Определение № 3386 от 27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 461/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК Образувано е по касационна жалба на М. Х. Ю. чрез адв.М. И. против въззивно решение № 1080/30.10.2024г. по в.гр.д. №872/2024 г. на Софийски апелативен съд.Потвърдено е решение №857 от 15.02.2024 г.постановено по гр.д. № 4307/2023 г. по описа на Софийски градски съд за частично уважаване иск на касатора за обезщетение на неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на образуваното сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София, на основание чл.2б от ЗОДОВ вр. чл.6, § 1 КЗПЧОС и до размера на сумата от 12 000 лева, определена ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.04.2023г. Искът е отхвърлен до пълния размер от 124 000 лева ,в която част решението се обжалва. Въззивният съд е изтъкнал, че страните не спорят по фактите. Ищецът е бил включен в списъка на пострадалите лица от престъплението по чл. 387 от НК - злоупотреба и превишаване на власт чрез провеждане на насилствена асимилация по отношение мюсюлманското малцинство в страната по време на т. нар. "възродителен процес"през периода 1984-1989г. ,за извършването на които престъпни деяния е образувано процесното досъдебно наказателно производство по сл.дело № 1/1991г./ преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София/. Развитието на наказателното дело е проследено и преценено като надхвърлящо всякакви разумни граници, като е нарушено право на ищеца по чл.6, § 1 КЗПЧОС. Няма спор и за това,че ищецът Ю. е бил задържан и лишен от свобода,а в последствие и принудително заселен в друго населено място, различно от обичайното му местожителство .Също така,предвид установената практика на ВКС и презумпцията /необорена по делото/, че неразумната продължителност на съответното производство причинява неимуществени вреди, поради което поначало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице/жертва на престъпление/, когато производството е продължило извън рамките на разумния срок, прието е,че ищецът М. Ю. твърди настъпването именно на такива вреди и искът е основателен. Макар и обичайни и типични за подобни случаи,процесните неимуществени вреди са търпени от ищеца в един много продължителен период от време от приблизително 30 години.С оглед това и без собствено да обсъди други факти, въззивният съдебен състав е намерил за приложима практика на ВКС/решение №50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г. на IV-то гр. отд., решение № 60265/20.12.2021 г.по гр. д. № 1701/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д. № 3356/2021 г. на IІІ-то гр. отд.,решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 4038/2021 г. на IІІ-то гр. отд. и други/,изтъкнатата като преобладаващата. Съгласно тази практика справедливият размер на обезщетението за репарирането на същите по вид, характер, интензитет и продължителност - обичайни /типични/неимуществени вреди,причинени от прекомерната продължителност на същото досъдебно наказателно производство по сл. д. № 1/1991г., възлиза на сумата 12 000 лева.В сочената по-горе практика се приема,че при определянето на този размер на обезщетението е отчетен и фактът,че самото осъждане на Прокуратурата има основно репариращо действие - предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди. Тези решаващи съображения на въззивния съд се оспорват от касатора с оплаквания по чл.281 г.3 ГПК.Не са обсъдени доводите на жалбоподателя, че във вътрешното право няма аналог на подобно дело,че присъденото обезщетение е в занижен размер, не отговаря на справедливостта. Не е съобразено значението на делото за жалбоподателя поради тежките репресии които е претърпял през периода 1985-1989г, не е отчетена възрастта му и съдебната практика на ВКС за сходни случаи, която е била посочена от защитата, без да е обсъдена и съобразена при постановяване на решението. В изложение към касационната жалба са формулирани по същество три въпроса. Водещо ( т.1) е поставен въпрос как се прилага и отчита критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на сходни неимущестевни вреди от един и същи вид и източник. Сочи се противоречие с решение №506/2024г по гр.д №4306/2023г и решение №667/2024г по гр.д № 4616/2023г, двете на Четвърто г.о на ВКС, в които е доразвита практиката на ВКС в решение №338/2024г по гр.д №3020/2023г на Трето г.о като е даден отговор на поставения правен въпрос въз основа на разбор на относимата практика на ВКС за случаи, които по обективни обстоятелства са идентични с процесния, сходното им решаване е намерило израз с присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева.Прави се съпоставка с делата, цитирани от въззивния състав и се посочват различията. Идентичен по съдържание е въпроса (т.2, т.3 от изложението ) за самото изискване, заложено в принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, сходни случаи да се решават по сходен / идентичен начин, по който въпрос се изтъква противоречие с решение №338/2024г по гр.д №3020/2023г на Трето г.о, анализират се и решения на КСРБ .Предвид дадения отговор на принципния въпрос, в решение по гр.д №3020/2023г на Трето г.о на ВКС въз основа на сходни обстоятелства е касирано решение като обжалваното - за присъждане на обезщетение в размер на 12 000 лева ,за да се определи обезщетение на друг пострадал, при същите обстоятелства, в размер на 30 000 лева .Подчертава се, че разликата между двете репарации е значителна. На следващо място се поставя въпрос (т.3, т.4 от изложението) за релевантните обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени от съда по този иск ,при обезщетение по чл.2б ЗОДОВ ,като се сочи основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с множество решения на ВКС по отношение на обхвата на дължимото обсъждане, конкретно при нарушаване правото за разглеждане на дело в разумен срок (реш.по гр.д №120/2020г,реш. по гр.д №2403/2016г, реш. по гр.д №4482/2017г на четвърто г.о на ВКС). Третият въпрос е по-общ и процесуалноправен, за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си въведените от страните доводи и възражения ,фактите на които се основават мотивите му и да направи съвкупна преценка на доказателстата.Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с множество решения на ВКС, трайно установена съдебна практика по въпроса. Не е постъпил отговор от Прокуратурата на РБ. След преценка Върховен касационен съд ,Трето гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос в изложението на касатора, обусловил решаващо изводите на въззивния съд при определяне размера на обезщетението .Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК.Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В случая въззивният съд е възприел конкретен размер от 12 000 лева за синхронизиран в съдебната практика на ВКС.Това решаващо съображение на въззивния съд обективира разрешение по поставения правен въпрос ,а не размера на обезщетението по чл.2б ЗОДОВ взет сам по себе си. Обосновава се допускане на въззивното решение до касационно обжалване по критерия на чл.280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение по правния въпрос,на който е даден отговор в решение №506/2024г по гр.д №4306/2023г на Четвърто г.о на ВКС и решение №667/2024г по гр.д № 4616/2023г, на Четвърто г.о на ВКС с посочване на конкретно относимата практика на ВКС за сходно разрешаване на случаи ,по които релевантни за справедливия размер на обезщетението обективни обстоятелства са идентични с тези по настоящия иск и водят до една и съща презумпция относно вредата (решение № 50280 /11.09.2023 г. по гр.д. № 4210/2021 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 50062 /02.02.2024 г. по гр.д. № 1080/2022 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 117 /22.02.2024 г. по гр.д. № 1194/2023 г. на III г.о. на ВКС и др.) Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид,поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. Останалите въпроси на касатора са производни от касационните му оплаквания, които оплаквания ще бъдат разгледани по същество от настоящата инстанция. Воден от горното, Върховен касационен съд Трето г.о., в настоящия си състав,