Определение № 36 от 15.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 55/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Х. Й. Х. срещу решение № 200/26.10.2011 г. по в. ч. гр.д. №376/ 2011 на ОС-Ямбол, с което е отменено решението от 15.07.2011 г. на Ямб.РС, с което е отхвърлен искът на [фирма]-гр.В. с правно основание чл.422 от ГПК срещу жалбоподателката за сумите от 6000 лева дължима по запис на заповед от 27.11.2009 г. и въззивният съд е уважил иска изцяло със законните последици. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, от ГПК. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Това е така, доколкото, съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК на касационно обжалване подлежат само съдебните актове по търговски дела по искове с цена над 10 000 лева. Настоящият спор е за вземания основани на запис на заповед и като такъв се явява търговски, съгласно 365 ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.286 ал.2 от ТЗ във вр. с чл.1 ал.1, т.8 от ТЗ. Цената на претенцията в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и в исковата молба е под 10 000 лева, от което следва, че частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение