Определение № 301 от 30.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 422/2022 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С. Ц. като пълномощник на Н. И. Х. срещу въззивно решение № 293, постановено на 01.11.2021 г. по в. гр. д. № 601/2021 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне иска за допускане извършването на съдебна делба между Н. И. Х. и С. И. Х. на следните недвижими имоти: УПИ * в кв. 103 по регулационния план на [населено място] поле, Р. област, с площ 2 271 кв. м. и на УПИ * в кв. 74 по плана на [населено място], [община] поле, с площ 12 340 кв. м., заедно с построените в него сгради: цех за арматура, масивна едноетажна сграда със застроена площ 52 кв. м., склад за материали, ремонтна работилница и гаражни клетки. Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска за делба на земеделски имот. Първоинстанционното решение не е било предмет на жалба, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между страните при равни квоти. В изложението към подадената касационна жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, в частта, с която е отхвърлен иска за делба на втория имот поради нередовност на исковата молба, констатирана от въззивния съд, както и съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. „когато придобивната давност е изтекла по време на брака, имотът представлява ли СИО“; 2. „ако единият от съпрузите е изменил основанието на владението на недвижим имот спрямо сънаследниците си, но придобивната давност изтече през време на брака, частта от имота, извън наследствения дял на съпруга, става ли СИО“. По втория въпрос се сочи противоречие с практиката на ВКС: Постановление № 8/17.06.1981 г., решение № 45 по т. д. № 516/2009 г., второ т. о.; решение № 65/27.04.2016 г. по гр. д. № 3693/2015 г. на трето г. о.; решение № 60104/20.12.2011 г. по гр. д. № 272/2021 г. на второ г. о.; решение № 131/04.11.2015 г. по гр. д. № 2393/2015 г. на второ г. о. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК С. И. Х. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: Ищцата е предявила срещу ответника иск за делба на придобитите по време на брака на страните недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност. Посочила е, че УПИ * е придобит на основание давностно владение по време на брака им, като правото е било удостоверено в полза на ответника с констативен нотариален акт. По отношение на втория имот не е изложено твърдение на какво основание е придобит при условията на СИО. Бракът е прекратен с развод на 07.01.2020 г. Ответникът е оспорвал иска с твърдението, че делбения имот със сгради е закупен с негови лични средства – дарени от брат му Р. Х.. По отношение на незастроения имот е възразил, че го е придобил на основание наследствено правоприемство от Х. К. /дядо/. По делото е установено, че с влязло в сила на 07.01.2020 г. решение по гр. д. № 4827/2019 г. на Русенския районен съд, е прекратен сключения на 01.08.1981 г. брак между страните, на основание чл. 49, ал. 1 СК. Видно от констативен нотариален акт № 3, н. д. № 424/21.12.2016 г., С. И. Х. е признат за собственик на основание давностно владение на УПИ *. С обжалваното въззивно решение е прието по отношение на УПИ *, че е придобит по наследство /констатация в постановлението за обстоятелствена проверка, че има наследствен характер и свидетелски показания, обективирани в него/. За УПИ * в кв. 74 по плана на [населено място] и построените в него сгради, са изложени съображения, че липсват доказателства за придобиването му от страните. Признанието на ответника, съдържащо се във възражението му за трансформация, не е достатъчно да се приеме съществуването на съсобственост. Доказателствената тежест за нейното установяване принадлежи на ищцата. Настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение с цел преценка вероятната му недопустимост, като съображенията за това са следните: Според установената съдебна практика процесуалната недопустимост на съдебното решение се свързва с липса на право на иск или с неговото ненадлежно упражняване. Правото на иск е ненадлежно упражнено когато липсват положителни процесуални предпоставки или са налице отрицателни такива. Изложението на обстоятелствата, на които се основава иска, е част от изискванията за редовност на исковата молба - чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, т.е. за надлежното предявяване на иска. Същевременно, съдебната делба е особено исково производство и за започването му законът /чл. 341 ГПК/ изисква представяне на удостоверение за смъртта и наследниците на наследодателя и доказателства за наследствените имоти, т.е. предявяването на иска е облекчено в сравнение с изискванията към съдържанието на исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК. При предявяване на иск за делба е нужно ищецът да твърди, че съществува съсобственост, да посочи фактите, от които тя произтича, т.е. на какво основание е възникнала и да представи доказателства, установяващи съществуването й - това са изискванията на чл. 341, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ако в исковата молба липсва изложение на тези обстоятелства и те не са видни от приложените доказателства по чл. 341, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да даде точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба. Изясняването на тези обстоятелства може да се извърши и чрез поставяне на въпроси на страните за уточняване на твърдяните от тях факти и обстоятелства. При липса на такива указания от страна на съда и непредприемане на действия за изясняване на поддържаните твърдения относно съществуването на съсобствеността, то постановеното решение ще е такова по нередовна искова молба. Въззивният съд като инстанция по същество дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Поради изложените по-горе съображения, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с цел преценка неговата допустимост предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба. Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 50 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение