Определение № 50417 от 28.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1402/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 10522/17.12.2021 г., подадена от И. В., чрез адвокат Д. С., срещу решение № 484 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 1464/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260141 от 18.06.2021 по гр. д. № 39/2020 г. на Районен съд – Несебър. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от И. И. В., гражданин на Украйна, срещу Т. М. Б., гражданка на Украйна, иск за допускане до делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изп. директор на АК, находящ се в [населено място], к. к. „С. б. – з.“, К. 10, вход А, етаж 3, ап. А., в сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 36.59 кв. м, прилежащи части: 5.88 кв. м идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****, под обекта - *****, над обекта - *****, при квоти от правото на собственост - по 1/2 идеална част за всеки от страните; уважен е предявеният от Т. М. Б. насрещен иск, като е признато за установено по отношение на И. В., че тя е изключителен собственик на същия имот, поради наличие на пълна трансформация на лични средства при придобиването му. Въззивният съд е приел атакуваното пред него първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Изложил е, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното. Нормата на чл. 23 СК предвижда, че вещните права, които са придобити по време на брака изцяло с лично имущество, са лични. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта. Окръжен съд – Бургас е приел, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че продажната цена на делбения имот е била заплатена изцяло от Б. преди сключването на брака. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, Б. е внесла по банковата си сметка и е наредила от нея пълната продажна цена на имота в размер на 17 485.86 евро на осем вноски в периода 18.11.2013 г. - 14.05.2014 г. Произходът на тези средства е установен от представения договор за покупко-продажба от 24.09.2013 г., от който е видно, че Т. М. Б. е продала апартамент № 70 в бл. 23 на проспект Г. в [населено място]. При тези факти Окръжен съд – Бургас е приел за доказана пълна трансформация на придобитите по време на брака вещни права в индивидуална собственост - чл. 23 СК. Съдът е намерил за неоснователно възражението на насрещната страна, че квотите на съпрузите в процесния имот са равни, тъй като в пълномощното, което те са предоставили на А. А. А., е записано, че ще получат по 1/2 ид. ч. от процесната сграда. Посочил е, че такъв текст действително съществува в пълномощното, но според т. 4 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. В конкретния казус характерът на средствата е доказан несъмнено - лични средства на съпругата Б. от продажба на индивидуална собственост в У. преди сключването на брака. Според цитираното тълкувателно решение, придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. На посоченото основание, записването в пълномощното за равни квоти на съпрузите в съсобствеността е без правно значение. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Визира, че процесният апартамент е бил закупен чрез пълномощник, като в пълномощното и в нотариалния акт е отразено закупуване на имота при равни квоти – по 1/2 ид. ч. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. В. се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не формулира въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Излага, че е недопустимо предявяване на отрицателен установителен иск в делбеното производство, поради което ако ответницата твърди, че В. няма права в процесния имот, има други начини да докаже правата си в делбеното производство, като това е основание да се прекрати производството поради недопустимост на отрицателния установителен иск. Относно позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК сочи, че двете предходни съдебни инстанции не са обсъдили изложените от него обстоятелства относно придобиването на имота и отразената воля в пълномощното за закупуване на имота – апартаментът да бъде закупен на името на двамата съпрузи при равни квоти – по 1/2 ид. ч. за всеки от тях. Насрещната страна е депозирала отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ад. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани никакви въпроси, по които се е произнесъл Окръжен съд – Бургас в решението си, въпреки позоваването от жалбоподателя на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Настоящият съд намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – за проверка дали не е налице очевидна неправилност на съдебния акт, предвид приложения от въззивния съд материален закон относно имуществените отношения между страните по делото, бивши съпрузи, граждани на У.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,