/2021г. на І г.о., Решение №167/03.07.2014г. по гр.д. №1366/2014г. на І г.о., Решение №304/12.07.2010г. по гр.д.№263/2010г. на ІІ г.о. При обосновката на въпроси три, четири и пет касаторът сочи, че липсват мотиви на въззивния съд по тези проблеми и затова поставя шестият въпрос за необходимостта решението да се мотивира. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за преценка допустимостта на решението с оглед редовността на исковата молба. В исковата молба ищецът претендира установяване собствеността и предаване владението върху две реални части от неговия поземлен имот УПИ *-*, които твърди, че се ползват от ответниците без основание, като според него няма данни да са отнемани и придавани по регулация и за тях да са уреждани сметки по регулация. Тези реални части са индивидуализирани в т.5.а и 5.б от исковата молба като: част с площ от 13 кв.м. по букви АВС на приложена към исковата молба скица и част с площ 6 кв.м. по букви DFEG на същата скица. Такава скица - приложение към исковата молба, в която да са обозначени такива реални части, не се намира по делото. Приетите основна и допълнителна технически експертизи и скиците към тях съдържат изображение на спорната част по западната граница, която според вещото лице е 3 кв.м., графично изчислена, но не е означена с конкретни точки на скицата. Спорната реална част в източната част на имотите не е отразена на скиците на вещото лице. При тези констатации остава неясна индивидуализацията на спорните площи, което представлява нередовност на исковата молба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.