Определение № 2870 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Балкам груп“ ООД-гр. София, чрез пълномощника адв. В. Л., срещу решение № 972/12.07.2023 год. по гр. дело № 1329/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 27.01.2023 г. по гр. дело № 184/2022 по описа на Окръжен съд – София, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя „Балкам груп“ ООД срещу Г. П. Д. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на дружеството сумата от 30 000 лв., предявен като частичен иск от сума в общ размер от 100 000 лева, за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в изграждане на негативни представи в обществото за публичния образ на жалбоподателя, уронване доброто търговско име и търговската репутация на дружеството и даващо негативна оценка на неговата производствена дейност.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?“;

2. „Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното (чл. 4, ал. 3 КРБ), или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 КРБ), произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?“, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с решение от 10.03.2020 г., постановено по гр. дело № 1690/2019 г. по описа на ВКС, четвърто г. о., решение № 274 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. на ВКС, трето г. о., определение № 400/ 26.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6155/2013 г. на ВКС, второ г. о., решение № 35 от 12.08.2022 г., постановено по гр. д. № 3901/2018 г. по описа на ВКС, четвърто г. о., решение № 16 от 02.03.2021 г., постановено по гр. д. № 1914/2020 г. по описа на ВКС, четвърто г. о.;

3. „Въззивният съд длъжен ли е мотивирано да основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото, като в решението по същество изрази решаващата си воля без съдържателни противоречия, неясноти и празноти?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 120 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 964/2012 г., четвърто г. о., решение № 68 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 78/2012 г., второ т. о., решение № 157/08.11.2011 г. по гр. д. № 823/2010 г. по описа на ВКС, второ т. о., решение № 60301 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 479/2021 г., четвърто г. о., решение № 97 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2437/2018 г., трето г. о.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от Г. П. Д., чрез адв. Ц. Г. и адв. И. С., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

По делото е установено, че се претендират неимуществени вреди, претърпени в резултат от клеветнически твърдения, състоящи се в изявлението, че дружеството, назовано като „фабриката за кафе“ е „най-големият замърсител в гр. Божурище“. По делото е прието за безспорно от протокол № 1/2022-2023 от 24.01.2022 г. на редовно заседание на постоянните комисии към Общински съвет – гр. Божурище, че ответникът Г. Д. е направил следното изказване на заседанието, което е било протоколирано: “…….Много е хубава програмата, шарена, голяма приятна е за окото, но по какъв начин ще ни помогне тази програма да се реши проблема с най-големия замърсител в гр. Божурище, фабриката за кафе, която през ден обгазява вече целия град…….но нещата са страшни“. Не е спорно още, че записът от редовното заседание на постоянните комисии на Общински съвет – Божурище бил публикуван на Фейсбук страницата на Община Божурище на 24-ти януари 2022 година.

Констатирано е, че по делото са представени писма от „Ай Пи Трейд 2018“ ООД от 19.10.2022 г. и от „Силвър 2019“ ЕООД от 25.10.2022 г. до ищеца, в които било поискано предоставянето на допълнителна информация дали в процеса на производство на кафе във фабриката са спазени всички екологични изисквания, както било отправено предупреждение, че в противен случай дружествата биха обмислили да прекратят търговските си отношения с „Балкам груп“ ООД.

Съобразени са събраните по делото показания на свидетелите К. Г. и Г. Г., служители във фабриката, съгласно които след изказването на общинския съветник се появило негативно отношение на жителите на града към фабриката, като имало фирми, които се отказали да работят с тях и други, с които не се стигнало до подписване на договори.

От показанията на свидетеля Р. П., жител на града, е установено, че на около 200-250 метра от фабриката много често се усещала силна миризма на кафе, като това се забелязвало по различно време, която датирала от преди 7-8 години и това се коментирало между хората. Съобразено е, че в този смисъл били и показанията на свидетеля Й. И., който бил общински съветник и присъствал на заседанието на 24 януари.

От представени извадки от подадени сигнали до РИОСВ- София област –зелен телефон, е установено, че са подавани сигнали на 19.01.2022 г., 30.05.2022 г., 17.05.2021 г., 28.05.2019 г., 02.03.2017 г., с твърдения за неприятни миризми от фабриката за кафе в гр. Божурище.

За да постанови обжалвания акт въззивният съд приел, че съгласно преобладаващата съдебна практика (определение № 271/19.03.2010 г. по гр. д. № 8/2010 по описа на ВКС, трето г. о.; ППВС № 4/1961 г., № 5/1969 г., № 2/1984 г. и № 4/1968 г.) юридическите лица (и по-конкретно търговците) не можели да търпят неимуществени вреди, следователно нямали право на обезщетение за такива, тъй като всичките им права били имуществени, включително и тези свързани с маркетинговия имидж, търговски марки и др. подобни. Предвид това, разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не намирала приложение за юридическите лица – те формирали воля чрез органите си, нямали психика, физическа сетивност и здраве, както физическите и не можели да търпят морални вреди.

Оставено без уважение е наведеното от жалбоподателя възражение, че това разрешение на съдебната практика противоречи на норми на международното право. Прието е, че в своята практика ЕСПЧ признава право на обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица, но не и свързани с дейността им като търговци, която по определение е предназначена за придобиване на имуществени права и вредите от нея не могат да бъдат други освен имуществени.

В допълнение е посочено, че искът следвало да бъде отхвърлен и поради неговата недоказаност, тъй като по делото останало недоказано ответникът да е отправял клеветнически твърдения. Прието е, въз основа на събраните по делото доказателства и сигнали до РИОСВ, че от няколко години е имало твърдения, че в резултат от работата на фабриката за кафе в града е налице обгазяване – наличие на силна миризма и дим.

Настоящият съдебен състав намира, че производството по образуваното пред ВКС касационно дело следва да бъде спряно с оглед образуваното тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС. Тълкувателното постановление по последното ще има значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, тъй като с него ще се даде тълкуване на относимия правен въпрос: „Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?“.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение