Определение № 3358 от 01.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3073/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Делото е образувано по касационната жалба на Р. Ш. Х. от [населено място], чрез адвокат А. Х. от САК, против въззивното решение № 48 от 11.04.2023 год. на Окръжен съд - гр. Кърджали, постановено по в. гр. д. № 275/2022 год. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 25.10.2022 год. по гр. д. № 230/2022 год. на Районен съд - Момчилград, с което е допусната делба на недвижими имоти, придобити по наследство, находящи се в [населено място]: самостоятелен обект в сграда, апартамент с идентификатор № ***** по кадастралната карта на [населено място], със застроена площ 64.06 кв. м., с адрес в [населено място], [улица], бл. „Р. к.“ № 2, вх. „А“, ет. 2, ап. 3, с трайно предназначение за „жилище-апартамент“, ведно с прилежащото му избено помещение № 4, с площ 14.06 кв. м., ведно с 27.577% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при описаните граници, зала/склад със застроена площ 61.56 кв. м., разположена в приземен етаж в жилищна сграда - бл. „Р. к., на същия адрес, между съделителите Ф. А. Х., действаща лично и в качеството й на родител на Г. Х. Х. и Р. Ш. Х. при дялове – по 1/4 за всяка от първите две и 2/4 ид. ч. за съделителя Р. Х.. Касаторът обжалва решението по съображения за недопустимостта му поради липса на положителна процесуална предпоставка за възникването, съществуването и упражняването на правото на иск за делба от страна на съделителката Г. Х., която не е приела наследството на Ш. Х. Х. по опис, съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 2 ЗН. Поддържа и становище за неправилността му поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения с искане за отмяната му и вместо това искът за делба бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски, съгласно представения списък. Ответниците по касация Ф. А. Х., действаща лично и в качеството й на родител на Г. Х. Х., чрез адвокат М. Ч. от АК-К., в представения писмен отговор поддържат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените разноски по делото. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. По поддържаните в изложението на касатора основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбата е допусната при посочените дялове, въззивният съд е установил въз основа на представените доказателства придобиването на описаните недвижими имоти в [населено място] от Ш. Х. – с договор от 1993 год. по реда на Наредбата за държавните имоти същият придобил описания апартамент, а по-късно с договор от 1997 год. и имота, представляващ зала/склад в същата сграда. Приел, че страните по делото са наследници на Ш. Х., починал на 3.12.2020 год., първата от тях –Ф. Х. като съпруга на починалия преди общия наследодател негов син Х. Х., втората – негова внучка, а ответникът, сега касатор – негов син. Приемането на наследството на общия наследодател Ш. Х. от страна на Г. Х., чрез нейната майка и законен представител Ф. Х., е вписано в особената книга за приемане на наследство при РС – Момчилград, съгласно представеното по делото решение от 4.03.2022 год. по ч. гр. д. № 673/2021 год. на РС-Момчилград. Липсата на данни приемането на наследството да е по опис, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН, не обосновава недопустимост на предявения иск за делба, тъй като такава предпоставка не е предвидена в закона, а и тази разпоредба защитава интересите на недееспособния като ограничава отговорността му до размера на полученото наследство. По отношение на дяловете на страните при допускане на делбата съдът се е позовал на качеството им на наследници на общия наследодател, който извод по отношение съделителката Ф. Х. следва да бъде подложен на проверка за очевидната му неправилност. Наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК произтича от формалното запознаване с представените писмени доказателства относно качеството на страните като наследници на Ш. Х. и самото съдържание на въззивното решение по този въпрос при самия му прочит. Допускане на касационното обжалване на посоченото основание прави безпредметно произнасянето по релевираните от касатора доводи за наличие и на други основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като по основния въпрос в изложението за необходимостта от приемане по опис на наследство от страна на недееспособния за предявяването на иск за делбата му, съдът по необходимост ще се произнесе при разглеждане на делото по същество. По тези съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.