Определение № 277 от 21.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 271/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. А., чрез пълномощника й адвокат А. П., против решение № 1426 от 31.08.2021 г., постановено по гр. д. № 526 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 261793 от 23.12.2020 г., постановено по гр. дело № 9307/2019 г. на Районен съд Варна за отхвърляне на предявения от Т. Ж. А. против Община Варна иск по чл. 49 ЗЗД за сумата 9 000 лева, представляващи 1/3 от обезщетение в общ размер на 27 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания и психически стрес, причинени вследствие смъртта на пострадалия Ж. Й. А., поради създадената с починалия й баща постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, в качеството на ответника на собственик на общински пътища в Община Варна, вкл. кръстовище, разположено на общински път [улица]и [улица], до Автогара Варна, като не е изпълнил свои задължения във връзка с поддържането им - изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства, съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДвП, и не е управлявала общинската собственост в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗОС с грижата на добър стопанин, както и всички останали специални правила на ЗОС, като е проявила бездействие при управление на транспортно комуникационни мрежи и съоръжения и не е управлявала своята общинска собственост, а именно общински път [улица]и [улица]и кръстовището, разположено на общински път [улица]и [улица], до Автогара Варна, което бездействие е довело до възникването на ПТП на 16.06.2014 г. с участници - водач В. В. с МПС марка „Пежо", модел „Партнер" с рег. [рег.номер на МПС], МПС, управлявано от А. Б. Д. - марка „Фолксфаген", модел „Бийтъл" с рег. [рег.номер на МПС], и водачът на мотопед „Пиаджо Ф. 50" с рег. [рег.номер на МПС] - Ж. Й. А., както и последвалата смърт на пострадалия Ж. Й. А..

Община Варна не е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК..

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че Ж. Й. А. е пострадал при ПТП и е починал на 16.06.2014 г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си С. И. А. и дъщерите си К. Ж. А. и Т. Ж. А..

