Определение № 256 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1615/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. срещу решение №402 от 19.04.2021 г. по в.гр.д.№3368/2020 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №4434 от 22.07.2020 г. по гр.д.№947/2017 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от В. Д. Д. срещу ЗД „Евроинс“ АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 701.04 лв. до присъдената от СГС сума от 53 419.33 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка, която ищцата би получила за периода 21.01.2012 г. до 28.12.2017 г. от починалата в резултат на ПТП от 21.01.2012 г. нейна майка И. Н. Д. и е разпределена отговорността за разноските. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да посочи защо и на кои дава вяра и на кои не, кои възприема и кои не. 2. За задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне размера на обезщетението за имуществени вреди – пропуснати ползи от получаване на месечна издръжка по справедливост. Ответникът по касация ЗД „Евроинс“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 100 лв.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че спорен по делото е въпросът относно размера на имуществените вреди /пропуснати ползи/, които ищцата е претърпяла поради невъзможността да получава издръжка от починалата в резултат на ПТП своя майка И. Н. Д.. Взел е предвид, че преди смъртта си, майката на ищцата е получавала средно месечен нетен доход в размер на 2 398.73 лв., като предвид твърденията в исковата молба /че майката е осигурявала на дъщеря си издръжка в размер на 750 лв. месечно, а останалата част от издръжката от общо 1500 лв. е била допълвана от бащата/, е приел, че бащата на ищцата е участвал наравно с майката в издръжката на ищцата. Анализирайки показанията на разпитания по делото свидетел, приетите писмени доказателства и заключенията на назначените по делото експертизи е установил, че за процесния период необходимите средства за издръжка на ищцата възлизат на 51 569.47 лв. /включително за допълнителни уроци и тренировки/. Изложил е съображения, че от тази сума половината – 25 784.33 лв., дължи бащата на ищцата /с оглед на нейното изявление, цитирано по-горе/, а и по делото не са представени доказателства, че И. Д. е осигурявала на дъщеря си по 750 лв. месечна издръжка. С оглед изложеното и тъй като съгласно удостоверение на НОИ – ТП Русе, за периода от месец януари 2012 г. на ищцата е заплащана пенсия по чл.82 от КСО, която съгласно заключението на вещото лице за процесния период е била в размер на 25 083.69 лв., е достигнал до извод, че имуществената вреда, която ищцата търпи поради невъзможността да получава необходимата й издръжка от своята майка, представлява разликата между необходимите средства за издръжка, дължима от единия й родител и получената пенсия /25 784.33 лв. - 25 083.69 лв./, възлизаща на сумата от 701.04 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от ищцата предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Както бе посочено в решението се съдържа подробен анализ на експертните заключения, приетите писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел, като е даден и отговор на наведените в отговора на въззивната жалба доводи относно правото на детето да получи издръжка от своите родители. Установявайки размера на дохода на починалата майка на ищцата, размера на необходимата на последната издръжка, размера на наследствената пенсия, получавана от нея и участието на бащата в издръжката /и то съобразно твърденията на ищцата в исковата молба/, въззивният съд се съобразил изцяло с принципните указания, дадени в ППВС в т.3 на ППВС №4/61 г., т.11 на ППВС №4/68 г. и тези в ППВС №5/70 г., както и с разрешенията в константната практика на ВКС, според които обезщетение за имуществени вреди в случай на смърт могат да търсят непълнолетните низходящи, които действително са били издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка. При определяне на размера й, съдът трябва да съобрази и реализираните приживе от покойния приходи, но и да съпостави приноса на другия родител в осигуряването на издръжката и да приспадане получаваната наследствена пенсия по чл.82 от КСО. В този смисъл поставените в изложението въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и задължителната такава, като следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК, която /извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, каквато в случая не се твърди и установява/, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. Предвид изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато, а с оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,