От влязло в сила постановление на ВРП е видно, че е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 193/2014 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, водено срещу неизвестен извършител по чл. 343, ал. 1, б. „В“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради липса на извършено престъпление. В мотивите на същото е посочено, че Ж. Й. А. е бил неправоспособен водач, понеже неговото свидетелство за правоуправление е било отнето по медицински причини още през 2000 г. Той често управлявал мотопед „Пиаджо Ф. 50" с per. [рег.номер на МПС], макар че страдал от отслабено зрение поради диабетна ретинопатия и хипертонична болест. Неговите съпруга и деца не предприемали действия да преустановят шофирането му. На 16.06.2014 г. около 16,35 часа, Ж. Й. А. се движил с мотопеда си, със скорост около 49,3 км/ч., по средата на пътното платно по път Е70 ( [улица]в [населено място]), в посока към центъра на града. Когато А. наближил района на кръстовището на [улица]с [улица]на [населено място], движещите пред него превозни средства предприели спиране пред обозначената пешеходна пътека. Сред тези превозни средства бил и автомобила на свид. А. А., движещ се в трета лента отляво надясно, който спрял пред пешеходната пътека. Това било направено с цел да бъдат безпрепятствено пропуснати движещите се по пътеката пешеходци, които пресичали пътното платно на булеварда. Въпреки че видял спрелите автомобили и пешеходците, които пресичали булеварда, Ж. А. не спрял пред пешеходната пътека и продължил движението си напред със скоростта, с която се движил преди това. Минал между автомобила „Пежо 407" с ДК [рег.номер на МПС], управляван от свид. А. А. и лявостоящия му автомобил. Веднага след това А. пресякъл пешеходната пътека, игнорирайки изцяло движещите се по нея пешеходци и продължил към кръстовището на [улица]с [улица]. По същото време на [улица]се намирал л.а „Пежо Партнер" с рег. [рег.номер на МПС], с водач свид. В. Г. В., чиято цел била да пресече булеварда и да влезе в [улица], където се намирала частната автогара на [населено място]. Свид. В. В. спрял пред знак „Стоп" на [улица], за да изчака движещите се автомобили по двете платна на булеварда. В момент, когато нямало движещи се автомобили към Гробищния парк на [населено място], свид. В. се огледал в двете посоки, и не видял никакви преминаващи МПС-та. Тогава той предприел маневра „потегляне от място“, с цел да пресече [улица]и да навлезе в [улица]. В този момент свид. В. обаче нямал пряка видимост към пътните ленти на движение в посока на центъра на [населено място], които предстояло да пресече. В средата на кръстовището между двете посоки на движение, свид. В. спрял автомобила. Той видял, че движението на автомобилите в посока центъра на града е спряло, за да изчака пешеходците да пресекат, и потеглил бавно към [улица], пресичайки платното за движение в посока центъра на [населено място]. По същото време свид. А. Б. Д., управляваща л.а. „Фолксваген Бийтъл" с рег. [рег.номер на МПС], се намирала на [улица]. Тя спряла пред знака „Стоп" на [улица], за да изчака движещите се автомобили по булеварда. Свид. Д. трябвало да пресече булеварда и да продължи по [улица]. След нейния автомобил се намирал л.а. „Шкода Ф.“ с ДК [рег.номер на МПС] и водач свид. Е. П.. Когато движението в платното с посока центъра на [населено място] спряло, за да бъдат изчакани пешеходците да пресекат, свид. Д. предприела маневра за потегляне от място, с цел да пресече [улица]. Тези нейни действия били възприети от свид. К. К., който също бил на [улица], но в дясната лента-с цел да завие вдясно, в посока центъра на [населено място]. Последният свидетел управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег. [рег.номер на МПС]. В този момент мотопедът „Пиаджо Ф. 50" ДК [рег.номер на МПС] с водач Ж. Й. А., навлязъл в кръстовището със скорост от 49,3 км/ч. М. изминал разстояние от около 30,6 метра, когато в коридора му за движение, в посока отляво надясно, навлязъл пресичащия пътното платно на [улица]л.а „Пежо Партнер" с водач свид. В. В.. Едва тогава свид. В. забелязал мотопеда, и натиснал спирачките на своя автомобил. Въпреки задействането на спирачната система, настъпило съприкосновение-сблъсък между предната част на мотопеда и предна дясна част на лекия автомобил „Пежо Партнер" с рег. [рег.номер на МПС]. Вследствие този удар, Ж. А. се отделил от седлото на мотопеда и продължил напред, а мотопедът паднал на пътното платно и започнал да се плъзга по него. Тялото на водача на мотопеда А. изминало разстояние от около 5,9 метра, летейки над пътното платно, и се ударило в пресичащия пътното платно на булеварда в посока отдясно наляво (спрямо посоката на движение на мотопеда), л.а. „Фолксваген Бийтъл" с рег. [рег.номер на МПС], управляван от свид. Д.. Първоначално главата на водача на мотопеда А. се ударила в задното странично ляво стъкло на л.а. „Фолксваген Бийтъл", което се счупило. След това тялото се ударило в левия борд на лекия автомобил и паднало на пътната настилка. М., плъзгайки се, се спрял в лекия автомобил „Фолксваген Голф", рег. [рег.номер на МПС], с който се бил изнесъл на булеварда свид. К. К.. Свид. В. В. веднага се обадил на телефонен номер „112". Пристигнала линейка и свид. В. помогнал да качат в нея Ж. А.. Скоро след това Ж. Й. А. починал в болничното заведение. Направен е извод, че настъпилият обществено опасен резултат е резултат от „случайно деяние“. Водачите на автомобили, участващи в ПТП не са нарушили правилата за движение. При движение с посочената от експертизата скорост на мотопеда и преминаване от страна на Ж. А. покрай пешеходеца на пешеходната пътека и последващото му навлизане в опасната зона за спиране, от техническа гледна точка, спирането е било невъзможно и ударът е бил непредотвратим. Тоест, бил е предотвратим единствено при спиране на мотопеда през пешеходната пътека, защото за времето на движение на пешеходеца, двете превозни средства, пресичащи пътното платно на булеварда, биха извършили маневрата и коридора за движение на мотопеда, не би се пресичал с коридора за движение на двата автомобила.

От изискана е справка от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна е видно, че Ж. Й. А. не притежавал СУМПС, респективно същият е бил неправоспособен водач. Не е била налице и полица за застраховка „Гражданска отговорност" за мотопеда.

Експертът по изслушаната автотехническа експертиза описва механизма на настъпилото ПТП по идентичен начин с този в постановлението на ВРП.

Експертът по изслушаната съдебно-медицинска експертиза установява, че след претърпяното ПТП Ж. Й. А. е приет в МБАЛ „Св. А. - Варна", установени са тежка черепно-мозъчна травма, голямо количество свободна течност в коремна кухина, по спешност е проведена коремна хирургична операция, установени са кръвоизлив в коремната кухина, разкъсвания на слезката и на пикочния мехур, слезката е отстранена, пикочният мехур е възстановен. Въпреки проведените спешни реанимационни мероприятия, в 23,40 часа на 16.06.2014 г. пострадалият е починал. Причината за смъртта на Ж. Й. А. е тежката съчетана травма - глава, гръден кош, корем, изразяващи се в тежка контузия на мозъка и на мозъчния ствол, счупване на черепният покрив и черепната основа, вдишване на кръв в белите дробове, разкъсване на левия бял дроб, левостранен хемоторакс (кръвоизлив в гръдната кухина), множество счупвания на леви ребра, разкъсване на слезката, кръвоизлив в коремната кухина, масивен ретроперитонеален кръвоизлив, развилата се остра кръвоизиливна анемия.

При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е посочил, че за да бъде ангажирана отговорността на отговорността на възложителя е необходимо вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.

В конкретния случай установения механизъм на настъпилото ПТП не може да обуслови извод за противоправност на поведението на ответната страна. Установено е, че кръстовището е регулирано със съответните пътни знаци и маркировка. Не се установява по платното да са били налични неравностите, дупки или други препятствия, които да затрудняват движението по пътя или да са предпоставка за настъпване на пътно-транспортно произшествие. Няма спор, че процесното кръстовище е било с натоварено движение и на него са настъпили и други тежки ПТП, но липсват доказателства, че това се дължи на действия или бездействия на служители на Общината. Дори и да се приеме, че ответната страна се е забавила с разрешаване на проблема за по-добро регулиране на кръстовището, то не се установява причинна връзка между това деяние и настъпилата вреда за ищцата. По делото е безспорно установено, че пострадалото лице е било от 2000 г. неправоспособен водач на МПС и единствено той от всички участници в движението, движещи се по [улица]по време на настъпване на произшествието, не е спрял на пешеходната пътека, за да пропусне преминаващите пешеходци. Именно това неправомерно и безкритично поведение на Ж. А. е станало причина за сблъсъка му с л.а. „Пежо Партнер“ и последващия удар в л.а. „Фолксваген Бийтъл“, които са били предприели маневри, съответни на правилата за движение и пътната обстановка на кръстовището.

Съдът е направил извод, че при липса на противоправност на деянието и причинна връзка между деянието и настъпилите за ищцата вреди искът е неоснователен и е безпредметно изследването на останалите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя въпросите:

1) общината носи ли отговорност, ако поради неправилна маркировка на уличното платно е настъпило ПТП, причинило вреди;

2) когато бездействието на общината относно поддържането на пътната маркировка не е единствената причина за вредата, а вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, това изключва ли отговорността за деликт или само определя нейния обем.

Счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по:

• решение № 9 от 2.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., ІІІ гр. о. (като се позовава на тълкуване, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, т. е. вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже);

• решение № 378 от 15.01.2016 г. по гр. д. № 1629/2015 г., ІІІ гр. о. (като се позовава на тълкуване, че в съдебната практика няма съмнение, че при предявен иск по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на възложителя на работата на прекия причинител на вредите – деликвента – съдът трябва да изследва и да установи дали е налице целият фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, включително – дали е налице или не, изискваната от чл. 51, ал. 1 ЗЗД пряка и непосредствена причинна връзка между процесното противоправно поведение на деликвента и процесните по делото вреди)

• решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г., ІV гр. о. (като се позовава на тълкуване, че общината отговаря за вреди, настъпили при движение на МПС поради непочистването от сняг и/или лед на улично платно, така и за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му по непочистен тротоар. Общината отговаря по чл. 49 ЗЗД и за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по пътното платно, когато ползването на тротоара не е било възможно. Когато по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет е възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на съответната община на трети лица, каквито са специализирани предприятия, работещи по договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на територията на общината, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия, отговорността е на общината – обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД);

• решение № 154 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 30/2020 г., ІV гр. о. (като се позовава на извода, че са налице основанията за ангажиране отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД – злополуката е претърпяна при пресичане на квартална улица, част от общинската пътна мрежа, поддържането на която по силата на ЗДвП, ППЗДвП, ЗП и ППЗП – включително снегопочистване, опесъчаване и преодоляване на обледеняване – е в отговорност на общината, като уличното платно в момента на мястото на инцидента е било заснежено, обледенено и необработено с пясък и сол и други противозаледяващи материали. Ищецът е претърпял инцидент, пресичайки съответната улица, получил е посочените от него увреди и е понесъл неимуществени вреди. Вредите са в пряка причинна връзка с противоправното бездействие на общината чрез съответните нейни служители).

Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

Първият въпрос не може да бъде съотнесен към изводите на въззивния съд, който не е приемал, че пътната маркировка е била неправилна. Въпросът е свързан с поддържаната от ищцата теза, че вещото лице по автотехническата експертиза е установило липсата на пътен знак А40 „Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“, пътен знак А18 „Пешеходна пътека“ и пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“. Данните по делото обаче не подкрепят тази теза. Вещото лице е посочило при изслушването в съдебно заседание, че е имало ясна маркировка за движещите се – знак за предимство на движещите се по бул. „В. В., знак В2 – спри, пропусни движещите се – за идващите по [улица]и знак В1 – пропусни движещите се по пътя с предимство – за идващите по [улица], които определят ясни правила за преминаване и спазване.

Вторият въпрос също предпоставя съдът да е направил извод за неправилна пътна маркировка, поради което и за него важи посоченото относно първия въпрос.

Процесуално правен въпрос относно спазване правилата при обсъждане на доказателствата и тези на формалната логика относно изводите, които са направени въз основа на тези доказателства, касаторката не поставя. След като така поставените въпроси не са свързани с възприетата от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, то въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 9 от 2.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., ІІІ гр. о. и решение № 378 от 15.01.2016 г. по гр. д. № 1629/2015 г., ІІІ гр. о.

Практиката на ВКС по решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г., ІV гр. и решение № 154 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 30/2020 г., ІV гр. о. е напълно неотносима, доколкото касае бездействие при поддържането на пътната мрежа за снегопочистване, опесъчаване и преодоляване на обледеняване, докато процесното ПТП е настъпило през месец юни, а и твърдените в исковата молба бездействия на служители на ответната община не могат да се свържат със задълженията по поддържане на пътната мрежа през зимния сезон.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката поставя въпросите:

1) при граждански иск за непозволено увреждане и събрани по делото доказателства в тази връзка за съпричиняване на вредоносен резултат от увреденото лице, съдът задължен ли е да се произнесе по въпроса за съприцчиняване на вредите;

2) общините, които са собственици на общинските пътища, отговарят ли за вреди, които са резултат на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД.

3) освобождава ли се от отговорност общината за вредите, съдържащи се в част от фактическия състав на непозвоолено увреждане, настъпили поради бездействията на общината относно нейното задължение по ЗДП, ЗОС, ЗДС, на Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Наредба № 1 от 26.05.2000 г. за проектиране на пътища, издадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Основанието за допускане на касационно обжалване не е налице.

Първият въпрос предпоставя, че въззивният съд е приел, че по делото са налице доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат и именно поради съпричиняването е отхвърлил иска. Подобни изводи липсват във въззивното решение, в което е прието, че искът е неоснователен, поради липса на причинна връзка между евентуално бездействие на общината и настъпилото ПТП с оглед установения по делото механизъм на произшествието, а следователно и въпросът се явява неотносим по делото.

За втория въпрос касаторката поддържа, че има значение за отговорността на общините, произтичащи от задълженията им да управляват общинска собственост в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на ОЗС с грижата на добър стопанин, от специални правила на ЗОС и ЗДС за по-добра защита, от Закона за движение по пътищата – чл. 12, ал. 1 „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци на пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят“ и ал. 2 „За регулиране движението на пътните превозни средства по отделна пътна лента се използват поставени над лентата пътни светофари, които подават сигнали с немигащи светлини с червен и зелен цвят“, от чл. 14, ал. 1, ал. 2 от ЗДП, от чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 2, чл. 10, ал. 3, т. 14 на Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, от чл. 7 1 ал. 2, т. 2, 3, 4 7 и чл. 10, ал. 3, т. 16, чл. 7 от Наредба № 1 от 26.05.2000 г. за проектиране на пътища, издадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

С оглед посочената обосновка вторият въпрос също се явява неотносим. Въззивният съд не е отрекъл отговорността на община за обезщетяване на вреди, причинени от бездействие на нейни служители по изпълнение на вменени с нормативен акт задължения, а с оглед установения по делото механизъм на ПТП, който касаторката не оспорва, е приел, че липсва причинно следствена връзка между бездействието на общината и настъпилото ПТП. Нито от исковата молба, нито от доводите във въззивната и касационната жалба става ясно защо ищцата счита, че при този механизъм на ПТП от 16.06.2014 г. има причинна връзка между твърдяното бездействие на служителите на общината и настъпването на произшествието.

Тъй като третият въпрос по съдържание съвпада с втория, като само е различна формулировката му, за него важат съображенията за неотносимост към изводите на съда, посочени по-горе.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение